Определение № 370 от 10.06.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 370 гр. Кюстендил, 10.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно гражданско дело № 20251500500184 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 5899/25.03.2025 г., по описа на ЧСИ Е.Х., рег. № 743 в регистъра на КЧСИ, с район на действие ОС – Кюстендил, подадена от „Аптечно-2000“ ООД – в ликвидация, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** и съдебен адрес: *** чрез пълномощника му адв. Е. Л., срещу отказ на частния съдебен изпълнител да прекрати производството по изп. д. № 20227430401348 и да вдигне наложения запор върху вземанията от дъщерното дружество „Аптечно- Кюстендил“ ЕООД – в ликвидация.

В жалбата и допълнителното изложение към същата се твърди, че с нотариален акт № 140, том III, рег. № 3482, дело № 530/03.10.2024 г. по описа на Евгени Павлов – нотариус с рег. № 188 и район на действие РС – Кюстендил на взискателя по изпълнителното дело И. С. са прехвърлени четири имота, като по този начин изцяло са погасени задълженията, за удовлетворяването на които делото е образувано. На 01.11.2024 г. с молба с вх. № 23459 взискателят е заявил изричното си желание за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

Допълнително се сочи, че от образуването на изпълнителното дело на 21.12.2022 г. до 22.12.2024 г. взискателят не е искал извършването на каквито и да било изпълнителни действия, поради това че е бил удовлетворен доброволно. Вследствие на бездействието на взискателя, което е продължило повече от две години, изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК без за длъжника да възникне задължение за заплащане на разноски по същото. Отправено е искане съдът да прекрати изп. д. № 20227430401348 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и да вдигне наложения на 19.03.2025 г. запор върху ликвидационното вземане на длъжника от дъщерното дружество „Аптечно Кюстендил“ ЕООД – в ликвидация.

С разпореждане на съда № 147/22.04.2025 г. жалбата е оставена без движение като 1 нередовна, като на жалбоподателя е указано: да посочи конкретния акт на съдебния изпълнител, който обжалва; да представи доказателства за датата на узнаване на същия и да изложи ясно и недвусмислено в какво се състои отправеното до съда искане.

В срока за отстраняване на нередовностите на жалбата е постъпила молба с вх. № 2323/15.05.2025 г., в която жалбоподателят посочва, че обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, обективиран в съобщение с изх. № 5833/17.03.2025 г., получено на имейла на ликвидатора *** на 17.03.2025 г. Застъпва, че съобщението по същество представлява отказ делото да бъде прекратено, тъй като е поискано длъжникът да заплати разноски в размер на *** лв., каквито не се дължат при прекратяване на изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК. Изразено е становище, че молбата на взискателя с вх. № 23459/01.11.2024 г. за прекратяване на делото поради доброволно плащане на задължението не представлява пречка за перемиране на същото, тъй като с нея не се иска извършване на ефективни действия по събиране на вземането. Конкретизирано е, че отправеното до съда искане е последният да прекрати изпълнителното дело именно на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, без разноски за длъжника и да вдигне запорите в полза на И. С., наложени по партидата на „Аптечно Кюстендил“ ЕООД – в ликвидация.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят по изпълнителното дело И. Л. С. не е депозирал писмено възражение срещу подадената жалба.

По реда на чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваните действия. Поддържа, че жалбата е недопустима, алтернативно – неоснователна.

Твърди, че ликвидаторът на дружеството длъжник е получил съобщение на електронната си поща от него на 17.03.2025 г., а не на 20.03.2025 г. Сочи, че със същото съдебният изпълнител е уведомил длъжника за дължимите по делото такси и последиците от неплащането им. Отрича съобщението да обективира отказ за прекратяване на делото, поради което приема жалбата за преждевременна. Поддържа, че доколкото изпълнителното дело е образувано на 21.12.2022 г., до 01.11.2024 г. - на която дата е постъпила молба за прекратяването му поради доброволно погасяване на дълга, срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е изтекъл. Съдебният изпълнител заявява, че се е произнесъл по посочената молба с постановление от 28.03.2025 г. като е прекратил производството по делото на основание чл.

433, ал. 1, т. 2 ГПК. С оглед гореизложеното приема жалбата за преждевременно подадена.

Кюстендилският окръжен съд, като прецени доказателствата по приложеното копие от изпълнителното дело и обсъди наведените в жалбата пороци на обжалваните действия и мотивите на съдебния изпълнител, прие следното:

Изпълнително дело № 20227430401348 е образувано на основание молба с вх. № 19526/21.12.2022 г. от взискателя И. Л. С. и приложен към нея изпълнителен лист от 16.12.2022 г., издаден от Софийски градски съд, ТО, VI-3 състав, въз основа на решение № 1303/21.11.2022 г. по т. д. № 568/2022 г. по описа на СГС, с което „Аптечно-2000“ ООД е осъдено да заплати на И. Л. С. следните суми: *** лв. (*** лв.), представляваща 1/2 от стойността на дружествения дял, който се дължи на наследодателя Л.И.Я., ЕГН:

2

********** поради прекратяване на участието му в „АПТЕЧНО-2000“ ООД, с ЕИК: ***, настъпило със смъртта му на 07.11.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.03.2022 г. и до окончателното изплащане, както и сумата *** лв. (*** лв.) - разноски в производството по т. д. № 568/2022 г. по описа на СГС и *** (*** лв.) - разноски в производство по допускане на обезпечение на бъдещ иск по гр. д. № 2226/2022 година на СГС, ГО - 9 състав.

