Решение № 160 от 08.11.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Варна, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Диана В. Джамбазова

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20223000500311 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. М. Е. от АК-Разград, в качеството й на процесуален представител на Ф. И. Х. против решение № 75/18.05.2022г. по гр. д. № 294/2021г. на Окръжен съд – Разград в частите му, с които са отхвърлени исковете, предявени срещу Община – Разград:

Частично - по чл.108 от ЗС – за предаване на владението върху част от процесните движими вещи;

По чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 3000 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане;

По чл.59 ЗЗД за осъждане на Община Разград да заплати на Ф. Х. обезщетение за неоснователно обогатяване в размер 3000 лв., за периода от 19.08.14 г., до датата на предявяването на иска – 8.06.2020 г.;

По чл.82 ЗЗД за осъждане на Община Разград да заплати на Ф. И. Х. обезщетение за неимуществени вреди от договорно неизпълнение за периода от 7.04.2009 г. до 19.08.2014 г. в размер 78440 лв.

1

Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна на решението в частите му, отхвърлящи претенциите по чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД, по чл.59 от ЗЗД и по чл.82 от ЗЗД и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което исковете бъдат уважени изцяло.

Община Разград не е изразила становище по подадената въззивна жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са искове по чл.108 ЗС, чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД, чл.59 ЗЗД и чл.82 ЗЗД от Ф. И. Х. против Община Разград.

Ищцата твърди, че със заповед № 359/16.04.2013г. на кмета на Община Разград е прекратено наемното правоотношение за общинско жилище – апартамент, находящ се в гр.Разград, ул. Свети Климент № 46, ап.34, жилището е било иззето и заключено на 19.08.2014 г. и в него останало цялото й движимо имущество, съхранявано понастоящем в общински склад, с което ответната страна неоснователно я лишила от ползването му. Твърди, че един брой златен пръстен и парична сума в размер 3000 лв. са изчезнали от апартамента при изземването му.

Искането е Община Разград да отстъпи собствеността и предаде владението върху описаните в исковата молба движими вещи, поради което искът е квалифициран по чл.108 от ЗС; по отношение на паричната сума от 3000 лв. е отправено искане за връщане поради претърпени имуществени вреди от противоправни действия - чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД. Твърденията по иска с правно основание чл.59 ЗЗД са, че от 19.08.2014 г. до предявяването му, ищцата е лишена неоснователно от ползването на процесните движими вещи, поради което претендира обезщетение в размер на 3000 лв. По иска с правно основание чл.82 ЗЗД за сумата от 78440 лв. твърденията са, че консумираната от ищцата ел.енергия е била заплащана изцяло със социални помощи и е изключена на 7.04.2009 г., след което в продължение на пет години тя живяла без ток по вина на ответника, който – в качеството му на собственик на имота, е страна по правоотношението с доставчика на електроенергията.

2

Оспорвайки исковете, пълномощникът на представляващия Община Разград твърди, че след прекратяване на наемния договор ищцата не се явила за доброволно предаване на имота, поради което е извършено принудително изземване по административен ред със съдействието на полицията на определените в заповедта дата и час - 19.08.2014 г., а действията на служителите на Община Разград са извършени в съответствие с нормативните изисквания и издадените на тяхно основание от кмета на Община Разград индивидуални административни актове; до момента ищцата не е предприела действия за прибиране на съхраняваните от Община Разград лични вещи, поради което искът за заплащане на обезщетение за лишаването на ищцата от ползване на вещите й в размер на 3000лв. е неоснователен. Оспорва се претенцията за заплащане на обезщетение в размер на 78440 лв. за неимуществени вреди, претърпени от липсата на електроенергия в наетото общинско жилище за периода 7.04.2009 г. до 19.08.2014 г., тъй като съгласно наемния договор наемателят е длъжен да заплаща всички консумативни разходи, свързани с ползването на жилищния имот по откритата на името на ищцата партида за електрическа енергия.

Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че с договор от 29.06.2006 г. Община Разград е отдала под наем на ищцата общински жилищен имот – апартамент, находящ се в гр. Разград, ул.

„Свети Климент” № 46, ап. 34. Съгласно чл.12,1 от договора наемателят е задължен да заплаща всички консумативи, свързани с ползването на жилището, в това число и електроенергията. Срокът на договора е бил удължен с анекс въз основа на заповед на кмета на общината до 29.06.2012 год. Приложените с писмо вх. № 1176 от 21.08.2020 год. актове на РС – Разград и на ОС-Разград установяват, че ищцата е предявила пред РС Разград иск срещу „Е.ОН България Продажби” АД за възстановяване на електрозахранването в жилището, производството по който е било прекратено поради недопустимост с решение на Окръжен съд Разград № 110/28.10.2009 г., влязло в сила на 11.01.2011 год. Със заповед № 359/16.04.2013 год. на Кмета на Община Разград, връчена на ищцата на 22.04.2013 г. е прекратено наемното отношение и е определен е срок за опразване на жилището с приемателна комисия. С протокол от 13.05.2013 г. назначената комисия е установила, че жилището не е освободено от ищцата, която е обжалвала издадената заповед. С решение № 41/22.07.2013 год. по адм.д. № 81/2013 г. на 3

