Акт от 08.09.2020, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ .......... гр. Русе, 08.09.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, V състав, в публично заседание на шести август през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 282 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на Г.Ю.О. *** срещу

Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 18/121/06694/3/01/04/01, с изх. № 01-6500/7938#1 от 10.01.2020 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на основание чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП и чл.

162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 13 404,99 лв.

В жалбата се твърди, че оспорения АУПДВ е постановен в противоречие с материалния закон, без да е спазено изискването за форма на акта. Изрично се посочва, че не се възразява срещу фактическите констатации относно изпълнението/неизпълнението на показателите, заложени в бизнес плана за съответните години. Твърди се, че в постановения акт е налице неяснота относно характера на определеното задължение – дали се касае за финансова санкция или за финансова корекция и от там, че не е спазена и формата на акта, а именно решение за финансова корекция по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, което е задължителна предпоставка да издаване на АУПДВ.

Претендира се отмяната на АУПДВ и присъждане на направените по делото разноски съгласно списък.

Ответникът – Изпълнителен директор на

ДФ "Земеделие" – София, чрез представляващ го юрисконсулт, в депозирано по делото писмено становище, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателствата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от Г.Ю.О., за когото е налице правен интерес и активна легитимация да оспори АУПДВ № 18/121/06694/3/01/04/01, с изх. № 01-6500/7938#1 от 10.01.2020 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". О. е адресат на този административен акт, който го засяга неблагоприятно, тъй като с него му се определя подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, сумата на което се задължава да заплати в 14-дневен срок от връчването му. Предвид доказателствата за връчване на акта на жалбоподателя на 14.01.2020 г., депозираната срещу него жалба чрез куриерска служба пред ДФ "Земеделие" се явява подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На 14.08.2014 г. жалбоподателят, в качеството на ползвател сключил договор № 18/121/06694/14.08.2014 г. (л. 55-63 от преписката) с Държавен фонд "Земеделие" – София, по силата на който да му бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за извършване на дейностите, заявени за финансиране с внесения от дружеството проект. 113 594,71 лева е размерът на първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ, който е определен въз основа на представените от земеделския производител на етап кандидатстване със заявлението документи: таблица за одобрените инвестиционни разходи, бизнес план и т. н. Тази сума е посочена в т. 2.1 от договора.

Предвидено е ако одобрената сума надхвърля реално направените разходи, фондът да изплати сума в размер до 60% от реално извършените и доказани разходи.

Съгласно т. 2.6 окончателният размер на помощта се определя от фонда след представяне на всички изискуеми съгласно Наредба № 8/03.04.2008 г. документи за направените инвестиционни разходи.

В последствие с Анекс към този договор от 04.11.2014 г. (л. 66 от преписката) т. 2.1 от договора е изменена като сумата е намалена на 89 366,57 лв.

Ползвателят се е задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция – предмет на договора до 15.09.2015 г. (т. 3.1 от договора), като задълженията му са разписани в т. 4.18 и следващите от договора. В т. 4.18 е предвидено, че ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи.

В раздел VІ от договора е разписан реда и сроковете за изплащане на финансовата помощ - чрез превод по банков път по посочена от ползвателя банкова сметка.

*** "Отговорност" на договора в т. 8.1 е предвидено, че ако ползвателя на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ; представи декларация с невярно съдържание и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени документи, вкл. когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му по мярката, изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, фондът може да поиска връщане на всички изплатени суми по договора, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати сключения договор с ползвателя при спазване изискванията на чл. 51 и чл. 52 от Наредба № 8/2008 г.

В раздел IХ "Други условия" на този договор изрично е разписано в т. 9.1. б. "г", че по смисъла на този договор "одобрен проект" е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от фонда заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 8 от 03.04.2008 г. документи (включително и представения и одобрен бизнес план), както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 121.

Във връзка с подадена от жалбоподателя заявка за плащане № 18/121/06694/301 от 05.12.2014 г. (л. 49-54 от преписката), била оторизирана заявената сума от 89 366,57 лв. (л. 228-229 от преписката), за която няма спор, че е изплатена на жалбоподателя на 05.02.2015 г. в изпълнение на сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

След извършване на инвестицията на жалбоподателя била извършена проверка на място въз основа на Заповед № 376487/24.07.2019 г. на началника на РТИ – Разград (л. 232-233 от преписката). За резултатите от проверката бил съставен контролен лист (л. 234-259 от преписката), в който са отразени констатациите от проверката. В контролният лист е вписано, че ползвателят не е реализирал прогнозните стойности на приходи от продажби на продукция/услуги, заложени в Бизнес плана като за документиране на този извод на проверяващите бил създаден отделен работен лист (л. 256 от преписката), в който в табличен вид са посочени количествата и сумите на продадената продукция от сурово краве мляко като са отбелязани стойностите, съобразно одобрения бизнес план и реализираните в действителност от жалбоподателя. Работният лист обхваща периода от 01.01. 2015 г. до м. 30.06.2019 г.

