Решение № 222 от 11.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Велико Търново, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20234100100031 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид :

Предявени са главни искове, имащи за предмет претендирано право на обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди – с правна квалификация, изведена от нормите на чл.2, ал.1, т.3, пр.2-ро, вр. с чл.4, ал.1от ЗОДОВ, както и добавъчен / аксесорен / иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва – с правна квалификация изведена от нормите на чл. 86, ал.1, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД .

Ищецът М. П. В. от гр.Л. чрез пълномощника си адвокат Й. Н. от САК твърди , че е работил в ТД на *** *** на длъжността *** на Дирекция „****“, считано от 16.03.2015 г. , като в *** администрация е държавен служител от 2009 г. На 25.02.2016 г. е задържан под стража за срок от 72 часа/ преди това е задържан за 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР/ и е привлечен заедно с още 5 данъчни служители като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.6 от НК/ сговор за извършване в страната на престъпления по чл. 282, чл.301 и чл.214 от НК/ с постановления на прокурор при Специализирана прокуратура по ДП № ***/2015 г. по описа на СО-СП / Пр. пр. № ***/2015 г. на Специализирана прокуратура/.

С постановление на прокурора от 27.02.2016 г. на основание чл.68 от НПК му е наложена мярка за процесуална принуда“ Забрана за напускане пределите на РБ“. С постановление от 20.05.2016 г. на следователя му е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 10 000 лева. Мерките по чл. 61, ал.1 и чл.68 от НПК са отменени с постановление от 17.11.2017 г.

Със Заповед № ЗЦУ-***/01.03.2016 г. на изпълнителния директор на *** е временно отстранен от служба на основание чл. 100, ал.2 от ЗДСл по причина образуваното срещу него наказателно производство и е разпоредено на основание чл.100, ал.3 от ЗДСл да не му се изплаща заплата за периода на отстраняването му. Със Заповед № ***/27.06.2016 г. е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 103, ал.1, т.1 от ЗДСл/ по взаимно съгласие/.

1

Наказателното производство е прекратено с влязло в сила постановление на прокурор при СП от 14.07.2021 г.

Неоснователно повдигнатото му обвинение, задържането му в следствения арест и взетите мерки за процесуална принуда довели до тежко вредоносно засягане на неговите чест, достойнство , добро име/ с което се е ползвал, изпълнявайки висока и отговорна длъжност в йерархичната структура на *** администрация/ , душевно равновесие, емоционално благосъстояние и физическо здраве от най- различно естество, представено в неблагоприятни промени , които трябвало да преживее : болезнено чувство за неправда, унижение , стрес , притеснения , безпокойство за изхода на наказателното разследване, срам и неудобство от медийната разгласа на задържането/ чрез посочени национални и местни източници на информация/ , която заедно с процесуалните действия срещу него, предизвикали отрицателно обществено отношение , изразено в злепоставящи коментари и нападки и реакция на отбягване от негови колеги , познати и приятели , загуба на възможността за бъдещо професионално развитие и уважение към личността му; развил неинсулинозависим захарен диабет, хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност , диабетна полиневпропатия на долни крайници , хроничен тубулоинтерстициален нефрит; изпитал сериозни затруднения да си намери нова работа, трябвало да търси заемни средства за лично и семейно препитание.

Освен неимуществени , претърпял и имуществени вреди. За времето от 01.03.2016 г. до 31.07.2016 г. не е получил служебно брутно възнаграждение в размер на 8500 лева/ в който размер се включва и увеличението за заплатите/ , което би получил, ако не бе отстранен от служба в пряка причинна връзка с започналото срещу него наказателно производство.

За предоставената му защита по него е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева. Заявява, че в обхвата на обезщетението за имуществени вреди следва да се включи и сумата от 5720,57 лева , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху незаплатеното брутно служебно възнаграждение, считано от 26 –то число на всеки месец, за който би било дължимо до датата на подаване н исковата молба , както и от тази дата до окончателното заплащане на претендираната сума.

Предвид това моли съда да постанови решение , с което да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева , заедно с обезщетение за забава върху тази сума , считано от 14.07.2021 г. до окончателното й изплащане ; обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 17 220,57 лева, заедно с обезщетение за забава върху сумата от 8500 лева , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане окончателното й изплащане, както и да му присъди и направените по производството разноски .

В с.з. чрез пълномощника си поддържа предявените искове с доводи изложени в писмена защита .

Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер с възражения , както следва:

Неблагоприятните последици от факта на медийната разгласа на случая не могат да бъдат вменени в отговорност на прокуратурата, както не могат да бъдат вменени неблагоприятните последици, свързани с отстраняване на ищеца от заеманата длъжност, тъй като няма пряка причинна връзка между обвинението и тези последици.

Освен това органът по назначението е длъжен да отстрани държавен служител от служба на основание чл. 100, ал.2 от ЗДСл, когато е образувано наказателно производство срещу него за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 ,б.“а“ от НК , а настоящият случай не е бил такъв: обвинението срещу 2 ищеца не е по чл.321, ал.3 от НК, а по чл.321, ал.6 от НК и заповедта страда от порока материална незаконосъобразност, която ищецът е могъл да оспори пред административния съд.

Претендираният размер на обезщетението е изключително завишен и несъответен на справедливостта по смисъла на пар.1 от ЗР на ЗОДОВ вр. с чл.52 от ЗЗД: наказателното производство е с фактическа и правна сложност и продължителността му от 5 години не е извън разумния срок. Мярката за неотклонение „гаранция в пари “ не е довела до ограничаване на правата на ищеца и няма твърдения наложената забрана за напускане пределите на страната реално да е препятствала пътуванията му.

