Решение № 5565 от 03.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5565 гр. София, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100506417 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №4367 от 21.03.2023 г., постановено по гр.дело №21686/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 34-ти състав, е осъдена СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК 000696327, да заплати на "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК 121718407, на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД сумата от 627.20 лв. /с включена сума от 15.00 лв. - ликвидационни разноски/, представляваща престирано на застраховано лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на лек автомобил "БМВ 530ДХДрайв", с рег.№****, от настъпило на 27.10.2021г. ПТП - попадане в необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2022г. /дата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й погасяване, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 750.00 лв., представляваща направени разноски в производството пред СРС.

Постъпила е въззивна жалба с оглед направено уточнение с молба от 02.05.2023г. от третото лице-помагач – ДЗЗД "СОФИЯ ЗОНА ТРИ", с Булстат 177369673, представлявано от В.В.Р., състоящо се от "Нивел строй" ЕООД, с ЕИК 113580690, и "Констрол" ЕООД, с ЕИК 204293638, чрез процесуален представител юрисконсулт Д.П., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №4367 от 21.03.2023 г., постановено по гр.дело №21686/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 34-ти състав. Инвокирани са доводи за необоснованост и 1 незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства.

Твърди се, че за процесното ПТП не са били сигнализирани органите на МВР, съответно няма съставен официален констативен протокол за настъпилото ПТП, поради което не би могло да се установи времето, часа и мястото на настъпилото ПТП, неговия механизъм, както и липсват доказателства за изправността на водача, управлявал увреденото МПС – дали същият е шофирал по въздействие на алкохол и наркотични вещества. В тази връзка се излага, че по делото не е установен по категоричен начин механизма за настъпилото ПТП и причинно-следствената връзка между механизма на ПТП и причинените щети, предвид на което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Излага се още, че по делото не са събрани доказателства относно факта с каква скорост се е движил водачът на увредения автомобил, съответно дали същата е съобразена с пътните условия, респективно дали е могъл да предотврати процесното ПТП. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че са били налице основанията в закона за изплащане от застрахователното дружество – ищец на застрахователно обезщетение на собственика на увредения лек автомобил, съответно не са налице предвидените в закона предпоставки да се суброгира в правата на увреденото лице, предвид на което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Поддържа се още, че по делото няма спор относно обстоятелството, че между СТОЛИЧНА ОБЩИНА и ДЗЗД "СОФИЯ ЗОНА ТРИ" е имало сключен договор от 23.07.2019г. за поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на Столична община – ІІІ зона, райони "Люлин", "Илинден", "Възраждане" и "Връбница", в които райони попада и участъка на бул."Сливница", където е станало процесното ПТП. Сочи се още, че на 29.10.2021г. е бил изготвен протокол за месечна инспекция на обекта, на който е било възложено на ДЗЗД "СОФИЯ ЗОНА ТРИ" да поддържа и осъществява текущ ремонт, като съгласно констатациите при проверката не са установени забележки относно изпълнението на ремонтните дейности, както и не са били установени незапълнени неравности и деформации по пътната настилка. В тази връзка се излага, че по делото са налице убедителни доказателства, че работата, която е била възложената за изпълнение на ДЗЗД "СОФИЯ ЗОНА ТРИ", касаеща поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на Столична община – ІІІ зона, райони "Люлин", "Илинден", "Възраждане" и "Връбница", в които райони попада и участъка на бул."Сливница", където е станало процесното ПТП, е била изпълнена от изпълнителя ДЗЗД "СОФИЯ ЗОНА ТРИ", съответно е била приета без забележки от страна на възложителя - СТОЛИЧНА ОБЩИНА, поради което липсва основание в закона да се претендира ангажирането на отговорността на изпълнителя - ДЗЗД "СОФИЯ ЗОНА ТРИ" за причинените имуществени вреди на лек автомобил "БМВ 530ДХДрайв", с рег.

№****, настъпили на 27.10.2021г. о т ПТП - попадане в необезопасена дупка на пътното платно на бул."Сливница", гр.София. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност относно размера на претендираните от въззиваемата страна – ищец разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна – ищец - "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК 121718407, чрез процесуален представител адв.А. Б., депозира писмен отговор, в който се взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са доводи, че в резултат на съвкупната преценка на всички събрани по делото 2 доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон е обоснован крайният извод на първоинстанционния съд относно фактите и обстоятелствата, обуславящи механизма на ПТП и наличието на пряка причинна връзка между него и настъпилите вреди, съответно за наличието на основание в закона за ангажиране на регресната отговорност на ответника. В тази връзка се поддържа, че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел, че предявеният иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД е основателен и доказан и като такъв е уважен в пълния му предявен размер. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция Към представена молба от 27.03.2025г. се прилага списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна – ответник - СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК 000696327, чрез процесуален представител юрисконсулт Я.П., депозира писмен отговор, в който взема становище за основателност на постъпилата въззивна жалба. Твърди се, че ищецът в първоинстанционното производство - "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД не е провел при условията на пълно и главно доказване регресната си претенция, поради което неправилно предявеният иск е бил уважен. Поддържа се, че по делото липсват категорични доказателства относно факта на настъпилото ПТП, както и че причинените вреди по процесния лек автомобил са в пряка причинно-следствена връзка с попадането в дупка на пътното платно на участък от уличната мрежа, посочен в исковата молба. При липсата на такива доказателства не може да се обоснове наличие на основание за ангажиране на отговорността на СТОЛИЧНА ОБЩИНА за заплащане на претендираното от ищеца регресно вземане. По горните аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск или при условията на евентуалност да намали размера на присъденото обезщетение поради наличие на съпричиняване от страна на водача на увредения лек автомобил. В депозирана молба от 10.03.2025г. е направено възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност относно размера на претендираните от въззиваемата страна – ищец разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Предявен е от "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК 121718407, срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА /СО/, с ЕИК 000696327, иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд 3 фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД срещу СО, иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД. В случая регресното право срещу ответника – СО, се основава на чл.49 от ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа.

Уважаването на иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. с чл.49 ЗЗД е обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са налице кумулативно. От една страна - наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга настъпване на застрахователното събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По отношение на ответника следва да се докажат и предпоставките на чл.49 ЗЗД: противоправно поведение на лица 4