Проверката била извършена в присъствие на представляващия жалбоподателя, който в графа „Забележки на кандидата/упълномощено лице“ на контролния лист вписал, че е запознат със съдържанието на контролния лист и няма възражения по него. Срещу констатациите на проверяващите жалбоподателят не възразява и към настоящия момент в хода на съдебното производство.

Контролният лист бил изпратен и допълнително на жалбоподателя с уведомително писмо № 01-172-6500/74/07.08.2019 г., в което му е указано, че разполага с възможност в 14 дневен срок от получаването да направи забележки и възражения.

С писмо изх. № 01-6500/7638/15.10.2019 г. (л. 262-264 от преписката) на основание чл. 26, ал. 1 от АПК жалбоподателят бил уведомен за откриването на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. В писмото подробно били изложени мотивите на административния орган, поради които той счита, че следва да бъде издаден посоченият административен акт. Посочени са приходите от продажба на сурово краве мляко, заложени от земеделския производител в бизнес плана за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. (три пълни години), които са съпоставени с реализираните от жалбоподателя приходи за същия период. Изчислен е, че реалното изпълнение на приходната част на одобрения бизнес план средно за трите последователни пълни финансови години е 41,49 % от предвидените приходи по бизнес плана. Прието е, че посоченото неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес план представлява неизпълнение на т. 4.18 от договора за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ. С оглед на това в уведомителното писмо се посочва, че на основание т. 30 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., публикувани в ДВ бр. 69/30.08.2019 г. (за краткост само „Правилата за възстановяване на БФП“) сумата, която жалбоподателят следва да възстанови е 15 % от получената БФП или 13 404,99 лв. На жалбоподателя била дадена възможност за становище и възражение. По делото липсват данни жалбоподателят да е изразявал становище по полученото от него уведомително писмо.

Изпълнителният директор на ДФ

"Земеделие", въз основа на материалите в преписката, издал АУПДВ № 18/121/06694/3/01/04/01, с изх. № 01-6500/7938#1 от 10.01.2020 г. (л. 266-270 от преписката), с който на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 13 404,99 лв. Размерът на държавното вземане издателят на акта посочил, че определя съгласно т. 30 от Правилата за възстановяване на БФП и представлява 15% от предоставената финансова помощ по договора № 18/121/06694 от 14.08.2014 г.

При извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съгласно чл.

168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с оглед изменението в ДВ бр. 51/2019 г. на алинея 5 на чл. 20а от ЗПЗП, според която Изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената в чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му. В АУПДВ е посочено, че при извършена проверка на изпълнението на сключения договор за предоставяне на БФП е установено, че реализираните приходи от продажби на продукция/услуги от подпомаганата дейност са в по-малък размер от заложените в одобрения бизнес план, въз основа на който е отпусната финансовата подкрепа, т.е. налице е неизпълнение на одобрения бизнес-план, за чието изпълнение е предоставено финансовото подпомагане. Това води до неизпълнение на задължения по договора, а така също и на такива, предвидени в Наредба № 8/2008 г.

По отношение на приложимия процесуален ред за възстановяване на получена безвъзмездна финансова помощ по Мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства“ по ПРСР 2007-2013 съдът съобрази следното:

Съгласно пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Настоящият случаят изцяло попада в приложното поле на изключенията по пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, (обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г.) и чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, съответно ЗУСЕСИФ, към който той препраща, не намират приложение в случая. Това е така, защото значение за прилагането на този параграф е не датата на започване на производството по издаването на АУПДВ, а датата на издаването на наредбата, по реда на която се провежда кандидатстването и отпускането на помощта. В случая Наредба № 8 от 03.04.2008 г. е издадена преди влизането в сила на ЗИД ЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г.), а производството по тази наредба относно договора на Г.Ю.О. е започнало от 03.07.2013 г., когато е подадено заявлението за подпомагане и не е приключило поради изтичане периода на мониторинг. От изложеното следва, че пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП не визира само и единствено производствата по издаване на административни актове за установяване на публични вземания, които да са започнали до влизане в сила на закона.