Решение № 126 от 04.09.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. София, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Недялка Н. Нинова

Кристина Ив. Т.а при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова в присъствието на прокурора М. Ал. М. като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211800600240 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по постъпила жалба и допълнение към нея от адв. Е. М. от САК защитник на подсъдимите А. И. Д., А. К. Д., Х. Т. Щ. и Г. Т. Щ. против присъда № 19 от 14. 07. 2020 год., постановена по н.о.х.д. № 513 / 2015 год. по описа на Районен съд - С..

С посочената присъда, подсъдимите А. И. Д., А. К. Д., Х. Т. Щ. и Г. Т.

Щ. /с установена по делото самоличност/ били осъдени на основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД да заплатят солидарно на гражданския ищец Д. Б. Т. от гр. С., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23. 12. 2012 год. до окончателното изплащане, като иска бил отхвърлен до пълния си предявен размер от 5000 лева. В тежест на подсъдимите били възложени и разноските по делото.

В жалбата на защитника адв. М. и допълнението към нея се твърди, че при постановяване на първоинстанционната присъда е допуснато нарушение на процесуалните правила с оглед обстоятелството, че наказателното производство по делото е било прекратено. Извън това се сочи, че правото на 1 защита на подсъдимите лица е било ограничено като не им е била предоставена възможността да бъдат разпитани посочени от тях свидетели касателно поведението на пострадалия преди възникването на инцидента.

Поради и това се претендира освен предоставяне възможността на подсъдимите да депозират обяснения, да бъдат допуснати до разпит и двама свидетели.

Жалбата се поддържа и в съдебно заседание пред настоящата инстанция от адв. М., която изрично уведоми въззивният състав, че подсъдимите са уведомени за датата на провеждане на съдебното заседание, но тъй като явяването им не е задължително, не се явяват и молят да бъде даден ход на делото.

Районна прокуратура - С. не е депозирала становище по жалбата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СОП поддържа становище за неоснователност на подадената въззивна жалба като счита, че атакуваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Гражданския ищец Д. Б. Т. не е депозирал становище по жалбата. От повереникът му - а. С. е постъпила молба с която се оспорва жалбата на защитника на подсъдимите и се прави искане, атакуваната първоинстанционна присъда да бъде потвърдена.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен наказателен състав, след като обсъди депозираната жалба, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното :

ЖАЛБАТА е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде оставена без уважение, а обжалвания първоинстанционен акт потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен.

Това е така поради следните съображения : на първо място следва да се посочи, че състава на първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като след постановяване на определението си за прекратяване на наказателното производство водено срещу четиримата подсъдими с обвинение за извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК е продължил съдопроизводствените действия приключили първоинстанционното производство с постановяването на обжалваната присъда. Тези действия на решаващият съдебен състав на Районен съд - С. се явяват изцяло съобразени със залегналото в Тълкувателно решение № 1 от 04. 02. 2013 год., постановено по тълк. дело № 2/2012 год. на ОСНК на ВКС което, макар и подписано с особено мнение, включая и от настоящият съдия-докладчик, се явява задължително за инстанционните съдилища.

На второ място трябва да се отбележи, че въпреки отправените от защитата на подсъдимите критики, настоящата инстанция възприема изцяло относимите към предмета на делото фактически констатации на състава на 2 първоинстанционния съд поради обстоятелство, че същите на практика, почиват на вярна и правилна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства. В частност, решаващият съдебен състав на първоинстанционният съд е извършил дължимия съгласно процесуалните изисвания анализ на събраните по делото доказателствени материали, като мотивирано и обосновано е посочил кои от доказателствата и доказателствените средства приема за достоверни и обективни и кои от тях не приема за такива. Релевантните доказателствени средства са преценявани от състава на Районен съд - С. съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и във взаимовръзка помежду си, като те по никакъв начин не са изопачени и с оглед константната съдебна практика, настоящата инстанция не намира за необходимо да излага свои съображения от фактическа страна /в.ж. решение № 26 от 19.01.2023 год. постановено по н.д. № 786/2022 год. по описа на ВКС, Второ наказателно отделение/.

Състава на районният съд е изпълнил своите задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 18 и чл. 305, ал. 3 от НПК и на базата на приетата като установена фактическа обстановка /споделяна изцяло и от настояща инстанция като изводима от доказателствената съвкупност/, правилно и законосъобразно е приел, че всеки един от подсъдимите на инкриминираните дата и място действайки в съучастие като извършители, чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници по тялото на гражданския ищец Д. Б. Т., сам у причинили телесни увреждания, изразяващи се в хематом в областта на дясното слепоочие и счупване на носни костици, асиметричен оток на носа, травматично кръвотечение от носа, като тези увреждания са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и болка и страдание.

