Решение № 71 от 11.07.2024, Районен съд - Дулово

Съд: Районен съд - Дулово
Дело: Гражданско дело 257/2023
Вид: Решение № 71
Подписан: 11.07.2024
Състав: Николай Костадинов Кънчев

Цитирани разпоредби

чл. 323, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
чл.5 · Закон за българските лични документи
чл. 76 · Закон за българските лични документи
чл. 76 т.9 · Закон за българските лични документи
чл. 127,ал.2 · Семеен кодекс
чл.127а · Семеен кодекс
чл.127а,ал.2 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Дулово, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20233410100257 по описа за 2023 година

Ищецът Б. Б. Ш. с ЕГН **********, в ****, обл.Силистра, моли съда да му предостави упражняването на родителските права над детето ***. с ЕГН **********, чиято майка е ответницата Г. Д. М. с ЕГН **********. Твърди, че не са сключили граждански брак с майката на детето, но са живели съвместно до месец април 2023г. в дома на родителите на ищеца. В края на месец април 2023г. ответницата си събрала личния багаж, напуснала дома им, заявила че не желае съвместно съжителство и е преустановила контакти с него и с детето. Оттогава за детето полага грижи единствено той.

Сочи, че детето е със заболяване „аутизъм и други генерализирали разстройства в развитието му“, и се нуждаело от постоянни грижи. Водил разговори с ответницата детето да бъде лекувано при добри специалисти в Република Турция и в Германия, но тя изразила несъгласие.

Това го мотивирало да предяви следните искове:

-иск за упражняване на родителските права, местоживеенето на детето и да бъдат регламентирани контактите на детето с другия родител, като бъде определен следният режим на лични отношения: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00ч. в събота до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото по споразумение на родителите.

Претендира месечна издръжка за детето в размер на 200.00 лева, считано от дата на подаване на исковата молба – 18.05.2023г.., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства изключващи плащането й.

- да разреши издаването на задграничен паспорт на детето, без съгласието на неговата майка Г. Д. М., и да разреши детето да пътува в чужбина със своя баща без съгласието на майка си до навършване на пълнолетие на детето.

Представя писмени доказателства.

Ответницата Г. Д. М. с ЕГН **********, чрез упълномощен от нея процесуален представител, е подала писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Счита, че при бащата детето се отглежда и възпитава в несигурна среда, не е защитено и е в риск, особено 1 след последните прояви на агресия от страна на бащата. Оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Твърди, че е напуснала семейството си тъй като е системно тормозена от ищеца.

Иска от съда, да постанови решение с което упражняването на родителските права да бъде предоставено на нея, да бъде определено местоживеене на детето при нея, да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето съобразно практиката на съда, както и да бъде опредЕ. ежемесечна издръжка платима от бащата на детето в размер според практиката на съда и съобразно доходите на ищеца.

В условията на евентуалност иска исковата молба бъде уважена, моли да й бъде определен разширен режим на лични отношения с детето – три пъти в месеца от петък в 17.00 часа до неделя в 18.00 часа с преспиване, както и по равен брой дни през всички официални и религиозни празници, за рождения ден на детето или на следващия ден, както и за рождения ден на майката, 30 дни през лятото които да не съвпадат с платеният годишен отпуск на майката и 30 дни през зимата. Претендира разноски. Представя писмени доказателства.

В срока за писмен отговор, ответницата е депозирала насрещна искова молба, с която са предявени искове за упражняване на родителски права, режим на лични контакти между родители и дете, определяне на местоживеене на детето, определяне на размер на ежемесечна издръжка платима на детето. Н нея се иска от съда да постанови решение с което: упражняването на родителските права по отношение на детето ***. Ш. да бъде предоставено на нея, да бъде определено местоживеене на детето при нея, да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето всяка втора и четвърта събота и неделя то месеца, от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото , който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, да определи бащата да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 500 лева, чрез неговата майка и законен представител, считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законови предпоставки за нейното изменение или прекратяване. Твърди, че притежава необходимия родителски капацитет да се грижи за детето си. Не представя писмени доказателства.

Ответника по насрещни искове изразява становище за допустимост, но неоснователност на същите. Твърди, че е осъществявал пълноценно родителска грижа над малолетното дете, както лично, така и чрез неговите родители. Иска от съда да постанови решение, с което предявените насрещни искове да бъдат оставени без уважение.

С определение чл. 323, ал. 2 ГПК съдът е постановил привременни мерки като е предоставил упражняването на родителските права върху малолетното дете на бащата и е определил местоживеенето му на адреса на бащата. Определен е режим на лични контакти на майката с детето. Майката е осъдена да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 150 лв.

***- редовно призовани, не изпращат свой представител. Депозирани са социални доклади.

Като прецени твърденията на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установено следното:

ПРЕДЯВЕНИ СА ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 127,ал.2 от СК, по чл.143 от СК и по чл.127а от СК във вр. с чл. 76 от ЗБЛД.

По иска с правно основание чл. 127, ал.2 от СК:

Налице е правен интерес от предявяване на иска, тъй като с настоящото решение трайно ще се уредят взаимоотношенията по повод родителските права и ще даде възможност 2 на родителя упражняващ тези права да се легитимира пред съответните държавни органи.

Това е особено важно в настоящия случай, тъй като липсата на решение по въпроса, би довело до редица практически затруднения при съгласуване на волята на родителите по отношение на детето и упражняването на родителските права.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено, че ищецът и ответницата са живели съвместно, без да сключат граждански брак от 2015година. На 26.10.2016 г. се е родило детето им ***. с ЕГН **********/Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №**** г. изд. от ****- л.7 по делото/.

