Решение № 260107 от 18.12.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260107 18.12.2020 г. гр.с.з.СТАРОЗАГОРСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.А ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

АТАНАС АТАНАСОВ

Прокурор: Емилия Вакарелска

Секретар: Таня Кемерова като разгледа докладваното от съдия

Атанас Атанасов в.гр.д. № 3298 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на П.Р.Б. против решение № 260034/26.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 483/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд в частта му, в която са уважени частично предявените от Г.Л.Д. *** срещу П.Р.Б. осъдителни искове по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ за сумите от 10 000,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди; 12 771,08 лв. – обезщетение за имуществени вреди, и 1 332,52 лв. – разноски по делото.

Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при нарушение на материалния закон и необоснованост.

Според жалбоподателя първоинстанционният съд не е обсъдил правилно събраните по делото доказателства и е формирал необосновани фактически и правни изводи.

В тази връзка се посочва, че от ангажираните по почин на ищеца гласни доказателства не се установяват обстоятелства, касаещи влошаване на обичайния му начин на живот и търпенето на негативи в резултат на привличането му към наказателна отговорност.

Твърди се, че не са налице доказателства, установяващи наличието на причинно-следствена връзка между претърпените морални вреди и действия на органите на прокуратурата, свързани с повдигане и поддържане на обвинението за извършено престъпление.

Досежно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди се сочи, че същия е определен в нарушение на чл.52 от ЗЗД, т.к. не е съобразен с обективните обстоятелства, които съдът следва да съобрази, икономическия стандарт в страната и съдебната практика по аналогични случаи.

Досежно обезщетението на имуществени вреди се сочи, че същото е присъдено в нарушение на материалния закон, т.к. пропуснатите от ищеца ползи да увеличи имуществото си чрез получаването на трудово възнаграждение за периода, през който е бил в неплатен отпуск, не представляват пряка и непосредствено последица от незаконното обвинение.

Твърди се и необоснованост на решението в тази му част, т.к. липсвало обсъждане от страна на първоинстанционния съд на кредитираното заключение на съдебно-икономическата експертиза.

Претендира се отмяната на решението в обжалваната му част и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло или евентуално – бъдат отхвърлени частично, като бъде намален размера на присъдените обезщетения и разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна Г.Л.Д. ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна.

Изложени са доводи, че обжалваното решение е правилно, а при постановяването му първоинстанционният съд не е нарушил материалния закон и решението е обосновано.

Според въззиваемия първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях е формирал обосновани фактически и правни изводи относно наличието на право-пораждащите за отговорността на ответника по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ факти, в това число и претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно-следствената връзка между вредите и незаконното обвинение, на което се приравнява и хипотезата на прекратяване на наказателното производство по реда на чл.369, ал.4 от НПК.

Счита, че размерът на присъденото от съда обезщетение за неимуществени вреди не е определен в нарушение на чл.52 от ЗЗД, а при отчитане на всички относими за определянето на справедливо обезщетение обстоятелства.

Относно обезщетението за имуществени вреди възразява, че не е налице твърдяното от въззивника нарушение на материалния закон и необоснованост, т.к. в тази им част изводите на първоинстанционния съд са изведени след обсъждане на относимите доказателства и са обосновани, т.к. им съответстват.

Претендира се потвърждаването на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част и присъждането на разноски пред въззивната инстанция.

Против решение № 260034/26.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 483/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд е подадена въззивна жалба и от Г.Л.Д. ***, с което първоинстанционния съдебен акт се обжалва в частта му, в която е отхвърлен частично предявения от него срещу П.Р.Б. иск по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 10 000,00 лв. до пълния предявен размер от 20 000,00 лв.

Излагат се оплаквания, че в тази му част решението на първоинстанционния съд е постановено при противоречие с материалния закон и е необосновано.

Сочи се, че съдът правилно е приел за доказани правно-релевантните обстоятелства, обосноваващи отговорността на държавата за вреди от незаконно обвинение, но при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди неправилно е приложил критерия на чл.52 от ЗЗД като не е отчел в нужната степен тежестта на отделните обстоятелства –тежест на повдигнатите обвинения за извършването на множество престъпления, продължителността на наказателното производство, вида и продължителността на наложените му мерки за неотклонение, негативните преживявания вследствие на медийното разгласяване на обвинението, негативните отражения на обвинението върху психиката, емоциите и живота на въззивника.

Претендира се отмяната на първоинстанционното решение в тази му обжалвана част и постановяването на ново, с което предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди бъде уважен изцяло, а на страната бъдат присъдени разноските и за двете съдебни инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба П.Р.Б. не е подала такъв.

В откритото съдебно заседание П.Р.Б. се представлява от прокурор при Окръжна прокуратура-С.З., чрез когото поддържа жалбата си и пледира за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му с нея част и постановяването на ново решение, с което предявените от Г.Л.Д. бъдат отхвърлени изцяло, евентуално-бъдат уважени за по-ниски размери на обезщетенията; оспорва жалбата на въззивника Д. и пледира за оставянето й без уважение.

