Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 388 от 20.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 179/2025
Вид
Определение № 388
Подписан
20.03.2025
В сила
20.03.2025
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Атанас Димов Атанасов, Орлин Найденов Летов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 388 гр. Стара Загора, 20.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500179 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на ,,Б.Д.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители Д.Д.М. - изпълнителен директор и С.Л.С. изпълнителен директор, действащи заедно чрез юрк. Д. Г., срещу разпореждане № 1081/13.02.2025 г., постановено по ч.гр. д. № 748/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за сумата от 27,80 лв. – обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава за периода от 20.06.2024 г. до 16.01.2025 г.

Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска отмяната му и постановяване на съдебен акт, с който бъде постановено издаването на заповед за изпълнение за посоченото вземане.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,Б.Д.“ АД срещу И. Т. И., ЕГН – **********, с адрес: с. К., ***, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за сумите от 8909,35 лв. – главница, 331,81 лв. – договорна лихва за периода от 20.06.2024 г. до 16.01.2025г.; 27,80 лв. – обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава за периода от 20.06.2024 г. до 16.01.2025 г., 80,12 лв. – лихва за забава за периода от 17.01.2025 г. до 10.02.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, представляващи неизпълнени задължения по договор за кредит за текущо потребление от 19.08.2022 г., обявен от кредитора за предсрочно 1 изискуем.

Към заявлението е представено извлечение от счетоводните книги на ,,Б.Д.“ АД, от чието съдържание се установява, че поради забава в плащанията на месечни погасителни вноски като задължение по кредита се претендират суми за главница, договорна лихва, обезщетения за забава, от които 27,80 лв. – обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава за периода от 20.06.2024 г. до 16.01.2025 г.

От представения със заявлението договор за кредит за текущо потребление, сключен при общи условия, е видно, че в чл. 8 е предвидено главницата да се олихвява с лихвен процент от 6,25 % годишно, а в чл.16.1 от общите условия е предвидено, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определената в договора част от вноската, представляваща главница, да се олихвява с договорния лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за сумата от 27,80 лв. – обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава за периода от 20.06.2024 г. до 16.01.2025 г. като е приел, че в тази му част искането противоречи на закона – чл.33, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и при заобикаляне на ЗПК, т.к. кредиторът начислява скрито обезщетение за забава, увеличавайки на практика договорната лихва на основание забавата на длъжника.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол в съответната му част съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Искането за издаване на заповед за изпълнение се отхвърля, когато противоречи на закона.

В случая заявената претенция за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 27,80 лв. – обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава за периода от 20.06.2024 г. до 16.01.2025 г. противоречи на императивни материално-правни норми, по следните съображения:

Заявителят основава претенцията си на сключен с физическо лице договор за кредит за текущо потребление, поради което приложим в случая е Закона за потребителския кредит.

По своята правна същност претендираното вземане представлява санкция за забавено плащане на потребителя, т.к. възниква като негово насрещно задължение при неизпълнение на произтичащото му от договора 2 задължение за заплащане на месечните погасителни вноски на падежната им дата.

Съгласно разпоредбите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като при наличието на забава на потребителя за изпълнение на дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Т.е. единственото право, което възниква за кредитора по договор за потребителски кредит при забавено изпълнение от страна на потребителя е обезщетение за забава, което следва да в размер на законната лихва за забава.

В случая претендираното обезщетение за забава надвишава размера на допустимото такова, т.к. е предвидено да бъде в размер на договорния лихвен процент, който в случая е 6,25 % годишно, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, при максимален размер на законна лихва за забава в рамките на посочения в заявлението период от 13,63 % съобразно официалната статистика на БНБ за размера на основния лихвен процент и разпоредбите на Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, обн. в ДВ, бр.

106 от 23. 12. 2014 г., в сила от 1 януари 2015 г.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че претендираната сума е изчислена като обезщетение за забава върху главницата в размер на 10 %, т.к. не са налице доказателства в тази насока /липсва подобно отразяване в представеното със заявлението извлечение от счетоводни книги на банката/.

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.2 и чл.271, ал.1 пр.1во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1081/13.02.2025 г., постановено по ч.гр. д. № 748/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3