Решение № 98 от 26.04.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Смолян, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20205400500397 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 60478/07.08.2020 г. по гр. д. № 170/2020 г.

Смолянски районен съд е осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ при МВР – София, да заплати на В.Г. Д. сумата от 1 780, 02 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за положения 309 часа извънреден труд за периода от 13.02.2017 г. до 13.02.2020 г., сумата от 237, 77 лева – мораторна лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ съответното отчетно тримесечие, в което е положен извънреден труд, до 13.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 13.02.2020 г. до окончателното й изплащане; ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по водене на делото в размер на 434, 49 лева, а в полза на РС –Смолян 121, 20 лева за ДТ и разноски за експертиза в размер на 120 лева.

Срещу това решение е постъпила допустима въззивна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА

НАСЕЛЕНИЕТО“ – МВР, чрез ст. юрисконсулт С.С., с оплаквания, че е неправилно и необосновано.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. Сочи се, че за процесния период действа Наредба № 8121з1 776/29.07.2016 г. с оглед разпоредбата на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, като е недопустимо прилагането на общите правила, установени по КТ на НСОРЗ; тази наредба е отменена с Решение № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС и тъй като това решение няма обратно действие, за процесния период не следва да се прилага предходна Наредба - № 8121з407/11.08.2014 г., както неправилно е приел районният съд.

По-нататък във въззивната жалба се прави позоваване на разпоредбата на чл. 142 ал. 1 т. 2 от ЗМВР, прави се съпоставка с разпоредбата на чл. 142 ал. 4 от КТ и се прави извод, че е несъвместимо да бъдат прилагани КТ и НСОРЗ за служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР.

Излагат се доводи, че с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР по чл. 142 ал. 1 т.1 от ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношения, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд по неговата продължителност и др., което сочи, че тези служители не са поставени в по-неблагоприятно положение.

С оглед направен преглед на правната уредба се правят изводи: 1.

Законотворческият разум предполага изброяването на видовете възнаграждения изчерпателно, в противен смисъл е безсмислено в ЗМВР2006 г. да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен размер, ако същото се дължи по силата на КТ; излишно е прибавянето в ЗМВР-2014 г. на възнаграждение за труд през нощта, в почивни и празнични дни и време на разположение, които също биха следвали от КТ и ЗДСл; 2. Допълнението в чл. 202 ал. 5 от ЗМВР-2006 г., касаещо характера на изброяването, на текста „за държавните служите от МВР“, показва желанието на законодателя недвусмислено да лиши служителите в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в нормативни актове, които не са насочени специално към служители на МВР; последващото нарочно добавяне на изричен текст не може да бъде отдадено на нормотворческо излишество, още повече предвид синхрона между това добавяне, едновременната отмяна на § 1а от ЗМВР /препращащ към ЗДСл/, и предвиждането на нов вид допълнително възнаграждение – за специфични условия на труд. Твърди се, че приложените на общите правила по ЗДСл, съответно КТ и актовете по прилагането му, е отклонено с чл. 211 ал. 7 от ЗМВР-2006 г. и чл. 187 ал. 9 от ЗМВР-2014 г.

Твърди се, че нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ, напротив – във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретни правни норми.

Излагат се твърдения, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време /чл. 187 ал. 1 от ЗМВР/ към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР /чл. 187 ал. 3/ е 8 часа : 8 часа, при което се получава коефициент 1, а не както по КТ 8 часа : 7 часа, което е равно на 1, 143.

Твърди се, че районният съд не е мотивирал извода си, че при преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Твърди се, че не е направена разлика между нощен и извънреден труд по ЗМВР. Сочи се, че ако следва да се прилага коефициент от 1, 143, неговата цел е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, поради което не се касае за извънреден труд по смисъла на чл. 143 ал. 1 от КТ; извънреден труд би бил налице само ако има положен труд извън установеното работно време.

2

Прави се извод, че дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1, 143 да служи за генериране на извънреден труд. Прави се позоваване на практика на окръжни съдилищата в страната. Твърди се, че възприетото от районния съд решение при преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент 1, 143 получените часове да се заплащат като извънреден труд, би поставило в понеблагоприятно положение работещите по трудови правоотношение със служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и необосновано и се постанови решение, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло; претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца.

В срок е депозиран писмен отговор от ищеца В.Г. Д., чрез пълномощник адв. В.П., с който се оспорва жалбата като неоснователна.

В отговора въз основа на разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от КТ се прави заключението, че 7 часа, отработени през нощта, се приравняват на 8 часа, отработени през деня; за да се приравни 7-часовата нощна смяна в 8часова дневна, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1, 143, съответстващ на съотношението 8/7.

Сочи се в отговора, че тъй като ищецът е държавен служител съгласно чл. 142 ал. 1 т. 2 от ЗМВР, следва да се съобрази разпоредбата на чл.

50а ал. 2 от Закона за държавния служител, който предвижда по субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Твърди се, че както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по различен начин, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата в сравнение с правните разрешения, предвидени по КТ. Твърди се, че липсата на изрична уредба по отношение на приравняването на нощния труд с дневен не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1; по-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването към дневния и съответно без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Прави се позоваване и на чл. 31 ал. 2 от предходно действалата наредба от 2014 г.

В отговора се излагат доводи, че разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ал.

2 от НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на другата, като се прави позоваване на Решение № 14/27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на ІV г.о. на ВКС.

Прави се извод, че правилно районният съд е възприел, че липсата на изрична разпоредба в действала през процесния период наредба от 2016 г. представлява празнота в уредбата, която води до ограничаване правата на държавните служители и ги поставя в неравностойно положение спрямо служителите, чийто трудови правоотношения са уредени от КТ; преодоляването на тази празнота с оглед разпоредбата на чл. 46 от ЗНА следва да стане чрез субсидиарно приложение на НСОРЗ, предвид и разпоредбата на чл. 188 ал. 2 от ЗМВР.

По отношение иска по чл. 181 ал. 3 от ЗМВР в отговора се сочи, че действително целта на престацията – предпазна храна, е същата да бъде предоставена в точно определен момент – по време на нощно дежурство, но тъй като тя не е своевременно предоставена, то към настоящия момент иск за реално изпълнение не може да се предяви, което обаче не означава, че правото на ищеца е погасено; когато едно задължение не е изпълнено виновно и последващото му реално изпълнение е лишено от интерес, това води до 3 трансформация на задължението от натурално задължение за парично обезщетяване. Противното би означавало, че посоченото задължение е лишено от юридическа санкция. Прави се позоваване на чл. 7 и § 3 от ПЗР от Наредба № 8121-з-904/30.07.2015 г.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание за жалбоподателят пълномощникът му юрк.

Стоянов поддържа въззивната жалба.

За въззиваемият пълномощникът му адв. В. П. оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното.

Не е спорно по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника, като за процесния период заема длъжността „водач на специален автомобил І степен“ в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Смолян към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението/ Смолян при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява от извършената от вещото лице проверка на документи при ответника, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.

Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил общо 1 701 часа нощен труд, които са му заплатени на основание Заповеди № 8121з791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1 „За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22. 00 и 06. 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0. 25 лева“. Вещото лице сочи, че разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 309 часа; извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Експертизата установява, че за процесния период положения извънреден труд от ищеца е начислен и заплатен съгласно разпоредбите на наредбите, определени за държавните 4 служители в МВР.

В заключение вещото лице сочи, че общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ за ищеца е 1 780, 02 лева; размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период, е 237, 77 лева.

Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона според настоящата инстанция. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл.