Решение № 361 от 18.07.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Габрово, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Ина П. Г. като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20234210101381 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба, вх. № 6121/11.09.2023 г. на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Триадица, бул. „Витоша” № 89 Б, за установяване съществуването на задължения на Б. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*************” № 4, произтичащи от договор за потребителски кредит № 1808272405461835 от 03.09.2018 г. в размер на общо 12121.97 лева, за които по частно гр. дело № 156/2023 г. на ГРС, е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит № 1808272405461835 от 03.09.2018 г., „РАЙФАЙЗЕН (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД /преобразувано чрез вливане в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959/ предоставило на кредитополучателя Б. В. А. парична сума в размер 15472.50 лева, при задължение за връщането , заедно с дължимата за ползването възнаградителна лихва при условия и срок уговорени в договора. Поради неизпълнението на задълженията на ответника по кредита, банката обявила същия за предсрочно изискуем на 29.11.2022 г., като кредитополучателят дължал и съответното обезщетение за забава.

Ищецът твърди, че за вземанията си по договора за кредит се снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника въз основа на извлечение от счетоводните си книги за сумите: 3460.91 лева - редовно падежирала главница за периода от 10.04.2021 г. до 10.11.2022 г., 7305.35 лв. - предсрочно изискуема главница с дата на настъпване на изискуемостта - 29.11.2022 г., законна лихва, считано от 29.12.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, 756.46 лева възнаградителна лихва за периода 10.04.2021 г. до 28.11.2022 г., 456.33 лева обезщетение за забава върху падежиралата главница за периода от 10.04.2021 г. до 1

28.11.2022 г., 48.70 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода 29.11.2022 г. до 22.12.2022 г., 94.22 лева отсрочени възнаградителни лихви за периода 10.06.2020 г. - 09.02.2021 г., но тъй като заповедта за изпълнение, издадена по частно гр. дело № 156/2023 г. на ГРС била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, предявява искове за установяване съществуването на вземанията по договора за кредит, които и към предявяването на исковата молба оставали неизпълнени.

В срока по чл.131 ГПК от ответника, чрез назначения му особен представител, е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. В съдебно заседание счита предявените искове за основателни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

От представения договор за потребителски кредит № 1808272405461835, се установява, че на 03.09.2018 г., между частен праводател на ищеца, в качеството му на кредитна институция и ответника Б. В. А., в качеството му на кредитополучател, е постигнато съгласие на последният да бъде предоставен краткосрочен банков кредит в размер на 15472.50 лева, срещу заплащане на възнаградителна лихва – 4. 90 % за първите 12 месеца, съответно променлив референтен лихвен процент плюс надбавка 5.060 % за оставащия срок на договора. При забава в плащането на главницата, върху падежиралата просрочена главница се начислявала, освен възнаградителната лихва и мораторна лихва от 10 пункта годишно.

Страните сключили на 02.02.2021 г. анекс № 1 към договора, в който кредитополучателят признал съществуването на задължение за връщане на главница в размер на 11079.61 лева и 94.22 лева – отложена лихва за периода от 10.12.2020 г. до 10.02.2021 г., която главница било постигнато съгласие да бъде върната на 57 месечни вноски, всяка с размер от 219.39 лева заедно с приложимата съгласно договора годишна лихва в срок до 10.11.2025 г..

С уведомление, адресирано до ответника, за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане, изх. № ИЗХ -001-48305/19.09.2022 г, поради забавено изпълнение на задълженията по сключения договор, банката отправила изявление за обявяване предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор.

Връчването на уведомлението, изпратено до ответника, е осъществено по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК, като връчителят е констатирал, че при три посещения на адреса (26.09.2022 г., 12.10.2022 г., 28.10.22 г.), адресатът не е открит и не е намерено лице, което да получи съобщението, затова на 13.11.2022 г. на входната врата е залепено и в пощенската кутия е пуснато уведомление за получаване на книжата от кантората на ЧСИ в 2-седмичен срок. Страните не спорят и от извършената справка по Наредба № 14, се установява, че адресът, на който е търсен ответника от служителя на ЧСИ В.а, е регистрираният му постоянен адрес, който е посочен от страната като адрес за кореспонденция в сключения договор (чл. 11.8). В случая нито се твърди, нито се установява ответникът да е уведомил кредитора за промяна на адреса. Отделно от горното уведомление за получаване на книжата от кантората на ЧСИ е залепено и пуснато в пощенската кутия и на регистрирания настоящия адрес на ответника.

Смисълът на залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок, за да получи съответните книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата, с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК.

2

Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК не поставя изискване ответникът да е напуснал адреса, а е достатъчно същият да не може да бъде намерен на адреса и да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Разпоредбата на чл. 47 ГПК не изисква посещенията да са извършени в рамките на точно един календарен месец, а ответникът да не може да бъде намерен на посочения адрес в продължение на един месец.

