Разпореждане № 5685 от 10.11.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XIV-ти състав в проведеното на 10.11.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 3372 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Мария Ем. Антова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, констатира следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, подадено от пълномощника юрисконсулт Н. М. Л., против длъжника Б. Ц. З., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.****, с искане за издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: главница в размер на 574.97 лв. /петстотин седемдесет и четири лева, деветдесет и седем стотинки/ лева, дължима по Договор за потребителски кредит №*** от 22.12.2023г., за периода от 20.05.2024г. до 20.06.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2025г. до изплащане на задължението; договорна лихва /неплатено договорно възнаграждение от посочената дата до края на срока на договора / в размер на 158.01 лв. /сто петдесет и осем лева, една стотинки/ лева за периода от 20.05.2024г. до 20.06.2025г., ведно със законната лихва, считано от 07.11.2025г. до окончателното изплащане на задължението;

245.00 лв. /двеста четиридесет и пет/ лева – друго, представляващо неплатено падежирало до края на срока на договора 20.06.2025г. възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2025г. до окончателното изплащане на задължението; 348.44 лв. /триста четиридесет и осем лева, четиридесет и четири стотинки/ лева – друго, представляващо неплатено падежирало до края на срока на договора 20.06.2025г., възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2025г. до окончателното изплащане на задължението; 400.00 лв.

/четиристотин/ лева – такса - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислена на посочената дата – 19.08.2024г.; 30.00 лв. /тридесет/ лева – такса, представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на посочената дата - 04.06.2024г.; 265.12 лв. /двеста шестдесет и пет лева, дванадесет стотинки/ лева - мораторна лихва, представляваща лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда, дължима за периода от 21.01.2024г. до 07.11.2025г., както и 34.37 лв. /тридесет и четири лева, тридесет и седем стотинки/ лева държавна такса и 230,00 лв. /двеста и тридесет/ лева юрисконсултско възнаграждение и 100.00 лв. /сто/ лева за подготовка на документи, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.13, ал.2 от НЗПП.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за потребителски кредит, погасителен план към договора и др.

Районен съд- Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания в една част са неоснователни. Съображенията за това са следните:

1

Към заявлението е включена претенция за заплащане на допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси", като цената на тези пакети не са включени в годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита. Заплащането на стойността на тези услуги е предвидени, въпреки че се касае за дейности и услуги, свързани с усвояване и управление на кредита.

Разпоредбите на чл.10, ал.2 и чл.10а ал.2 ЗПК императивно забраняват на кредитора да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит, както и че не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Щом допълнителните услуги не могат да съществуват в независимо и самостоятелно съглашение, тъй като са генетично свързани и обусловени от договора за кредит, то те фактически представляват дейности, свързани с управлението и обслужването на кредита, поради което е следвало те да бъдат включени в ГПР като разходи по него, съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а това в процесния случай, видно от съдържанието на договора, не е било направено.

Практиката на СЕС /т.90 от решение на СЕС по дело С-377/14; съображения 31 и 43 от Директива 2008/48; приема, че от особено важно значение е потребителят да е бил информиран за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен по единна математическа формула, тъй като това води освен до прозрачност, но и до предоставяне на възможност на потребителя да направи сравнение относно предлаганите на пазара оферти и условия за отпускане на кредит, както и да прецени обема на задълженията, които поема.

Също така, посочването в договор за кредит на по-нисък и/или по-висок от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, което пък следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Именно по посочените причини законът въвежда задължението в договора за кредит да бъде подробно описан начина на формиране на ГПР, като по делото се установи, че в процесния договор за кредит това не е направено, а единствено е посочен общ размер на ГПР, който освен това, е и некоректно определен, което води до засягане на правата на потребителя в още по-съществена степен, тъй като последният е поставен в положение да тълкува клаузите на договора, а тази част от договора се явява особено важна за интересите на потребителя, поради което неяснотите и подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание, законът регламентира като порок от най-висока степен. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му и макар формално процесният договор да съдържа изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, въз основа на цялостна преценка на всяка от уговорените клаузи, съдът намира, че неправилното посочване и липсата на оповестяване на действителен ГПР в договора за кредит, е достатъчно сериозен пропуск, който се приравнява на непосочен ГПР. Сходно е разбирането и в решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. Изложеното до момента дава основание да се приеме, че процесният договор противоречи на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което води до неговата недействителност, на основание чл.22 ЗПК. Съответно, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК в случай че договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса, намалена съобразно уважената част от претенцията – 9.78 лева. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 22.75 лв. /двадесет и два лева, седемдесет и пет стотинки / лева съобразно уважената част, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност.

Воден от горното, съдът

2

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно която длъжникът Б. Ц. З., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.*****, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, сумите, както следва: главница в размер на 574.97 лв.

/петстотин седемдесет и четири лева, деветдесет и седем стотинки/ лева, дължима по Договор за потребителски кредит №*** от 22.12.2023г., за периода от 20.05.2024г. до 20.06.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2025г. до изплащане на задължението, както и 9.78 лв. /девет лева, седемдесет и осем стотинки/ лева държавна такса и 22.75 лв. /двадесет и два лева, седемдесет и пет стотинки/ лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл.

53Е, вх. В за издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: договорна лихва /неплатено договорно възнаграждение от посочената дата до края на срока на договора / в размер на 158.01 лв. /сто петдесет и осем лева, една стотинки/ лева за периода от 20.05.2024г. до 20.06.2025г., ведно със законната лихва, считано от 07.11.2025г. до окончателното изплащане на задължението; 245.00 лв. /двеста четиридесет и пет/ лева – друго, представляващо неплатено падежирало до края на срока на договора 20.06.2025г. възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2025г. до окончателното изплащане на задължението; 348.44 лв. /триста четиридесет и осем лева, четиридесет и четири стотинки/ лева – друго, представляващо неплатено падежирало до края на срока на договора 20.06.2025г., възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2025г. до окончателното изплащане на задължението; 400.00 лв. /четиристотин/ лева – такса неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислена на посочената дата – 19.08.2024г.; 30.00 лв. /тридесет/ лева – такса, представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на посочената дата - 04.06.2024г.;

265.12 лв. /двеста шестдесет и пет лева, дванадесет стотинки/ лева - мораторна лихва, представляваща лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда, дължима за периода от 21.01.2024г. до 07.11.2025г.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск относно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд - Кюстендил.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Мария Ем. Антова )

3