Определение № 4492 от 24.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4492 гр. София, 24.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Албена Бонева Частно касационно гражданско дело № 20268003103513 по описа за 2026 година

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Р. Д. Д. срещу определение № 387 от 21.07.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 281/2026 г. на Великотърновския апелативен съд.

Жалбоподателят изразява становище за неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения, имащи отношение към искането му за освобождаване от държавна такса. Иска отмяна на обжалваното определение и да бъде освободен от заплащане на държавна такса.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба, предмет на настоящото производство, е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Плевенският окръжен съд по ч.гр.д. № 334/2026 г., в процедура по администриране на частна жалба, подадена от Д. срещу разпореждане № 344/15.06.2026 г. (пришито по делото на апелативния съд), е оставил частна жалба без движение.

Д. е подала частна жалба срещу този съдебен акт. Администриращият окръжен съд, вместо да върне като недопустима частната жалба, е събрал държавна такса и е изпратил същата по компетентност на

Великотърновския апелативен съд. Той я образувал в частно производство и с определение № 387/21.07.2026 г., я оставил без разглеждане по съображения, че е подадена срещу необжалваем по реда на чл. 274 ГПК съдебен акт.

Това определение е предмет на настоящата частна жалба. То е правилно.

Законодателят е посочил в чл. 274 ГПК кои определения на съда могат да бъдат обжалвани отделно с частни жалби. Това са две категории актове: 1. преграждащи по-нататъшното развитие на делото (за прекратяване, спиране, отказ за възобновяване и др., с които 1 фактически се прегражда възможността за постановяване акт по същество на заявеното искане за защита и съдействие); 2. изрично посочените случаи в закона. Актовете, с които съдът се произнася по движението на делото, вкл. тези, с които оставя без движение жалби, не попадат в посочените по-горе категории. Правилността на тези актове се преценява от погорната инстанция при проверка на крайния съдебен акт – в случая, евентуално при обжалване на разпореждане, с което жалбата би била върната, поради неизпълнение на даденото указание.

При тези съображения, определението на апелативния съд е правилно.

Изложените в частната жалба съображения, предмет на настоящото производство, за това че страната по други дела била освобождавана от внасянето на държавна такса, нямат никакво отношение към стоящия по това дело въпрос – допустимо ли е обжалване на съдебен акт, с който е оставена без движение жалба. По него на практика няма никакви съображения.

Законът – чл. 274 ГПК, е точно приложен, обжалваното определение е правилно и следва до бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 387 от 21.07.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 281/2026 г. на Великотърновския апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2