Решение № 56 от 17.02.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Смолян, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20265400500069 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435,ал.2,т.6 ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 00442/13.01.2026г. от К. В. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес град Ч., ул.„Хр. Б.” № 134, чрез пълномощника й адв.Б. К. срещу Постановление от 18.12.2025 г. на ЧСИ С. Д., с което е отказано да прекрати изп.дело №№ 403/2025г. по описа й.

Поддържат се оплаквания, че обжалваното постановление противоречи на материалният и на процесуалният закон. Излагат се доводи, че ЧСИ вместо да върне на новият взискател изпълнителните листове, тъй като видно от направените върху тях отметки от ДСИ при PC Хр. Б., последното изплащане, като удръжки от трудовото й възнаграждение е от 25.10.2016 г. Вместо да посочи нов изпълнителен способ взискателят е поискал да се прекрати производството по изпълнителното дело при ДСИ,при положение, че срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е изтекъл.

Твърди се, че след това прекратяване ново изпълнително дело не може да се образува, като не е ясно и в какво качество лицето е подало молбата до ЧСИ за образуване на новото изпълнително дело. Съдебната практика според т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г.на ОСГТК на ВКС приема, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване. Твърди се, че изводът на ЧСИ, че давността не се прилага служебно и той не разполага с компетентност да се произнесе, е неправилен, като искането на длъжника е за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция. Не почива на закона и не се подкрепя от доказателствата по делото изводът на ЧСИ, че всяко извършено от него и/или поискано от взискателя изпълнително действие води до прекъсване на давността и до започване на нов двугодишен срок по смисъла на чл. 433 ал.1 т.8 ГПК. Перемпцията е институт на правото, създаден единствено и само като санкция срещу бездействащия взискател, поради което не може 1 да се приеме, че извършени процесуални действия от страна на съдебният изпълнител без да са поискани от взискателя, не могат да го облагодетелстват. Последното изпълнително действие в производството пред ДСИ Хр. Б. е извършено на 08.07.2022 г. когато е последният наложен запор спрямо К. В..Извършената цесия също не отговаря на изискванията на закона и настоящият взискател не може да се легитимира като такъв. Моли да бъде отменено обжалваното постановление. Моли да се изиска и приложи изп.д. №- 47/2011 г. на ДСИ при PC- Хр. Б..

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя „ЕОС Матрикс" ЕАД, с ЕИК 208597211, представлявано от изп.директор Т. Ив. В., чрез пълномощника му юрисконсулт В. Й., в които се оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се доводи, че не са налице необходими предпоставки за прекратяване на делото поради настъпила перемпция, предвид своевременно предприеманите изпълнителни действия.Съгласно т. 10 на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността и перемпцията предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Поискването или предприемането на такива изпълнителния действия прекъсва, както давностния срок, така и двугодишния перемпционен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като видно от приложените към изпълнителното дело писмени доказателства от образуването му през 2025 г. до момента са налице редовно осъществявани, валидни изпълнителни действия, поради което не е налице настъпила перемпция, като основание за прекратяване на изпълнителното производство. Съгласно т.3 от ТР №2/04.07.2024 г. по тълк.д.№ № 2/2023 г. на ОСГТК перемпцията се прекъсва както с молба от взискателя /независимо дали поисканите действия са извършени впоследствие от съдебния изпълнител/, така и с предприемането на всяко едно изпълнително действие от съдебния изпълнител, като ново писмено искане по делото, отправено от кредитора - взискател след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение и съответно следва да изтече нов двугодишен период на бездействие, за да се изпълнят предпоставките за прекратяване на производството по чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. Изложените възражения, въз основа на които се иска отмяна на отказа на ЧСИ да прекрати делото, тъй като вземането е погасено по давност, са материалноправни, поради което не следва да бъдат разглеждани в рамките на производство по подадена жалба на основание чл.435 от ГПК. В рамките на образувано изпълнително дело ЧСИ няма компетентност да се произнася относно настъпила погасителна давност, а съобразява разпоредбите на закона, касаещи единствено развитието на започналото принудително изпълнение.

Моли обжалваните действия на съдебния изпълнител да бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни. В условията на евентуалност, ако съдът приеме жалбата за основателна прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.

В представените по реда на чл.436,ал.3 от ГПК мотиви от ЧСИ се излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Сочи, че съгласно ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2

2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В конкретния случай и самият длъжник посочва в жалбата си, че последното изпълнително действие е от дата 08.07.2022г., от който момент е започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност.

Както бе посочено „перемпцията” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.Настъпването на перемпцията е основание за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение според ТР № 2/04.07.2024г. по тълк.д.№ 2/2023г. на ОСГТК на ВКС.