Този извод се базира на събраните по делото доказателства установени и проверени с различни доказателствени средства и способи на доказване. Същите са непротиворечиви и взаимно се допълват, като може само за подробност да се подчертае, че заключението по съдебномедицинската експертиза е изготвено както на базата на наличната по делото медицинска документация, така и въз основа на събрани гласни доказателства а именно, показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели.

Основните възражения на защитата по същество се свеждат до оплакването, че правото на защита на подсъдимите лица е било ограничено като не им е била предоставена възможността да бъдат разпитани посочени от тях свидетели касателно поведението на пострадалия преди възникването на инцидента. Поради и това, се претендира освен предоставяне възможността на подсъдимите да депозират обяснения, да бъдат допуснати до разпит и двама свидетели.

Тези възражения не могат да бъдат споделени. За развитието на инцидента случил се първо вътре в заведение „Е.“ а впоследствие и пред него, като механизъм и участници, са налице достатъчни по обем гласни доказателствени средства поради и което обстоятелство, не е необходим разпит на допълнителни свидетели непосочени в приложението към обвинителния акт, а по отношение причинените от подсъдимите наранявания на пострадалия Д. Б. Т. освен посочените вече доказателствени източници е налично и изслушаното заключение по съдебно-медицинската експертиза. Не може да не направи впечатление, аргументираността на разясненията на експерта дадени в съдебно заседание досежно причинените на гражданския 3 ищец от подсъдимите телесни наранявания, като вещото лице е било категорично, че травмите, които са диагностично уточнени, отговарят на механизма на нанасяне на ударите, описани от пострадалия /в.ж. л. 110 от първ. пр.-во гръб/. Подсъдимите лица пък, не се възползват от възможността да дадат обяснения пред настоящата инстанция - не се явяват за участие в съдебно заседание изразявайки воля, да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие.

В допълнение, извън съмнение, досежно главния факт на доказване по делото, кредитираните от състава на районния съд показания на т свидетели не разкриват каквито и да е било противоречия по между им, напротив, още повече, че липсват каквито и да е било данни за тяхна евентуална заинтересованост от изхода на делото.

Така или иначе, както бе посочено и по-горе, при сторения доказателствен анализ решаващия съдебен състав не е допуснал процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК поради и което, оплакванията изложени в жалбата в тази насока, се явяват неоснователни.

Пр и приетата като установена по делото, фактическа обстановка, настоящият съдебен състав се солидаризира и с крайния извод на втори състав на районния съд от правна страна, а именно, че от доказателствената съвкупност се установява по изискуемия съгласно разпоредбите на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК несъмнен начин, че именно подсъдимите са нанесли нараняванията на пострадалия, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, иначе казано, безспорно по делото е установено както противоправното и виновно поведение на четиримата подсъдими, вследствие и на което, на пострадалия Т. са били причинени неимуществени вреди, така и причинно-следствената връзка за настъпването им с противоправното певедение на подсъдимите лица, т.е., иска за непозволено увреждане се явава доказан по основание. Тъй и като се обсъжда причинен деликт, е ирелеванто на практика, наличието на квалифициращия признак по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК.

Правилен се явява първоинстанционния съдебен акт в своята гражданско-осъдителна част като размера на присъденото на пострадалото лице обезщетение за претърпените от него вследствие на извършеното от подсъдимите лица, неимуществени вреди, се явява съобразен, с нормата на чл. 52 от ЗЗД и визирания в същата принцип за справедливост.

Поради изложеното в горните абзаци на решението, настоящата инстанция счита доводите, изложени в жалбата на защитника на подсъдимите и тези, изложени в съдебно заседание, за неоснователни, поради и което, същите следва да бъдат оставени без уважение.

При извършената служебна проверка на първоинстанционният акт съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК, въззивния съд не констатира наличие на основания за неговото отменяване или изменяване, обстоятелство, което наред с изложеното по - горе, обуславя извода на съда, че следва да 4 постанови решение с което потвърди изцяло обжалваната присъда на състава на С.ския районен съд, постановена по н.о.х.д. № 513 / 2015 год. по описа на същия съд, като правилна и законосъобразна.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 19 от 14. 07. 2020 год., постановена по н.о.х.д. № 513 / 2015 год. по описа на Районен съд - С..

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5