Определение № 3195 от 02.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3195 гр. София, 02.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вилислава Янч. Ангелова като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Частно наказателно дело № 20261100205583 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.213, ал.4 и следв. от НПК.

Образувано е по жалба от А. Н. И. срещу постановление на АП-София от 15.06.2026г. по пр.пр. № 1585/2026г. по описа на САП, с което е потвърдено постановление на Софийска градска прокуратура от 23.03.2026г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 8328/2026г. по описа на СГП.

Направено е искане за отмяна на постановлението.

В жалбата се излагат твърдения, че постановлението е неоснователно, немотивирано, пристрастно и незаконосъобразно, както и бланкетно.

След запознаване с материалите по делото и изложените съображения, съдът установи следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок и изхожда от легитимирано лице, а именно лицето, подало сигнала (озаглавен „жалба“) с твърдения за извършено престъпление, поради което се явява процесуално допустима, като прокурорският отказ е да се образува досъдебно производство за извършено престъпление от магистрат, а именно прокурор при СГП.

За пълнота следва да бъде отбелязано, че съгласно нормата на чл.213, ал.4 от НПК обект на съдебен контрол е единствено постановлението на първоинстанционния прокурор, с което е отказано образуване на наказателно производство, а не и това на горестоящия прокурор, с което постановеният отказ е бил потвърден, но с оглед съдържанието на жалбата, настоящият състав приема, че по същество същата е насочена и към отказа на СГП за образуване на досъдебно производство.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Прокурорската преписка № 8328/2026г. по описа на СГП е образувана по повод постъпила жалба ведно с приложения, от А. Н. И., във връзка с подаден преди това сигнал от същата с твърдения за извършено престъпление 1 по служба от магистрат (прокурор) от РП-Варна, ТО-Провадия, по който сигнал на 06.02.2026г. е постановен отказ за образуване на досъдебно производство по пр.пр. № 23447/2025г. по описа на СГП, от прокурор И.П. при СГП, като в жалбата се твърди, че са налице данни за извършени престъпления от същия, а именно, че умишлено не е обсъдил извършени от проверявания колега нарушения, като отказът не е постановен въз основа преценка на доказателствата и закона, а при преследване на цел, неприсъща за наказателното правораздаване.

С постановление на прокурор при СГП от 23.03.2026г. е било отказано извършване на проверка по чл.145, ал.2 от ЗСВ, респ. образуването на досъдебно производство по преписката, със становище, че не са налице достатъчно данни, съответно не се установява извършването на престъпление по чл.282, ал.1 от НК, като е сезирана по компетентност РП-Варна за преценка наличие или липса на достатъчно данни за извършено престъпление по глава IX от НК.

Отказът на СГП за образуване на досъдебно производство е бил потвърден с постановление на прокурор при САП от 15.06.2026г.

Съдът констатира, че в постановленията на прокурорите от СГП и САП е направен анализ на установените факти и правилно е достигнато до извода, че няма данни за извършено престъпление. И в двата акта не само подробно са изложени относимите факти, но е извършен и коректният им анализ в контекста на правото, с който съдът се солидаризира напълно.

В конкретния случай посоченият магистрат е извършвал действия в рамките предвидените в НПК правомощия, т.е. не се констатира умишлено нарушаване на служебни задължения и не се установява противоправно поведение, изразяващо се в реализиране на която и да било от трите възможни форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл.282 от НК, а именно умишлено, със специална цел, да набави за себе си или за другиго облага или да навреди другиму, което да налага ангажиране на нечия наказателна отговорност по смисъла на НК.

Напълно основателно е съобразен и принципът на независимост на магистрата, в частност на прокурора, постановил процесното постановление по пр.пр. № 23447/2025г. по описа на СГП, съответно неговия функционален имунитет, изразяващ се в правилото, че съдии, прокурори и следователи при осъществяване на правораздавателната си работа не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и постановени актове.

Направено е ясно разграничение между незаконосъобразен и престъпен акт на магистрат.

Прокурорът от САП е отговорил аргументирано и подробно на изложените в жалбата на И. оплаквания, отделил е внимание на всяко едно от тях, като правилно е изтъкнал, че липсват каквито и да било данни за допуснати закононарушения от страна на прокурор П. при СГП. Посочено е, че по никакъв начин не е изпълнена обективната страна на престъплението по 2 чл.282 от НК, както и че постановяването на неудовлетворителен за някоя от страните акт подлежи на инстанционен, служебен или съдебен контрол и не може да бъде обект на наказателно преследване.

Подадената в СГС жалба по своето съдържание е сходна с жалбата, подадена до САП, като жалбоподателката не излага нови оплаквания и е игнорирала аргументите на прокурора от САП.

Съдът намери, че на всички поставени от жалбоподателката въпроси е отговорено ясно, недвусмислено, аргументирано и обосновано, като аргументите на СГП, доразвити в постановлението на САП, се споделят изцяло от настоящия съд.

По тези съображения, съдът не намира за нужно да преповтаря всичко вече изложено, а други основания за отмяна на атакувания прокурорски акт не са налице.

Правилно е констатирана липсата на законовите предпоставки за образуване на досъдебно производство, тъй като не са установени достатъчно данни за извършено престъпление по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК. В настоящия случай съдът намира, че са използвани всички способи и събрани всички относими данни, в резултат на което правилно е формиран извод, че не е извършено престъпление от общ характер.

В допълнение следва да се посочи, че постановленията за отказ от образуване на наказателно производство подлежат на съдебен контрол, но само в изрично регламентираните случаи, при водени разследвания за престъпления по НК, изчерпателно изброени в чл.213, ал.4 от НПК. В случая, по описаното в жалбата, не се установяват действия на твърдения за извършител магистрат, които да могат да се обхванат от текстовете на НК, изброени в чл.213, ал.4 от НПК. Инстанционен контрол е извършен, завършвайки с постановление на прокурор при САП. Настоящият състав се солидализира с изводите на последния, който в постановлението си сочи, че няма данни за извършено престъпление от общ характер, в това число и такова по чл.282 от НК.

При така установеното, съдът намира, че обжалваното постановление на СГП от 23.03.2026г. е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.213, ал.5 от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на Софийска градска прокуратура от 23.03.2026г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 8328/2026г. по описа на СГП, потвърдено с Постановление на Софийска Апелативна прокуратура от 15.06.2026г. по пр.пр. № 1585/2026г. по описа на 3

САП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя А. Н. И..

Препис от определението, ведно с материалите по преписката, да се изпратят на СГП.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4