Следователно, уведомлението е редовно връчено на А.Ф.Х. на 29.11.2022 г. – с изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението.

В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което приема, че по сключения договор за банков кредит кредитополучателят е усвоил целия размер на отпуснатия кредит в размер на 15472.50 лева, като е извършил погасителни плащания в общ размер на 4706.25 лв., с които са погасени част от главницата, възнаградителната лихва и обезщетението за забава. Последното погасително плащане по процесния кредит е извършено на 25.08.2021 г., след което няма данни за постъпили и осчетоводени плащания. Общо непогасената главница към датата на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита (29.11.2022 г.) и към предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.12.2022 г. е в размер на 10766.26 лева (разлика между усвоена главница и погасена такава), от която 3460.91 лева - редовно падежирала главница за периода от 10.04.2021 г. до 10.11.2022 г., 7305.35 лв. - предсрочно изискуема главница с дата на настъпване на изискуемостта 29.11.2022 г.. Общо падежиралата и непогасена договорна лихва към датата на предсрочна изискуемост 29.11.2022 г. и към предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.12.2022 г. за периода от 10.06.2020 г. до 28.11.2022 г. възлиза на сума в общ размер от 850.68 лева, от която 756.46 лева - възнаградителна лихва за периода от 10.04.2021 г. до 28.11.2022 г. и 94.22 лева - отсрочена възнаградителна лихва за периода 10.06.2020 г. - 09.02.2021 г..

Общо падежиралата и непогасена мораторна лихва за периода от 10.04.2021 г. до 22.12.2022 г. е в размер на 505.03 лева, от която 456.33 лева - обезщетение за забава върху падежиралата главница за периода 10.04.2021 г. до 28.11.2022 г. и 48.70 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода от 29.11.2022 г. до 22.12.2022 г..

От приложеното за послужване частно гр. дело № 156/2023 г. на ГРС, се установява, че въз основа на извлечение от счетоводните книги във връзка със сключения договор за кредит, кредитната институция се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл. 417 ГПК за сума в общ размер от 12121.97 лева, заедно със законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението – 29.12.2022 г. до окончателното й погасяване и направените за производството разноски в размер на общо 292.44 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение и внесена държавна такса, която заповед била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.

По отношение на обективно, кумулативно и пасивно субективно съединените установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производството по частно гр. дело № 156/2023 г. на ГРС, ищецът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД се е снабдил със заповед за 3 изпълнение въз основа на документ (чл. 417 ГПК) за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание. При връчена заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си, който срок, в случая е спазен.

Основателността на предявените установителни искове, се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявените субективни материални права, включващ елементите: съществуване на правоотношение с процесуално легитимирания ответник, възникнало от сключен на 03.09.2018 г. договор за банков кредит, елемент от съдържанието на което да са задълженията за връщане на предоставена за ползване парична сума, заедно с лихвата, уговорена в договора, изпълнение на задължението на ищеца да предостави за временно и възмездно ползване паричната сума и настъпила изискуемост на задълженията на ответника, които се твърди да са неизпълнени, което неизпълнение е довело и до пораждане на задължение за заплащане на мораторна лихва.

Неизпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора е по своето естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на последния, а задължените лица следва да установят положителния факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на задълженията си, за което доказателства в производството не са ангажирани, нито се твърди такова да е осъществено.

Въз основа на обсъдените доказателства съдът приема, че между ищеца „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД и кредитополучателя Б. В. А., е сключен договор за банков кредит, със съдържание, съответно на уредения в чл. 430 ТЗ такъв, включващо задължението на банката да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата, предмет на договора и задължението на последния да я върне със съответната възнаградителна лихва. Тази сделка е юридическият факт, породил търговско правоотношение между страните - Б. В. А. е обективирал воля да получи сумата срещу насрещно задължение да я върне при условията на договора, като факта на изпълнение на задължението на банката за предоставяне на паричната сума не е спорен и се установява от кредитираното заключение на съдебносчетоводната експертиза.

В анекса към договора е обективирано изрично извънсъдебно признание от страна на кредитополучателя на факта, че дължи връщане на главница в размер на 11079.61 лева, падежът на което задължение кредиторът се съгласил да бъде отсрочен.

Така със сключения между страните анекс № 1/03.09.2018 г. кредитополучателят признал да дължи главница в размер на 11079.61 лева, която следвало да върне на 57 месечни вноски с падеж всяко 10-то число на месеца. Неизпълнението на задължението за престиране на падежирали погасителни вноски, е породило правото на банката-кредитор с едностранно волеизявление да уведоми задълженото по договора лице, че губят преимуществото на срока и дължат изпълнение на цялото задължение.