Решение № 129 от 12.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. В. 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В. 39 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина К.а при участието на секретаря Теодора Хр. К.ова като разгледа докладваното от Христина К.а Гражданско дело №

20213110116819 по описа за 2021 година

Производството е за делба на недвижим имот във фаза по извършването й.

С влязло в сила решение е допусната съдебна делба на АПАРТАМЕНТ №****, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ***************, разположен в сграда с идентификатор ************** с предназначение: Жилищна сградамногофамилна, съгласно КККР на гр. В. одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008 на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР от 03.08.2020г., с административен адрес на самостоятелния обект: гр. В. **************************** ап.****, състоящ се от: антре, дневна, кухня, спалня, баня-тоалет, тераса със застроена площ 65.41кв.м. /шестдесет и пет цяло и четиридесет и една стотни квадратни метра/, брой нива на обекта 1/едно/, предназначение на самостоятелния обект жилище -апартамент, при граници по документ за собственост: ***********************3, при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж: **************** ****************; под обекта:

***************9; над обекта: ***************, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №****, с площ 2.78кв.м./две цяло и седемдесет и осем стотни квадратни метра/, при граници по документ за собственост: изба 136, избен коридор, изба на С. и И.И., както и 0,5647% /нула цяло пет хиляди шестотин четиридесет и седем десетохилядни процента/ идеални части от общите части на сграда № с идентификатор ************** и от правото на строеж от ПИ с идентификатор с идентификатор ************, между съсобствениците и при квоти в съсобствеността за всеки от тях, както следва: 1/2 ид.ч. за К. Н. П., ЕГН ********** и 1/2 ид.ч. за Т. М. Т., ЕГН **********, като съсобствеността между страните е възникнала на основание прекратена с развод съпружеска имуществена общност, възникнала по силата на договор за доброволна делба от 27.12.1993г., на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

След приключване на първата фаза на делбеното производство с влязло в сила решение, К. Н. П. е починал на 02.05.2022 г..

Като страна в производството е конституиран М. К. П., правоприемник /син/ на починалия в хода на производството съделител К. Н. П., починал на 02.05.2022г., на основание чл. 227 ГПК.

С молба от 13.05.2022 г. З. Н. П. представя съставено на 09.02.2021 г. в нейна полза саморъчно завещание от К. Н. П., с което й завещава собствената си 1/2 ид.ч. от делбения апартамент.

С Определение № 3127/19.08.2022г. по въззивно частно гражданско дело № 1660/2022г. по описа на ВОС е конституирана З. Н. П. като съделител по настоящото дело 1

/придобила права върху допуснатия до делба имот по силата на саморъчно завещание от 09.02.2021г./.

С влязло в сила Решение № 309/25.03.2024 г. по гражданско дело № 20233100100709 по описа за 2023 година на ВОС са отхвърлени исковете, предявени от М. К. П., ЕГН ********** от гр. В. *********************, ап. **** срещу З. Н. П. ЕГН ********** от гр. В. ***********************а прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 09.02.2021 г., чрез което К. Н. П., починал на 02.05.2022 г., прeживе се е разпоредил в полза на ответницата с 1/2 (една втора) идеална част от апартамент № ****, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *************** (десет хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и петдесет и шест, шест, две, двадесет и три), разположен в сграда с идентификатор ************** с предназначение: жилищна сграда многофамилна, съгласно КККР на гр. В. одобрени със Заповед № РД-18- 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР от 03.08.2020 г., с административен адрес на самостоятелния обект: гр. В. район Приморски, ул. "Чавдар Войвода", бл. 2, вх. 4, ет. 6, ап.

****, състоящ се от: антре, дневна, кухня, спалня, баня-тоалет, тераса, със застроена площ 65.41 /шестдесет и пет цяло и четиридесет и една стотни/ квадратни метра, брой нива на обекта 1 /едно/, предназначение на самостоятелния обект жилище - апартамент, при граници по документ за собственост: ап. 135, ап. 138, ап. 140А, ап. 133, при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж: **************** ****************; под обекта: ***************9; над обекта: ***************, заедно с избено помещение № ****, с площ 2.78 /две цяло и седемдесет и осем стотни/ квадратни метра, при граници по документ за собственост: изба 136, избен коридор, изба на С. и И.И., както и 0.5647 % /нула цяло пет хиляди и шестстотин четиридесет и седем десетохилядни процента/ идеални части от общите части на сградата с идентификатор ************** и от правото на строеж върху ПИ с идентификатор ************, основан на твърдение, че не е написано и подписано от завещателя, на основание чл. 42 б. "б", вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, евентуално за унищожаване на същото завещание, основан на твърдение, че не е бил способен да завещава, на основание чл. 43, ал. 1, б. "а" ЗН, евентуално поради грешка, на основание чл. 43, ал. 1, б. "б" пр. 1 ЗН; евентуално поради насилие, на основание чл. 43, ал. 1, б. "б" пр. 2 ЗН.

ПО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪСОБСТВЕНОСТТА

Съобразно Определение № 301/25.01.2023 г. по въззивно частно гражданско дело № 20233100500162 по описа за 2023 година на ВОС, предвид обстоятелството, че смъртта на съделителя К. Н. П., е настъпила на 02.05.2022 г., т. е. след приключване на първата фаза на делбеното производство с влязло в сила решение, възможността да се конституира нов съделител, легитимиращ се като съсобственик по силата на завещание, направено в негова полза от починалия и правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството не е преклудирано с първото съдебно заседание по допускане на делбата, както е прието в решение № 911 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 1625/2009 г. на ВКС, I-во г. о., Определение № 130 от 13.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2448/2018 г., I г. о., ГК, Решение № 256 от 2.05.2001 г. на ВКС по гр. д. № 649/2000 г., I г. о. /така и Соломон Розанис в „Исково производство. Съдебна делба“, изд. „Фенея“ от 2003 г., стр. 127/.