С молба с вх. № 23459/01.11.2024 г., взискателят е поискал изпълнителното производство да бъде прекратено, позовавайки се на пълно погасяване на задълженията по изпълнителния лист. С постановление от същата дата, обективирано върху молбата, съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството, мотивирайки се с наличието на задължение за заплащане на резултатна такса към ЧСИ.

По делото е приложено съобщение с изх. № 5833/17.03.2025 г., адресирано до „Аптечно-2000“ ООД – в ликвидация, с което съдебният изпълнител е уведомил длъжника, че след внасяне на сумата от *** лв. изп. д. № 20227430401348 ще бъде прекратено и наложените запори и обезпечения ще бъдат вдигнати. Съобщението е изпратено на 17.03.2025 г. в 17:22 ч. на електронна поща ***, за която не е спорно, че е на ликвидатора на дружеството.

Длъжникът е подал заявление за прекратяване с вх. № 5671/21.03.2025 г., с което е изразил становище, че изп. д. № 20227430401348 следва да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК като бъдат вдигнати всички наложени по него и свързани запори.

С постановление от 28.03.2025 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство по изп. д. № 20227430401348 на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, поради постъпване на молба от взискателя с вх. № 23459/01.11.2024 г., с такова искане.

В кориците на изпълнителното дело се открива и съобщение с изх. № 7910/09.04.2025 г. до Агенция по вписванията – Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, съдържащо уведомление за вдигане на запора върху дружествените дялове, които „Аптечно-2000“ ООД – в ликвидация, притежава в „Аптечно Кюстендил“ ЕООД – в ликвидация. Не са налице данни съобщението да е било редовно връчено.

Правото на жалба срещу действия на съдебния изпълнител е процесуално по своя характер, поради което както предпоставките за възникването му, така и способите и начините за неговата реализация се определят от ГПК. Право на обжалване на определено действие на съдебния изпълнител може да възникне само когато законът изрично е предвидил такава възможност. С ГПК – в сила от 01.03.2008 г., законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител като е изброил лимитативно актовете, които подлежат на обжалване, посочил е кръга лица легитимирани да ги обжалват и е определил лимитативно основанията за обжалване, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. В ГПК изрично са посочени подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител като изброяването е изчерпателно, поради което действия 3 на съдебния изпълнител, които не са посочени в процесуалния закон, не подлежат на съдебен контрол по пътя на обжалването. Това произтича от факта, че се касае за процесуални разпоредби с императивен характер, които не позволяват да бъдат тълкувани разширително. От изложеното следва, че по отношение на всички непосочени действия на съдебния изпълнител не съществува право на обжалване от длъжника и те не могат да бъдат предмет на съдебен контрол.

Съдът намира, че няма основание за произнасяне по същество на жалбата, тъй като жалбоподателят не сочи като предмет на обжалване действия на съдебния изпълнител сред изброените в чл. 435, ал. 2, т. 1-7 ГПК.

Отказът на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи изпълнителното производство е сред обжалваемите от длъжника действия, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, но следва да бъде изрично постановен, след като съдебният изпълнител е бил сезиран с искане от страна в изпълнителното дело за неговото спиране, прекратяване или приключване. В конкретния случай на 17.03.2025 длъжникът е получил съобщение с което съдебният изпълнител го е уведомил, че след внасяне на сумата от *** лв. изпълнителното дело ще бъде прекратено и наложените запори и обезпечения ще бъдат вдигнати.

Неоснователно длъжникът по изпълнението счита, че изявленията, съдържащи се в съобщението, следва да се разбират като отказ делото да бъде прекратено, доколкото като условие за прекратяването е поставено заплащането на разноски в размер на *** лв. По същество съобщението не съдържа изричен отказ да се прекрати изпълнителното производство. Съгласно чл. 434, ал. 1 ГПК по образуването, движението и приключването на изпълнителното производство съдебният изпълнител се произнася с разпореждания и постановления, по отношение на които важи писмената форма за валидност, като изпълнителното производство не познава института на т. нар. „мълчалив отказ“.

Доколкото длъжникът смята, че са налице нормативните предпоставки за прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, същият е отправил искане в този смисъл със заявление входирано на 21.03.2025 г. (след получаване на съобщението), но липсват данни съдебният изпълнител да се е произнесъл по него. Едва при постановяване на изричен отказ производството да бъде прекратено в полза на длъжника ще възникне право да обжалва действието на съдебни изпълнител.

За пълнота следва да се отбележи, че по изпълнителното дело е налице и друга молба за прекратяването му, а именно отправената такава от взискателя с вх. № 23459/01.11.2024 г.

По молбата са налице две произнасяния на съдебния изпълнител в противоположен смисъл – първоначално е постановен отказ с постановление от 01.11.2024 г., обективирано върху молбата, а впоследствие е постановено прекратяване на изпълнителното производство с постановление от 28.03.2025 г. Предвид изрично очертания от жалбоподателя предмет на обжалване в настоящото производство – твърдяният отказ съдебният изпълнител да прекрати делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, обективиран в съобщение с изх. № 5833/17.03.2025 г. - съдът не следва да се произнася по законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, свързани с молбата за прекратяване с вх. № 23459/01.11.2024 г.

4

Във връзка с отправеното до съда искане последният да прекрати изпълнителното дело именно на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, без разноски за длъжника и да вдигне запорите в полза на И. С., наложени по партидата на „Аптечно Кюстендил“ ЕООД – в ликвидация, следва да се посочи, че производството образувано по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. Функцията на окръжния съд е сведена единствено до съдебен контрол за проверка законосъобразността на акта на съдия изпълнителя като същият не разполага с процесуална възможност сам да извърши дължимото валидно изпълнително действие (в този смисъл ТР 3/12.07.2005 г. по тълк. д.