Претенцията за плащане на обезщетение за имуществени вреди във вид на пропуснати ползи от неполучено служебно възнаграждение е неоснователна, тъй като липсва причинна връзка между отстраняването на ищеца от длъжност и воденото наказателно производство – отстраняването е в резултат на незаконосъобразно издадена заповед на органа по назначението и ищецът не е бил привлечен за извършено от него престъпление в качеството му на длъжностно лице.

Дори и да би се приело, че отговорността на прокуратурата може да бъде осъществена, то тя би се приложила само за времето от месец март 2016 г. до месец май 2016 година, когато разпоредбата на чл. 100, ал. 2 ЗДС е обявена за противоконституционна.

Претенцията в размер на 5 720.57 лева представляваща лихва за забава върху неполучените възнаграждения, включена като елемент от претендираните имуществени вреди е неоснователна, тъй като освен, че не се дължи обезщетение за пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения, задължението за лихва за забава възниква от деня на забавата/ чл.358, ал.2,т.2, изр.2-ро отг КТ/ и то в резултат на неизпълнението на основното задължение на работодателя / органа по назначението по трудовото/ служебното правоотношение да изплати в срок възнаграждението , а в производството по ЗОДОВ вземанията на ищеца са породени от непозволено увреждане. Неполучените възнаграждения имат характер на пропуснати ползи, които се обезщетяват само ако е налице доказана сигурност , че биха били факт ако го нямаше наказателното производство, т.е. , че не са факт по причина , че го е имало . Неполучена лихва за забава върху неизплатени в срок служебни възнаграждения не е в пряка причинна връзка с воденото наказателно производство .

Претенцията за заплащане на сумата от 3000 лева , представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за защита по досъдебното производство е прекомерна, защото платеното на адвоката не съответства на обема и тежестта на извършените защитни действия.

Съдът след като обсъди доводите на страните , прецени събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Образуваното наказателно / в досъдебна фаза / производство с неговия предмет на разследване и продължителността му, привличането на ищеца в качеството на обвиняем за извършено деяние по чл.321, ал.6 от НК , задържането му под стража за срок от 72 часа , медийната разгласа на случая чрез различни местни и национални информационни издания , отстраняването му от държавна служба, прекратяването на служебното му правоотношение, прекратяването на наказателното производство и заболяванията му са безспорни и установени факти по смисъла на чл. 154, ал.1 от ГПК с представените заверени копия на нарочните официални писмени документи, съдържащи предвидените в НПК и ЗДСл. волеизявления на компетентните държавни органи, както и разпечатки от медийни публикации в интернет пространството, епикризи и експертно решение на ТЕЛК .

Постановлението на наблюдаващия прокурор, с което воденото наказателно производство е прекратено поради извод за недоказаност на деянието/ чл.321, ал.6 от НК/ 3

, за което ищецът е обвинен / това, че за времето от м. ноември 2013 г. до м. ноември 2015 г. в гр. *** се е сговорил с повече от едно лице да върши в страната престъпления, за които е предвидено лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага, а именно престъпления по чл. 282 от НК, чл. 301 НК, чл. 214 НК/ е юридически факт , характеризиращ ex lege по заложена модерна правова законодателна концепция / аргумент от чл.31, ал.3 от КРБ/ повдигнатото му обвинение като материалноправно неоснователен, т.е. незаконен/ смисълът на този израз е: несъответствие с обективната истина / наказателно-процесуален акт.

Тази му характеристика изпълнява важна правна роля на първичен градивен елемент на правото на неоснователно обвиненото лице да търси осъществяване на имуществена отговорност/ имаща рисков, гаранционен и обективен характер/ от държавата чрез нейния правосубектен орган –Прокуратурата на РБ за всички преки и непосредствени вреди , произтекли от този акт, без при това да има значение добросъвестността на разследващия орган повдигнал обвинението - чл. 4, ал.1 от ЗОДОВ.

Отрицателната качествена определеност на обвинението идва от положението н а необореност на презумпцията за невиновност на обвиняемия до влизане в сила на осъдителна присъда , с която се установява противното / чл.16 от НПК/.

Органът на разследването когато привлича едно лице като обвиняем трябва да разполага с достатъчно доказателства , че е извършило деянието/ чл.219, ал.1 от НПК/ , осигуряващи възможност впоследствие съдът да си изгради убеждение , че обвинението е доказано по несъмнен начин/ чл.303, ал.2 от НПК/, защото иначе повдигането му се оказва един неоправдан риск.

Н а езика на гражданскоправната философия / липсва легално определение/ неимуществените вреди са неблагоприятни последици / аргумент от чл.51, ал.1 от ЗЗД , където ясно е казано : „ . . . последица от увреждането”/ от противоправно засягане на блага, които са предмет на абсолютни права или най-общо на някакъв правно защитим интерес/ ценност : лична неприкосновеност, свобода, здраве, чест, достойнство, добро име/ чл.32 от КРБ/ , тайна на информацията, душевно спокойствие/ благосъстояние/ и др.

Макар и това да са твърде абстрактни , трудно определяеми и преливащи, понятията по чл. 32 от КРБ преведени на общодостъпен език означават : 1/ обективна съвкупност от нравствени качества и принципи/ добродетели/, които заслужават уважение, предпоставят и запълват утвърдени обществени представи/ разбирания/ за правдиво и порядъчно поведение/ чест/; 2/ чувство за собствена значимост, ценност , основано на правилна самооценка , съзнание за обладаване на определени лични добродетели/ достойнство/ и 3/ известност в обществото и професионалната среда поради положителна качествена оценка/ признание за/ личността / добро име, авторитет /.