Решение № 819 от 05.12.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 819 гр. Русе, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20234520200847 по описа за 2023 година , за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на И. Г. П. против Наказателно постановление № 380004494 от 20.03.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, с което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за осъществено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП, на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева за осъществено нарушение на чл. 89, т. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и на основание чл.

177, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева за осъществено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, като в тази насока се моли същото да се отмени. Претендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят И. П., редовно призован, не се явява, като не се явява и адв. Р.

1

П. от Адвокатска колегия - Пловдив, в качеството редовно призована. Последният представя молба, на упълномощен защитник, също в която сочи, че поддържа изложеното в жалбата и претендира направените от подзащитния ѝ разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно представител и не представя писмено становище. призован, не изпраща

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 03.04.2023 г., а жалбата е подадена на 18.04.2023 г., видно от приложено п.к., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 13.01.2023 г. свидетелят И. С. И. и И. Д. И. – служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе /РД „АА“-Русе/, изпълнявали служебните си задължения на първокласен път I-5, гр. Русе, КПП „Хижа Приста“.

В изпълнение на посоченото служителите на РД „АА“-Русе спрели за проверка МПС - товарен автомобил (влекач), марка и модел Скания Р 164 ЛА 4X2 на 480, с регистрационен номер РВ2975КН, категория N 3, с две оси, с прикачено към него полуремарке марка и модел ШМИТЦ СКИ 24, с регистрационен номер РВ5692ЕВ, категория O4, с три оси. При извършената проверка била установена самоличността на водача – И. Г. П., както и че същият осъществява обществен превоз на товар – въглища, по маршрут Гълъбово-Русе. При запознаване с представената от жалбоподателя П. кантарна бележка с № 8410-2/12.01.2023 г., подписана от последния, служителите на РД „АА“-Русе констатирали, че теглото на процесната композиция от МПС, с две оси, и ППС - полуремарке, надвишава с 8440 кг допустимата максимална маса за съответния вид съчленени ППС-та, която съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на министъра на регионалното развитие и благоустройството е 40 000 кг.

Жалбоподателят П. не представил валидно разрешение на Агенция „Пътна инфраструктура“ (разрешително или квитанция за платена пътна такса) за 2 осъществяване на превоз на ППС с маса, надвишаваща предвидените норми, установени с горепосочената наредба.

При извършената проверка жалбоподателят П. не представил карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредба по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози, въпреки, че след направена справка било установено, че същият притежава такава.

При извършената проверка жалбоподателят П. не представил на служителите на РД „АА“-Русе изисканите от последните СУМПС и талон към същото.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят И. С. И. приел, че с поведението си жалбоподателят И. П. е осъществил нарушения на разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП, на чл. 89, т. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като в тази насока съставил АУАН № 50/13.01.2023 г. Последният бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН, Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъществено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП на основание чл.

183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, за осъщественото нарушение на чл. 89, т. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр му било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, а за осъщественото нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл.

177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП - административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – Акт за установяване на административно нарушение № 50/13.01.2023 г., Наказателно постановление № 38-0004494 от 20.03.2023 г., кантарна бележка с № 8410-2/12.01.2023 г. и тахографски лист, както и събрани гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля И. С. И. – актосъставител, 3 които съдът кредитира изцяло като логични, последователни потвърждение в останалата доказателствена съвкупност. и намиращи

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдът изцяло дава вяра на приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства – кантарна бележка и тахографски лист. По своята доказателствена същност кантарната бележка, въз основа на която актосъставителят, а впоследствие и АНО, са приели, че процесното пътно превозно средство е надхвърлило допустимата маса от 40 000 кг, представлява частен свидетелстващ документ, изхождащ от трето лице. Същата носи подписа на жалбоподателя, в качеството му на водач на ППС, с което е извършен процесния превоз, и удостоверява неизгодни за него обстоятелства, а именно, че е приел товара на датата, във вида и количеството.

Последният не е оспорил верността и не е поискал претегляне на пътното превозно средство от служителите на Регионална дирекция „Автомобилна админстрация“, което се установява както от показанията на свидетеля И. И., така и от приложения по делото АУАН, видно от който жалбоподателят не е вписал възражения или обяснения. При това положение не е имало обективна пречка удостоверените с кантарната бележка факти и обстоятелства да бъдат зачетени както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушенията на чл. 89, т. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, така и авторството им.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Актът за установяване на административни нарушения е съставен от компетентен актосъставител по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр и на чл. 189, ал. 1 във вр. с чл. 166, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – служител на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, а наказателното постановление е издадено компетентен АНО – Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, упълномощен със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, издадена на основание чл. 92, ал. 2 от 4

ЗАвПр и чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН касателно нарушенията, фигуриращи под т. 2 и 3.

В наказателното постановление тези нарушенията са описани пълно и ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на съставите, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушенията, респективно от открИ.е на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на последното касателно нарушенията, фигуриращи под т. 2 и 3.

Що се отнася до нарушението, фигуриращо под точка 1, то съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 248, ал.

4, т. 1 от НПК и чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, довели до ограничаване на правото на жалбоподателя да разбере за какво точно му е повдигнато обвинение и съответно да реализира пълноценно правото си на защита, а именно нарушения на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗАНН при съставяне на АУАН-а и съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН при издаване на НП. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на нарушението) въвежда задължение за водачите на моторни превозни средства да носят свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролен талон към него. По аргумент от Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по т.д. № 1/2021 г. на ОСС от I-ра и II-ра колегия на ВАС, съдът приема, че така цитираната норма въвежда две отделни задължения, като нарушаването им обуславя и наличието на две самостоятелни нарушения. В случая както в АУАН-а, така и в НП акосъставителят и админситративнонаказващият орган са приели, че констатираното неносенето на СУМПС и контролен талон представлява едно нарушение. Тук е мястото да се посочи, 5 че е налице и разминаване между текстовото описание на нарушението и цифровата му квалификация, доколкото и в двата административни акта същото е квалифицирано по чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП, а именно неизпълнение на задължение за неносене само на контролен талон. По изложените съображения наказателното постановление касателно нарушението, фигуриращо под т. 1, следва да се отмени като неправилно.