Въззивникът Г.Л.Д. не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание. С подадена преди съдебното заседание писмена молба от пълномощника му-адвокат заявява, че оспорва въззивната жалба на П.Р.Б. и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му с нея част; поддържа своята въззивна жалба и пледира за отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната му с нея част и постановяването на ново решение, с което предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди бъде уважен в пълния му размер. Претендира и присъждане на сторените във въззивното производство разноски, за които представя списък и договори за правна защита и съдействие.

След обсъждане твърденията и възраженията на страните, въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Г.Л.Д. *** срещу П.Р.Б., с която са били предявени кумулативно обективно съединени искове по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на сумите съответно от 20 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени от незаконно обвинение неимуществени вреди, и от 12 784,09 лв., представляваща обезщетение за причинени от същото незаконно обвинение имуществени вреди .

Ищецът е изложил твърдения, че на 16.12.2009 г. бил задържан за срок от 24 часа, а на 17.12.2009 г. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 463/2009 г. по описа на ОД на МВР - с.з.за това, че в периода от месец октомври 2008 г. до месец февруари 2009 г. в град с.з.е участвал в организирана престъпна група, с участници В.И.Т., П.А.Т., И.Н.И., Е.Т.М., Д. Л.Д., С.Т.А.и Р.П.А., образувана и ръководена от И.Й.Й.извършваща престъпление по чл. 256, ал. 1 от НК, а именно чрез използване на документи с невярно съдържание - искане за възстановяване на ДДС пред орган на ТД на НАП на територията на Република България - престъпление по смисъла на чл. 321, ал. 2 вр. чл. 256 НК.

На 17.12.2009 г. бил задържан с постановление на наблюдаващия прокурор от Окръжна прокуратура - с.з.за срок от 72 часа, а в последствие било внесено искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, по което било образувано ч.н.д. № 1032/2009 г. по описа на СтОС. С определение от 19.12.2009 г., постановено по ч.н.д.

№ 1032/2009 г. по описа на СтОС, съдът уважил искането на прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Ищецът твърди, по негово искане било образувано ч.н.д.

№ 155/2010 г. за изменение на мярката за неотклонение в по-лека, като с определение от 15.03.2010 г., съдът я изменил в „домашен арест“, а определението на СтОС било потвърдено от Пловдивски апелативен съд.

Ищецът твърди, че впоследствие многократно е искал промяна на мярката за неотклонение, но безуспешно.

Твърди, че на 21.03.2011 г. е бил повторно привлечен като обвиняем за три престъпления, а именно такива по чл. 321, ал. 2 и ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК; чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и три обвинения по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Почувствал се притеснен, тъй като всички деяния били за тежки умишлени престъпления и предвиждали високи наказания „лишаване от свобода“, страхувал се от възможно осъждане и налагане на сериозно наказание.

Твърди, че продължителната мярка за неотклонение

„домашен арест“ го лишила от социални контакти и работа, а поради естеството на мярката не можел да се издържа, бил в тежест на родителите си, чувствал се като болен и ненужен човек. Мярката за неотклонение била изменена в „парична гаранция“ с определение от 01.07.2011 г.

На 23.08.2011 г. му било повдигнато ново обвинение за престъпления по чл. 321, ал. 2 и ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК; чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК; чл. 255, ал. 3 вр. ал.

1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и за три деяния по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 НК, а на 11.11.2011 г. бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 321, ал. 2 и ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК; чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК; чл. 255, ал.

3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1; чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. чл.26, ал.1 и чл.253, ал.5 и ал.4 вр. ал.3, т.1 вр. ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК. За пореден път бил привлечен като обвиняем по същото досъдебно производство на 06.07.2012 г., като престъпленията, в извършването на които бил обвинен били еднакви с тези по привличането му от 11.11.2011 год. Дълго време след тези процесуално - следствени действия не се случило нищо и ищецът изпитвал несигурност за бъдещето си, чувствал безнадеждност и го връхлитали мрачни мисли.

След приключване на разследването досъдебното производство било внесено с обвинителен акт в Специализирания наказателен съд, където било образувано н.о.х.д. № 625/2012 г. С разпореждане от 10.05.2012 г., съдията — докладчик прекратил съдебното производство по делото и върнал същото на прокурора за извършване на допълнителни действия по разследването и отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С постановление му били повдигнати нови обвинения. Делото отново било внесено в съда. Било образувано н.о.х.д. № 1733/2012 г., което с разпореждане от 05.12.2012 г. било прекратено по същите съображения, както и предходното дело. С постановление от 25.03.2013 г. наказателното производство било частично прекратено по обвинението, повдигнато спрямо В.И.Т. по отношение на деянието по чл. 255, ал. 3 НК. В това постановление, наблюдаващият досъдебното производство прокурор, постановил делото да продължи срещу всички останали обвиняеми според съществуващите обвинения.