Решение № 35 от 17.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Велико Търново, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно търговско дело № 20244001000236 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 101/24.09.2024 г. по търг.дело № 104/2024 г. по описа на ОС - Плевен е признато за установено, на основание чл. 422 във връзка с чл. 417 ГПК, по отношение на Н. К. В., в качеството на земеделски производител, съществуването на вземане на „Агрохимикали“ ООД за сумата в размер на 77 347,54 лева по запис на заповед от 02.03.2023 г., за която сума е издадена заповед № 636/19.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1179/2023 г. по описа на Районен съд Червен бряг, като искът е отхвърлен, като неоснователен, над установения размер на вземането от 77 347,54 лева до претендирания размер от 86 707,54 лева. Присъдени са разноски.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Н. К. В., като земеделски производител, чрез процесуалния му представител, против първоинстанционното решение.

Твърди се, че в мотивната част на решението съдът бил допуснал технически грешки. По същество се твърди, че Вълков бил подписал след около 5/пет/ месеца след смъртта на А. М. К. запис на заповед на 02.03.2023 год., за да се уточнят с ищеца /син/ всичко ли било платено и дължи ли се още нещо или не.

Последното преводно нареждане на ответника било за сумата от 10670,40 лева, която сума ищецът му бил казал, че била дължимата. Прави искане за 1 отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна „Агрохимикали“ ООД, чрез процесуалния му представител, с който оспорва въззивната жалба, която била неясна, непълна и неоснователна. Не ставало ясно от нея в какво се изразявала порочността на съдебното решение. Излагат се съображения за правилност на първоинстанционното решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В изпълнение на указанията на въззивния съд, въззивникът е депозирал по делото молба - уточнение, с която изрично заявява, че обжалва изцяло съдебното решение, включително в изгодната за него отхвърлителна част, тъй като задължението било изцяло платено.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника отново заявява, че обжалва решението изцяло. Твърди, че подписаното между страните споразумение нямало никаква правна стойност, тъй като било частен документ. Прави искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от окръжния съд, а при условията на евентуалност – да бъде отменено решението.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия оспорва жалбата по изложените в отговора съображения.

Предвид горното и по – конкретно предвид направените изрични уточнения в открито съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника, че обжалва решението и в изгодната за него отхвърлителна част, то в тази част въззивната жалба се явява недопустима, поради липса на правен интерес от обжалването и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по възз.търг. д. № 236/2024г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново - прекратено в тази част .

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно, както и допустимо в обжалваната му част.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка на правилността на решението в обжалваната му част съобразно правомощията си.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 535 ТЗ, предявен от „Агрохимикали“ ООД против Н. К. В. за установяване съществуването на вземане на дружеството за сумата 2 в размер на 86 707,54 лева по запис на заповед от 02.03.2023 г., с падеж 31.08.2023 г., обезпечаващ задължение по споразумение от 02.03.2023г., за която сума е издадена заповед № 636/19.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1179/2023 г. по описа на Районен съд - Червен бряг.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „Агрохимикали“ ООД и ответникът Н. К. В., като земеделски производител, били в дългогодишни търговски отношения. Твърди се още, че на 02.03.2023г. между страните било сключено споразумение, с което страните се споразумели, че неплатените задължения на ответника към ищеца възлизали общо на сумата 260 122,60 лева, както следва:

167 693,08 лева - неплатен остатък от цените на продадени и доставени стоки по фактури - фактура № 40003272/ 05.04.2018 г., фактура №40003273/05.04.2018 г.; фактура № 40004019/05.03.2019 г.; фактура № 40004020/05.03.2019 г.; фактура № 40004283/03.04.2019 г.; фактура № 40004335/04.04.2019 г.; фактура № 40004366/04.04.2019 г.; фактура № 40004505/03.05.2019 г.; фактура № 10017190/28.04.2020 г.; фактура № 10017361/12.05.2020 г. и фактура № 10017764/10.06.2020 г., 28 133,64 лева - лихва за забава в плащането на горепосоченото задължение, и

64 295,88 лева - неплатен остатък от цени на продадени и доставени стоки по следните фактури: фактура № 40006485/01.02.2022 г.; фактура № 10021998/14.04.2022 г. и фактура № 40006798/05.05.2022 г., с начин и срокове на заплащане на сумата от 260 122,60 лева, както следва:

86 707,54 лева до 31.08.2023 г.;

86 707,54 лева до 31.09.2023 г.;

86 707,54 лева до 31.10.2023 г..

Горепосочените задължения били обезпечени с издадени от ответника в полза на ищеца записи на заповед.

Поради неплащане и въз основа на записа на заповед от 02.03.2023г. за сумата от 86 707,54 лева, с падеж 31.08.2023 г., ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за тази сума, издадена по ч.гр.д.

№ 1179/2023 г. по описа на РС – Червен бряг, срещу която длъжникът възразил.