Към момента на първото заседание по делбата, а и към момента на приключване на устните състезания по допускането й пред първата инстанция, правото по чл. 30 ЗН още не е било възникнало. Т.е. конституираният наследник по закон на починалия съделител, който има право на запазена част от наследството, не следва да бъде заличаван като страна в производството по извършване на делбата, тъй като именно във втората фаза на делбата за него възниква възможността да оспори валидността на завещанието и да поиска редуцирането му. Именно изходът на правния спор по възраженията за валидност на разпореждането на завещателя и по искането за възстановяване на запазената чест ще определи окончателно и кръга на съделителите, между които следва да бъде ликвидирана съсобствеността.

С определение от о.с.з., проведено на 25.04.205г. е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство предявеният от М. К. П. срещу З. Н. П. иск с правно основание чл.30 вр.чл.36 ЗН за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на неговия баща К. Н. П., починал на 02.05.2022 г., накърнено с извършеното от последния /универсално/ саморъчно завещание от 09.02.2021г. в полза на ответника.

Настоящият съдебен състав намира, макар да се е произнесъл с определение от 25.04.2025г., постановено в о.с.з., че с оглед допустимостта на претенцията следва да изясни, че принципно споделя касационната практика – Определение №67/19.03.2015 по дело 2

№385/2015 на ВКС, ГК, II г.о., според която искът по чл. 30 ЗН е неоценяем – като е възприето, че „Искът по чл.30 ЗН е неоценяем. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено, но паричното му изражение е предмет на доказване в хипотеза на извършени от наследодателя безвъзмездни разпореждания чрез завет или дарения, в които само случаи част от предмета на производството е установяване паричния размер на наследствената маса, съответно на запазената и разполагаемата част. Установяването на този размер е необходимо само за преценка дали с безвъзмездното разпореждане или разпореждания, наследодателят е накърнил запазената част, като възстановяването става по правилата на чл.32-35 ЗН, а ако всички наследници със запазена част са поискали възстановяването или участват в производството – по правилата на чл.36, ал.1 или ал.2 ЗН, които съдът прилага служебно.

В случаите на универсално завещание в предмета на делото не се включва изследване стойността на наследствената маса. Именно с оглед на тези особености на иска по чл.30 ЗН, с който се защитава правото на наследник със запазена част да получи наследствено имущество на определена стойност, съответна на паричния размер на запазената част, а не право на собственост върху конкретен недвижим имот или имоти и при липса на определени в процесуалния закон правила за определяне на цената му, следва че същият е неоценяем.“.

Въпреки това дори да се приеме, изолираната практика на ВКС, обективирана в Определение № 26 от 02.02.2018 г. по гр. д. № 5019/2017 г. на ВКС, I Г. О., че „С иска по чл.

30, ал. 1 ЗН се защитава имуществено право, поради което същият е оценяем. По съображения, сходни с изложените в точки 1А и 1Б от ТР № 4 от 14. 03. 2016 г. по т.д. № 4/14 г. на ОСГК на ВКС, в които е разгледан въпросът за определяне цената на иска по чл. 42 ЗН за прогласяване нищожност на общо завещание с предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя, следва да се приеме, че и искът по чл. 30, ал. 1 ЗН с предмет универсално завещание е оценяем, като цената му следва да се определи съгласно чл. 69, ал.

1, т. 4 ГПК, като дробна част от имуществото на наследодателя с размер на дробната част съответен на размера на претендираната от ищеца за възстановяване запазена част от наследството.“, то в случая цената на иска следва да се определи като се вземе предвид, че ищецът претендира намаляване на завещателно разпореждане с размера на твъдяната запазена част, поради което и съобразно правилото на чл. 104 ГПК, искът отново е родово подсъден на районния съд, съобразно представените по делото данъчни оценки.

По основателността на иска по чл.30 ЗН:

Изцяло неоснователни са доводите на ответника за приложението на чл.30, ал.2 ЗН. В тази връзка следва да бъде съобразено утвърденото в практиката разрешение, обективирано в Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК, Решение № 28 от 21.02.2014г. по гр.д. № 825/2012г. на ВКС, II г.о., Решение № 367 от 12.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 155/2012 г. на ВКС, I г.о., и др., в които се приема, че разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение в случаите, в които разпореждането е било извършено с универсално завещание, което е аналогично на разпореждане с един дарствен акт в полза на едно лице с цялото включено в наследството имущество, при което след смъртта на наследодателя в наследството не са останали нито активи, нито пасиви. Такъв е и настоящият случай, доколкото наследодателят се е разпоредил с единствения си имот, с който се изчерпва наследството.

За да се уважи искът за възстановяване на накърнена запазена част, като се намали завещателно разпореждане, следва да са налице следните материални предпоставки: 1) наследодателят да е починал; 2) ищецът да е наследник по закон на починалия наследодател и 3) предписаната в чл. 29 ЗН запазена част на наследника да е била накърнена със завещателно разпореждане от наследодателя.

Приложено е Удостоверение за наследници изх. № 33206/10.05.2022г./л.49 от делото/, като се установява, че К. Н. П. е починал на 02.05.2022г. и е оставил за наследници по закон - М. К. П. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).

Представено и оспорено е саморъчно завещание от 09.02.2021 г., с което К. Н. П. е извърши разпореждане по повод на смърт с ½ ид.ч. от имота, предмет на делбата по отношение на З. Н. П..

С оглед постановеното Решение № 309/25.03.2024 г. по гражданско дело № 20233100100709 по описа за 2023 година на ВОС, завещанието обвързва наследниците на починалото лице с извършените от последното разпореждания с имуществото му и произтичащите от тях права и задължения.