В края на месец април 2023г. ответницата си събрала багажа и напуснала семейното жилище, като оставила детето ***. при ищеца и негов баща Б. Ш..

Безспорно се установи, че детето живее при своя баща, който полага грижи за отглеждането му и осигурява средства за издръжка. Майката се е установила трайно в **** и не изявила желание да поддържа нормални контакти с бащата и детето.

От разпита на свидетелите ****/без родствени връзки със страните/ и **** /баща на ищеца/, се установи че от раждането на детето грижи за него е полагала неговата баба/майката на ищеца/, тъй като майката не проявявала желание. Установи се също, че от 2годишната си възраст детето страда от аутизъм и че посещава логопед и психолог, и че за него грижи полагат баща му и неговите родители. Ответницата по собствено желание е напуснала домът си преди една година и се установила да живее в домът на нейните родители, като при заминаването си не е взела детето със себе си. Тя е била назначена за личен асистент на детето, но след като си заминала ищеца се отказал от тази услуга. В показанията си свидетелите заявиха, че това не е първият път в който ответницата си заминава, но това е последният път в който повече не се върнала в дома си. Не заявиха да са били свидетели на тормоз върху нея от страна на ищеца, или на скандали между двамата. По отношение на желанието на детето да се вижда с майка си, свидетелите заявиха че с оглед заболяването на детето то понякога не желае да се вижда с майка си и се изнервя когато го караш да се срещне с нея. Свидетелят *** заяви, че е уредил лечение на детето в Република Турция, но ответницата не се съгласила.

От разпитаните по делото свидетели ****/майка на ответницата/ и ****/снаха на ответницата/, че ищецът е оставил ответницата пред дома на нейните родители без никакви обяснения, че след постановяване на привременните мерки ответницата е взимала детето при себе си, и че единият път бащата е направил скандал. По отношение на твърдението, че ответницата не е дала съгласие детето да бъде лекувано в Република Турция, свидетелката **** заяви, че дъщеря й отказала да разреши, тъй като нямало смисъл детето да се лекува там, тъй като имало лекари и в България. Относно трудовите доходи на ответницата, тази свидетелката заяви, че дъщеря й ходи да работи на надник или помага на брат си в животновъдството.

От депозираният по делото социален доклад, изготвен от **** се установява, че основни и ежедневни грижи за детето *** полагат неговият баща с помощта на своите родители. Детето е привързано към двамата си родители. При детето се наблюдавали нарушения на комуникативните му умения и в неговото поведение. Изразено е становище, че ограниченията в развитието/езиково и комуникативно/ на детето не позволяват на служителите на ОЗД да преценят обективно дали поведението на детето е свързано с неговото заболяване или е в резултат от пречки създавани от баща му и неговите родители и отчуждаване на детето от майката.

От депозираният по делото социален доклад от **** се установява, че ответницата живее в жилище под наем, че е безработна , и че е загрижена за сина си. Изразено е становище, че е в интерес на детето да поддържа контакти и с двамата си родители, и да се изгради и съхрани емоционална връзка с тях.

От представената по делото медицинска документация за детето ***. – психологично изследване от 21.12.2023г./л.92 от делото/ и консултативно становище от 28.12.2023г./л. 93л.94 от делото/, се установява че при него е налице генерализирано разстройство на развитието с умерена умствена изостаналост, изоставане в развитието на речта и езика.

Чувствителен към всяка промяна. Детето не е в състояние самостоятелно да планира и организира дейността си от ежедневният живот, не може да се храни само и да се облича само. Нуждае се от непрекъсната асистирана грижа. Понякога сменя емоционалните си състояния, агресивен е или с негативни нагласи към определен тип непознати хора. Променя поведението си и емоционалните си състояния в негативен аспект, когато е вземан от майката.

С оглед на изложеното, съдът намира че няма да е в интерес на детето с оглед психическото и физическото му развитие, да бъде постановена промяна на средата в която то в момента живее и се чувства спокойно и сигурно. Една такава драстична промяна на средата в която детето живее с друга среда в която тепърва трябва да се приспособи да живее, би довела от една страна до отключване на агресия у него и до негативни нагласи към съжителстващите с него лица в новата среда и от друга страна до окончателно разкъсване на крехката емоционална връзка която има с майка си и окончателен отказ да поддържа контакти с нея.

От друга страна укорими са поведението на ответницата и категоричното й нежелание да съдейства детето да бъде лекувано в чужбина. Това нейно нежелание не кореспондира с изложеното от нея в писмения и отговор и в насрещната искова молба, че е загрижена за детето си.

Още повече, че от момента на фактическата раздяла между родителите до завеждане на настоящото дело, ответницата не е търсила детето си и не е подпомагала финансово неговата издръжка.

В настоящият случай, съдът счита, че е в интерес на детето то да продължи да живее с баща си, който полага необходимите грижи за неговото отглеждане и възпитание, и прави всичко възможно с оглед заболяването на детето да му бъдат осигурени нужните специализирани медицински грижи.

Поради което, съдът намира че предявеният иск с правно основание чл. 127, ал.2 от СК се явява основателен и следва да бъде уважен, като упражняването на родителските права следва да бъдат предоставено на бащата, а на майката следва да се определи следният режим на лични отношения с детето, а именно: