Решение № 2380 от 19.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13413/2023
- Вид
- Решение № 2380
- Подписан
- 19.04.2024
- Състав
- Калина Анастасова, Михаела Касабова, Темислав Малинов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 43, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- § 5, т. 39 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2380 гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Д.
Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100513413 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 20084985/27.03.2023 г., постановено по гр. д. № 40881/2017 г. по описа на СРС, 148-ми състав е отхвърлен предявеният от ищеца В. Я. Я. срещу И. Д. С. и О.
А. С. иск за допускане до делба на „подземен гараж (паркомясто) № 6“, находящо се в гр.
София, р-н „Лозенец“, ул. *******“ (преди ул. „*******“) № 2, в сутерен на сградата с площ 13,23 кв.м., при съседи: изток – маневрено хале; запад – двор; север - паркомясто № 5; юг – калкан, заедно с 0.94 % ид. части от общите части на сградата и толкова от правото на строежа върху дворното място, цялото с площ 291 кв.м., съставляващо УПИ IV-91, квартал 174 по плана на гр. София, местност „Лозенец“, ул. *******“, УПИ VII-92, УПИ X.-113, УПИ IV-90 и УПИ V-89.
Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от В.
Я. Я., с която се излагат съображения за неговата неправилност и необоснованост, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа първоинстанционният съд неправилно да е приел, че паркомясто № 6 не представлява годен обект за делба, а представлявало идеални части от общ паркинг. Твърди да са налице всички изисквания на ЗУТ за идентификацията му като обект. Отправя искане за отмяна на обжалвания акт и постановяване на решение, с което да бъде допусната делба на посочения имот. Претендира сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори на въззивната жалба от всеки един от ответниците И. Д. С. и О. А. С., чрез адв. К. Н., с който я оспорват. Излагат съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Претендират сторените по делото разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания 1 съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Производството е делбено във фазата на допускане на делбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за делба, предявен от В. Я. Я. срещу И. Д. С. и О. А. С. иск за допускане до делба на процесния имот, подробно описан в исковата молба. Ищецът поддържа да е придобил ½ ид. част от правото на собственост на същия на основание замяна на недвижими имоти, обективирана в НА № 63, том I, рег. № 13303, дело № 875/2017 г., а останалата 1/2 ид. част е собственост на ответниците.
Ответниците оспорват иска за делба при твърдението, че процесният имот не е самостоятелен обект и не съставлява годен обект на делба, доколкото представлява ид. части от поземлен имот, обособен като паркомясто.
За да постанови обжалваното решение СРС е приел, че процесният имот – паркомясто № 6, така както е описан в исковата молба не съставлява годен обект на делба, доколкото е установено, че съставлява ид. част от друг имот с идентификатор ***. С оглед на този извод съдът е счел, че делбата на ид. част е недопустима, поради което е отхвърлил предявения иск.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от СРС и по идентичен начин се установява и пред настоящата инстанция. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Предмет на конститутивния иск за делба е потестативното право да се иска, от всеки съсобственик, прекратяване на съсобствеността върху определено имущество. Според чл. 344, ал. 1 ГПК, в решението с което се допуска делба съдът следва да се произнесе по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, какви са правата на съсобствениците, както и каква е частта на всеки съделител в имотите. В първа фаза на делбата се установяват страните и обектите на делбата. Следователно, с решението по допускане на делбата съдът дава отговор на въпросите дали е възникнала между страните съсобственост по отношение на посочените в исковата молба недвижими имоти, като основание за допускане да се извърши съдебната делба, между кои лица и при какви квоти следва да се прекрати съсобствеността. В това производство в доказателствена тежест на съделителя, предявил иска, е да установи всички условия свързани с доказване на съсобствеността. Насрещната страна следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения, ако има такива.
Между страните не е налице спор, че същите са съсобственици на процесния имот.
Спорът, пренесен и пред настоящата инстанция, се свежда до това дали подземен гараж (паркомясто) № 6 е годен обект на делбата.
Въззивният съд, при преценка на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, доводите и възраженията на страните, достига до извода, че подземен гараж (паркомясто) № 6, както е описано с исковата молба не съставлява годен обект на делба.
2
Съгласно приложените по делото документи за собственост се установява, че ищецът В. Я.
Я. придобива на основание дарение собствеността върху апартамент № 6, находящ се в гр.
София, р-н „Лозенец“, ул. *******“ (преди ул. „*******“) № 2 с площ от 136,54 кв.м., заедно с избено помещение № 6 с площ от 2,90 кв.м., избено помещение № 7 с площ от 3,07 кв.м, както и подземен гараж № 2 с площ от 17,74 кв. С посочения гараж № 2 ищецът Я. се е разпоредил на основание договор за замяна, сключен с неговата майка А.Г. Я. през м.
06.2017 г., като същият придобива собствеността върху ½ ид. част от процесния подземен гараж (паркомясто) № 6. Последното е придобито на основание договор за замяна, сключен между А.Г. Я. и Р.С. от една страна и от друга страна Й. Я. Я.. Предмет на настоящото производство не е апартамент № 6.
От своя страна ответниците са придобили ½ ид. част от процесния подземен гараж (паркомясто) № 6 на основание договор за замяна, обективиран в НА № 49, т. II, рег. № 2683, дело № 130/2017 г. от Р.С..
Пред първата инстанция е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което се установява, че процесният имот е включен в друг имот с идентификатор ***, който е разположен на ниво -1 в сграда с идентификатор *** и е с граници: от изток – част без номер; от юг – калкан (ПГ в съседен имот с идентификатор ***, УПИ VII-92) от запад – (ПГ в съседен имот с идентентификатор *** УПИ X-113) и от север – (ПГ в съседен имот с идентификатор ***, УПИ IV-90, ***, УПИ V-89), заедно с паркоместа 3, 4 и 5, като северната граница е различна от посочената по документ за собственост, където тя е ПМ № 5. При извършения от вещото лице оглед на място е установено, че в частта на подземния етаж от сградата са обособени 2 гаража, които са нанесени в КК с идентификатори *** и ***, а в частта към дъното на имота има места за паркиране, разположени между стоманобетонни колони. Процесният имот няма самостоятелен характер. На място не е ограден със стени или друг вид заграждения, не съставлява самостоятелен обект и представлява паркомясто – част от имот с идентификатор ***. Описаният в документите за собственост обект с площ от 13,23 кв.м. с граници: от изток – маневрено хале, от запад – двор, от север – подземен гараж (паркомясто № 5), от юг – калкан.
Анализът на ангажираните по делото писмени доказателства и изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена сочи, че процесният имот – подземен гараж (паркомясто) № 6 не е самостоятелен обект, същият не е обособен като такъв от станалите паркоместа. В архитектурния проект в сутерена на сградата са предвидени отделни паркоместа, сред които и процесното № 6 и самостоятелни гаражи. От приложените по делото извадки от КАИС се установява, че подземните гаражи – гараж № 1 с идентификатор *** и гараж № 2 с идентификатор ***, както и обект с идентификатор ***, находящи се в сутерена на сградата са самостоятелни и отделни обекти на вещното право на собственост. Следва да се посочи, че по отношение на обект с идентификатор *** ищецът не е ангажирал доказателства, които да оборват самостоятелния му характер.
Съгласно § 5, т. 39 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ "Обект" е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. В чл. 98, ал. 2, т. 3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. обн. ДВ, бр. 3 от 13.01.2004 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони е предвидено, че в многофамилните жилищни сгради, освен жилища може да има и гаражи и общи паркинги. Когато е предвидена площ за паркиране в подземен етаж, но без изграждане на отделни гаражи с оградни стени, а са обособени само паркоместа, обектът по смисъла на § 5, т. 39 ДР ЗУТ е целият паркинг, независимо дали е наименован така или като гараж по проекта, защото паркоместата не са самостоятелен обект 3 на собственост. Съгласно константната практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, паркоместата представляват необособена и несамостоятелна реална част от обект в урегулиран поземлен имот, сграда или отделен обект в нея, и поради това не може да бъде прехвърлено с договор - възмезден или безвъзмезден, тъй като същият не може да бъде годен, възможен предмет на договора (в този смисъл решение по гр. дело № 5871/2007 г. на ВКС I, г.о., решение № 1159/30.12.2008 г. по гр. дело № 3834/2007 г. на III, г.о., решение № 171/08.08.2014 г. по гр. д. № 4175/2013 г., на ВКС, IV г. о., решение № 189/06.01.2015 г. по гр. д. № 2640/2014 г., I г. о., решение № 199/10.08.2015 г. по гр. д. № 5955/2014 г., IV г. о., Решение № 46/7.03.2018 г. по гр. д. № 2489/2017 г. на ВКС, IV г. о, Решение № 47/ 26.03.2021 г. по гр. д. № 2442/2020 г. на ВКС, I г. о. и др.).
С оглед на горните изводи въззивният съд намира за неоснователни изложените в жалбата оплаквания, че делбеният имот съставлява самостоятелен, обособен обект на вещното право и като такъв е годен да бъде предмет на делба. Ищецът не е ангажирал доказателства, които да подкрепят възраженията му, че спорния имот е годен обект на делбата. Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд, че в конкретния случай е налице разпореждане с недвижимост, която не съществува като самостоятелна вещ, тъй като представлява част от по-гО.ма вещ, която не може да изпълни съдържанието на понятието самостоятелен обект на собственост, тъй като това зависи от възможността тя да бъде обособена в такъв, съответстващ на изискванията на действащите към този момент строителни правила и норми, а съгласно чл. 43, ал. 1 ЗУТ, за новите сгради необходимите места за паркиране се осигуряват задължително в границите на УПИ, в който е построена сградата, но тези места, дори да са наименувани „паркинг“ не са самостоятелен обект на собственост, в какъвто смисъл е изложеното по-горе в настоящото решение. Доколкото в производството се установи, че делбеният имот е част от имот с идентификатор ***, заедно с паркоместа 3, 4 и 5, както и че същият не е обособен като самостоятелен такъв, тъй като доказателства в обратния смисъл не са ангажирани от съделителя Я., този съд приема, че правилно първата инстанция е достигнало до извода, че независимо, че прехвърлителните сделки са породили желания ефект, паркомястото, така както е описано в исковата молба не съставлява годен обект на делба.