Ищецът не оспорва извършените от ответника плащания на сумата от 1 440 лева по фактура № 10017764/10.06.2020 г.; на сумата от 720 лева по фактура № 40004505/03.05.2019 г.; на сумата от 7 200 лева по фактура № 40004366/04.04.2019 г.; на сумата от 10670,40 лева по фактура № 40007453/ 04.05.2023 г., /последната не е предмет на споразумението от 02.03.2023 г./, но се позовава на чл.76, ал.1 от ЗЗД, с твърдения, че извършените плащания погасявали други задължения на ответника, а не тези, обезпечени с издадения 3 запис на заповед.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Н. К. В..

Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1179/2023 г. по описа на РС - Червен бряг, съдът е издал в полза на „Агрохимикали“ ООД срещу Н. К. В. заповед № 636 / 19.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за сумата от 86 707,54 лева по запис на заповед от 02.03.2023 г., с падеж 31.08.2023г., както и за държавна такса в размер на 1734,15 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева. В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск за установяване на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.

Видно от представения по ч.гр.д. № 1179/2023 г. по описа на РС - Червен бряг запис на заповед (в оригинал), същият е издаден на 02.03.2023 г. в гр.

Добрич, от Н. К. В., който се е задължил, неотменимо и безусловно, срещу записа на заповед, без разноски и протест, да заплати на „Агрохимикали“ ООД сумата от 86 707,54 лева, с падеж 31.08.2023 г.

От приетото от първоинстанционния съд, като писмено доказателство по делото, споразумение от 02.03.2023г., сключено между „Агрохимикали“ ООД и Николай Костадинов Вълев, като земеделски производител, се установява, че страните са се споразумели, че е останало неизплатено задължение на ответника, по предходно сключено между тях споразумение, в размер на 167 693,08 лева по данъчни фактури (също приети като писмени доказателства, ведно с приемо – предавателните протоколи) , както следва: фактура № 40003272/ 05.04.2018 г., фактура №40003273/05.04.2018 г.; фактура № 40004019/05.03.2019 г.; фактура № 40004020/05.03.2019 г.; фактура № 40004283/03.04.2019 г.; фактура № 40004335/04.04.2019 г.; фактура № 40004366/04.04.2019 г.; фактура № 40004505/03.05.2019 г.; фактура № 10017190/28.04.2020 г.; фактура № 10017361/12.05.2020 г. и фактура № 10017764/10.06.2020 г. В споразумението е посочено още, че освен сумата от 167 693,08 лева, ответникът дължи на ищеца и сумата от 28 133,64 лева лихва за забава по споразумение от 25.02.2022г., а също така и неплатен остатък от цени на продадени и доставени стоки в общ размер на 64 295,88 лева по фактури: фактура № 40006485/01.02.2022 г.; фактура № 10021998/14.04.2022 г. и фактура № 40006798/05.05.2022 г. Така като общо дължима сума в споразумението е посочена сумата от 260 122,60 лева /неплатени цени на доставени и продадени стоки през 2018г., 2019г., 2020г. и 2022г. и лихва по споразумение от 25.02.2022г./, платима, както следва: 86 707,54 лева до 31.08.2023 г.; 86 707,54 лева до 31.09.2023 г.;86707,54 лева до 31.10.2023 г. Страните са уговорили в т. 4, че за обезпечаване на задължението, 4 ще бъде издаден запис на заповед.

По делото не е спорно, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1440 лева с посочено основание в преводното нареждане - по фактура № 10017764/10.06.2020 г.; сумата от 720 лева с посочено основание в преводното нареждане - по фактура № 40004505/03.05.2019 г.; сумата от 7 200 лева с посочено основание в преводното нареждане - по фактура № 40004366/04.04.2019 г.; сумата от 10670,40 лева с посочено основание в преводното нареждане - по фактура № 40007453/ 04.05.2023 г. /последната не е предмет на споразумението от 02.03.2023 г./.

От приетото от първоинстанционния съд заключение на СИЕ, като неоспорено от страните и компетентно изготвено, се установява, че издаваните във връзка с търговските отношения между страните данъчни фактури, в т.ч. и не само горепосочените такива, са осчетоводени в счетоводството на „Агрохимикали“ ООД и в счетоводството на ЗП Н. К. В., като към дата 31.12.2019г. счетоводните записвания си кореспондират.

Впоследствие в двете счетоводства са отразени погасявания на задължения чрез прихващане на суми по две фактури, издадени от земеделския производител с получател - ищеца от 31.07.2021 г. за сумата от 57 419,20 лева и от 30.09.2022 г. за сумата от 90 194,60 лева. Вещото лице е посочило, че от начина на отразяване на тези прихващания се е получило разминаване в счетоводните записи, като с първото прихващане ЗП Н. К. В., вместо да погаси фактури от 2016г., е погасил фактури от 02.03.2017г., а тези от 2016г. е посочил в друга партида по счетоводна сметка 401 с наименование „Давност 2016“. Аналогично било отразяването и на сумата, предмет на второто прихващане, като с нея вместо да се погасят задължения по фактури от 2017г., са били погасени такива от 2018г. и една от 2019г. Вещото лице е посочило в табличен вид отразяването на счетоводни операции при ищеца, представени хронологично и при ответника, като е дало заключение за некоректно отписване на задължения „по давност“ при ответника. От заключението на вещото лице по СИЕ се установява още, че към 02.03.2023 г., когато е сключено споразумението между страните, задълженията на ответника ЗП Н.