Изтичането на погасителната давност не погасява задължението, а единствено правото на кредитора да иска събирането му принудително. Плащането на погасено по давност задължение не е недължимо платено, според чл.118 ЗЗД. Институтът на давността не се прилага служебно, т.е съдебният изпълнител не разполага с компетентност да се произнесе и прекрати изпълнителното производство без изричен съдебен акт.Моли да бъде потвърдено обжалваното постановление.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба, писмените възражения на взискателя и мотивите на ЧСИ, счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна-длъжник, срещу подлежащ на обжалване акт по реда на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Изп.дело № 403/2025г. по описа на ЧСИ С. Д., с рег.№ 917 и район на действие ОС-Смолян е образувано по подадена от „ЕОС Матрикс“ЕООД молба с вх.№ 23006/23.10.2025г. въз основа на изпълнителен лист от 17.12.2010г., издаден на основание Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №684/17.12.2020г. по ч.гр.д.№ 316/2010г. по описа на РС-Хр. Б. срещу солидарните длъжници Р. Р. К. и К. В. В. за сумата от 1804, 38 лева, от която главница в размер на 1526 лева и мораторна лихва в размер на 278,38 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2020г., както и разноски от 136,09 лева, както и на основание изпълнителен лист от 16.12.2010г., издаден на основание Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 680/16.12.2010г. по ч.гр.д.№ 310/2010г. по описа на РС-Хр. Б. срещу солидарните длъжници Р. Р. К. и К. В. В. за сумата от 10 762,24 лева, от която 9 263,34 лева главница , 1498,90 лева мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2010г. и разноски от 680,49 лева.В молбата е посочено, че „ОТП Факторинг“ ЕАД с договор за цесия от 14.12.2021г. е прехвърлил на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземането си срещу длъжниците, поради което моли да се образува изпълнително дело само срещу длъжника К. В., като бъдат наложени запори по банковите й сметки. Към молбата е приложен договора за покупко-продажба на вземания(цесия) от 14.12.2021г. сключен между „ОТП Факторинг“ ЕАД в качеството му на цедент и „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството му на цесионер, с който са прехвърлени вземанията, посочени в Приложение № 1 . От представеното приложение № 1 към договора е видно, че в него фигурира само името на Р. Р. К. за вземане по двата изпълнителни листа, ведно с начислена законна лихва. Към молбата за образуване на изп.дело е приложено и пълномощно от 21.12.2021г. с което представляващият „ОТП Факторинг България “ ЕАД е упълномощил „ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведоми от името на „ОТП Факторинг България “ ЕАД всички длъжници, по вземанията 3 прехвърлени с посочения договор за цесия от 14.12.2021г., като пълномощникът има право да подпише от името на цедента писмените съобщения по чл.99,ал.3 от ЗЗД до длъжниците по прехвърлените вземания, описани в Приложение № 1 към договора. Представено е и потвърждение от „ОТП Факторинг“ ЕАД до „ЕОС Матрикс“ ЕООД на основание чл.5.3 на настъпилото прехвърляне на вземанията, описани в Приложение № 1 към договора за цесия а 14.12.2021г. Не е представено уведомително писмо до длъжниците и доказателство, че са уведомени по реда на чл.99,ал.4 от ЗЗД за извършената цесия.

След проучване на имущественото състояние на длъжника К. В. с Разпореждане от 24.10.2025г. ЧСИ е наложил запор на трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника, като е разпоредил да му бъде изпратена ПДИ. На 28.10.2025г. е издал постановление за разноски и е изпратил запорни съобщения до ОББ АД, до ПИБ АД, до „Юробанк България“ АД, до „УниКредит Булбанк“ АД и до работодателя на длъжника „Български спортен тотализатор“ ДП.

На 28.10.2025г. до длъжника К. В. е изпратена и покана за доброволно изпълнение, получена от нея на 04.11.2025г. , в която е посочено ,че дължимата от нея сума към 28.10.2025г. възлиза на 31 063,74 лева по двата изпълнителни листа. С поканата длъжникът е уведомен още, че на основание сключен договор за цесия от 14.12.2021г. между „Банка ДСК“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД на основание чл.429 от ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституиран като взискател по делото на мястото на „Банка ДСК“ ЕАД.

По молба на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД с разпореждане от 20.11.2025г. е наложен запор на лек автомобил марка Пежо 206“ с рег. № СМ 5360 АТ, собственост на длъжника. За наложения запор на автомобила длъжника е уведомен на 27.11.2025г.

С молба вх.№ 26524/17.12.2025г. длъжникът К. В., чрез пълномощника си адв.Б. К., е поискала прекратяване на изпълнителното дело, като е посочила, че относно задълженията й по двата изпълнителни листа от 16.12.2010 и от 17.12.2010г. е било образувано изп.дело № 47/2011г. по описа на ДСИ при РС-Хр. Б., по което е извършвала плащания, отбелязвани върху изпълнителните листове, като при проверка е установила, че делото е прекратено по молба на взискателя на основание чл.433,ал.1,т.2 от ГПК и изпълнителните листове са му върнати. В молбата се твърди още, че новият взискател „ЕОС Матрикс“ е представил същите изпълнителни листове, по които е образувано ново изп.д.№ 403/2025г. Видно от представените изпълнителни листове последното плащане по тях е на 25.10.2016г. и вместо да посочи нов изпълнителен способ взискателят е поискал прекратяване на производството пред ДСИ. Счита, че е изтекла погасителната давност за вземането до датата на образуване на новото изп.дело. Твърди още, че до настоящия момент не й е известно как „ЕОС Матрикс“ ЕООД е станал взискател, тъй като не е уведомена за евентуално прехвърляне на вземането от „Банка ДСК“ към „ЕОС Матрикс“.