Решение № 11227 от 17.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11227 гр. София, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТД при участието на секретаря СР като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20221110119588 по описа за 2022 година

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 917,24 лв., представляваща цена за топлинна енергия, 310,48 лв., представляваща мораторна лихва, за които суми в полза на ответника срещу наследодателя на ищеца е издаден изпълнителен лист от 07.10.2014 г. по гр.д. № 15828/2011 г. по описа на СРС, 85 състав.

Ищецът – С. Г. С., твърди, че не дължи на ответника „ТС“ ЕАД сумите, за които в полза на ответника срещу наследодателя на ищеца е издаден изпълнителен лист от 07.10.2014 г. по гр.д. № 15828/2011 г. по описа на СРС, 85 състав. Сочи, че задължението, за което е издаден посоченият изпълнителен лист, е погасено по давност. За принудително събиране на сумите по процесния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ МБ, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяването на искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 917,24 лв., представляваща цена за топлинна енергия, 310,48 лв., представляваща мораторна лихва, за които суми в полза на ответника срещу наследодателя на ищеца е издаден изпълнителен лист от 07.10.2014 г. по гр.д. № 15828/2011 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендира разноските по производството.

Ответникът – „ТС“ ЕАД, оспорва исковете с твърдението, че задълженията не са погасени но давност. Претендира разноските по производството.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Безспорни между страните са обстоятелствата, както следва: че в полза на ответника срещу наследодателя ищеца е издаден изпълнителен лист от 07.10.2014 г. по 1 гр.д. № 15828/2011 г. по описа на СРС, 85 състав, за следните суми, за които отговаря ищецът, а именно - 917,24 лв., представляваща цена за топлинна енергия, 310,48 лв., представляваща мораторна лихва, че за принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист по молба на ответника е образувано изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ МБ.

Няма данни процесните задължения да са установени с влязло в сила съдебно решение, поради което следва да се приеме, че задължението за заплащане на цената за топлинна услуга се погасява с изтичането на 3-годишен давностен срок на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД, предвид периодичния му характер, и задължението за мораторна лихва също така се погасява с изтичане на 3-годишен давностен срок на основание чл.

111, б. „в“ ЗЗД. Най-ранната доказана по делото дата, от която процесните вземания се явяват изискуеми, е датата на издаването на изпълнителния лист за тях – 07.10.2014 г., от който момент на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече давностният срок.

Следва да се установи дали вземанията са погасени по давност.

Видно от представеното копие от изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ МБ, за принудително събиране на сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист първоначално, на 22.10.2014 г., е било образувано изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ ВИ, като ответникът е подал молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното изпълнение, като в молбата е налице възлагане от страна на ответника по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Със запорно съобщение от 11.03.2015 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника. На 08.05.2015 г. длъжникът е подал молба за разсрочване на задължението си. По изпълнителното дело са постъпили плащания съответно на 02.06.2015 г., 05.08.2015 г., 27.10.2015 г., 22.12.2015 г., 23.02.2016 г., 13.04.2016 г., 27.05.2016 г. и 01.09.2016 г. С молба от 09.10.2017 г. взискателят е поискал извършването на конкретни изпълнителни способи., като в рамките на следващите две години не са искани от взискателя и не са извършвани от съдебния изпълнител изпълнителни действия. На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява, ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В периода след 09.10.2017 г. не са извършвани изпълнителни действия в продължение на две години, включени в конкретни изпълнителни способи, и няма данни взискателят (ответникът) да е поискал извършването на такива. Следователно, изпълнителното дело е прекратено на 09.10.2019 г. по силата на закона – на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК с изтичането на две години от датата, на която е извършено последното изпълнително действие - така т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г. Предприетите изпълнителни действия по посоченото изпълнително дело срещу длъжника след този период не следва да бъдат вземани предвид, тъй като същите са в рамките на прекратено по силата на закона изпълнително дело.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на 2 справки. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.

„д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Както беше посочено, последното валидно изпълнително действие, с което е прекъсната давността по отношение на процесните задължение, е подадената от страна на взискателя молба за извършване на конкретни изпълнителни способи на 09.10.2017 г.

Новата погасителна давност за задълженията е започнала да тече именно от тази дата.

В периода на течене на погасителната давност обаче е приет специалния Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. ДВ, бр. 34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С Решение на Народното събрание на Република Б от 13.03.2020г. /ДВ, бр. 22/2020г./ е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република Б, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020г./ срокът на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г. извънредно положение върху цялата територия на Република Б е удължен до 13 май 2020 г. След тази дата, срокът на извънредното положение не е бил удължаван. По изложените съображения следва да се приеме, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давностни срокове не са текли.

Ето защо, процесните вземания са погасени по давност на 16.12.2020 г. с изтичането на 3-годишния давностен срок.

От посоченото следва извод, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 917,24 лв., представляваща цена за топлинна енергия, 310,48 лв., представляваща мораторна лихва, за които суми в полза на ответника срещу наследодателя на ищеца е издаден изпълнителен лист от 07.10.2014 г. по гр.д. № 15828/2011 г. по описа на СРС, 85 състав, поради което исковете с правно основание чл. 439 ГПК следва да се уважат изцяло.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 5 0 лв., представляващи разноски по производството.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на процесуалния представител на ищеца – адвокат И. А. Н., сумата в размер на 315,94 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, с оглед на обстоятелството, че адвокат Н. е оказал безплатна правна помощ на ищеца.

Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 439 ГПК, че С. Г. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ххх, не дължи на „ТС“ АД, ЕИК 3 ххх, със седалище и адрес на управление: гр. ххх сумите, както следва: 917,24 лв., представляваща цена за топлинна енергия, 310,48 лв., представляваща мораторна лихва, за които суми в полза на ответника срещу наследодателя на ищеца е издаден изпълнителен лист от 07.10.2014 г. по гр.д. № 15828/2011 г. по описа на СРС, 85 състав, поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА „ТС“ АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление: гр. ххх, да заплати на С. Г. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ххх, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50 лв., представляваща разноски по производството.

ОСЪЖДА „ТС“ АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление: гр. ххх, да заплати на адв. И. А. Н. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 315,94 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4