Определение № 10050 от 15.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10050 гр. София, 15.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20211110172595 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 247 и 248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба от ищеца „ФИРМА“ ЕАД с вх. № 240279/07.11.2022 г., с която се иска изменение на протоколно определение от 31.05.2022 г., с което са присъдени разноски за оказана безплатна правна помощ, постановено по гр.д. № 72595/2021 г. по описа на СРС, 56-ти състав.

В указания срок не е постъпил отговор по молбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира молбата за неоснователна.

В разпоредбата на чл. 248 ГПК са предвидени изискванията за допустимост на молбата, която трябва да изхожда от правоимащ субект, да бъде подадена в срока за обжалване на съдебния акт, чието допълване или изменение се иска – в случая – в едноседмичен срок, считано от връчване на препис от определението.

Видно от материалите по делото и служебна справка в деловодната система на съда, разпечатка на която се прилага по делото, препис от определението не е връчван на ищеца. Предвид липсата на данни за връчване, включително за изпращане на съобщение за постановеното определение, то съдът следва да приеме, че молбата е подадена в срок.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата п о чл. 36, ал. 2. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ (в този смисъл например цитираното от 1 ищеца Определение № 102 от 5.02.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 149/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски). В случаите на осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, наличие на заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липсата на данни, които да го опровергават, както и при разпределяне отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК, то съдът следва да присъди в полза на упълномощения адвокат безплатна правна помощ (в този смисъл например Определение № 515/02.10.2015 г. на Първо ТО по ч. гр. д. № 2340/2015 г.; Определение № 163/13.06.2016 г. на Първо ГО на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., Определение № 70/08.02.2017 г. по ч. т. д. № 2445/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о, Определение № 144 от 29.03.2019 г. По гр. Д. № 2483/2018 г., г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС).

Въз основа на изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за преосмисляне на преценката му, че в случая са налице предпоставките на чл. 38, ал.

2 от ЗАдв., съответно не са налице основания за изменение на протоколното определение от 31.05.2022 г., с което са присъдени разноски за оказана безплатна правна помощ, постановено по гр.д. № 72595/2021 г. по описа на СРС, 56-ти състав.

Предвид изложените мотиви обаче съдът констатира, че в протоколното определение от 31.05.2022 г., с което са присъдени разноски за оказана безплатна правна помощ, постановено по гр.д. № 72595/2021 г. по описа на СРС, 56-ти състав, е допусната очевидна фактическа грешка, като вместо в полза на упълномощените представители в заповедното и исковото производство, възнаграждения са присъдени в полза на страната. Констатираният порок подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА поправка на ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 31.05.2022 г., като вместо „ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК: ....., да заплати на И. Б. Т., ЕГН: ********** сумата в размер на 360 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение с включено ДДС в настоящото производство и сумата от 60 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение с включено ДДС, направено в заповедното производство по ч.гр.д. № 55511/21 г. по описа на СРС, 56 състав“ да се чете „ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК: ....., да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН ********** сумата в размер на 360 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение с включено ДДС в настоящото производство и на адв. Н.И.И., ЕГН ********** сумата от 60 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение с включено ДДС, направено в заповедното производство по ч.гр.д. № 55511/21 г. по описа на СРС, 56 състав“.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 240279/07.11.2022 г., с която се иска изменение на протоколно определение от 31.05.2022 г., с което са присъдени разноски за оказана безплатна правна помощ, постановено по гр.д. № 72595/2021 г. по описа на СРС, 56-ти състав.

2

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3