Адм.съд - Разград, потвърдено с решение по адм.д. № 11435/2013 г. на ВАС, жалбата е отхвърлена. За насроченото доброволно освобождаване на жилището на 17.06.2014 г. ищцата е уведомена на 26.05.2014 год., като е указано, че ако не освободи и предаде имота доброволно, ще бъде открито производство по принудителното му изземване. Тъй като на датата наемателката не била в имота, не било осъществено доброволно предаване и със заповед № 875/21.07.2014 г., връчена на ищцата 25.07.2014 г. кметът на община Разград разпоредил жилището да бъде иззето от ищцата принудително на 19.08.2014 г. от 10 часа. С опис от същата дата членове на комисията, назначена с цитираната по-горе заповед в присъствие на служител на ОДМВР Разград са извършили опис на намереното в жилището имущество и са приели имота. При извършения на същата дата оглед комисията установила, че поставените от приемателната комисия лепенки, подпечатани с печат „Общински жилища” са премахнати от вратата, но секретната брава не е повредена. Комисията е поставила нови лепенки. От констативен протокол от 21.08.2014 г. е видно, че ищцата е взела от жилището лични вещи и е подписала протокола без забележки.

С решение № 5.2 по протокол № 13 от 27.09.2017 г., комисията по чл.3, ал.1 от Наредба № 17 за условията и реда за установяване жилищните нужди на граждани, е взела решение за съставяне на подробен опис-протокол на наличните вещи и за предприемане на процедура по изнасяне на багажа от жилището. В съставения протокол са описани намерените в жилището движими вещи, съставен е опис на жилището и на оборудването и състоянието му.

Част от процесните движими вещи не са включени в описа: златен пръстен, немски перфоратор - кабелна бормашина за пробиване на материали, холов стол /трапезен/ с дървена облегалка и плюшена седалка, З бр. пластмасови табуретки, метален цветарник, маслен радиатор Diplomat, около 10 ребра с терморегулатор, голяма дигитална чиния; три броя саксии висящи; желязно корито, стол за баня, три вида полилеи; радиоточка, скара за сандвич, вентилатор; два броя сервиз за кафе; три броя стъклени чаши сервиз; два броя нощни лампи висящи; 4 бр. корнизи; брадва, мотика, кран към водомера против кражба. Намерени са 5 броя лъжици и четири броя вилици /искането е за връщане на 10 броя/ и 10 броя чинии – две малки елипсовидни и осем малки кръгли /искането е за връщане на петнадесет броя/.

4

С писма изх. № АО-05-03-9776-1/17.01.2019 г. и изх. № 1411/21.08.2019 г. на ищцата са връчени копие от протокола от 10.11.2017 год. с опис на намерените в жилището нейни вещи и тя е уведомена, че същите се съхраняват в помещение на общината и могат да й бъдат предоставени при осигурен от нея транспорт.

Предвид оспорване на подписите върху известията за връчване, съдът е назначил съдебно-графологическа експертиза, съобразно заключението на която подписите в обратните разписки са на Ф. Х..

Назначената съдебно-оценъчна експертиза представя заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено, съобразно което общата пазарна стойност на съхраняваните в склад на общината движими вещи, които са годни за употреба е в размер 1093,10 лв., като от тази стойност е изключена стойността на хранителните продукти, които не се съхраняват по санитарно-хигиенни причини. Съобразно заключението, размерът на обезщетението за от 19.08.2014 г., до предявяването на иска, изчислен по 14,33 лв. за месец, е 1003,10лв.

Преценявайки основателността на иска по чл.108 от ЗС, съдът приема, че ищцата не е доказала правото си на собственост върху следните вещи: златен пръстен, немски перфоратор - кабелна бормашина за пробиване на материали, холов стол /трапезен/ с дървена облегалка и плюшена седалка, 3 бр. пластмасови табуретки, метален цветарник, маслен радиатор Diplomat, около 10 ребра с терморегулатор, голяма дигитална чиния; три броя саксии висящи; желязно корито, стол за баня, три вида полилеи; радиоточка, скара за сандвич, вентилатор; два броя сервиз за кафе; три броя стъклени чаши сервиз; два броя нощни лампи висящи; 4 бр. корнизи; брадва, мотика, кран към водомера против кражба, 5 броя лъжици и 6 броя вилици и 5 броя чинии.

При липса на доказателства за правото на собственост на ищцата върху описаните вещи и на доказателства, че те са във владение на ответника, искът по чл.108 от ЗС по отношение на тях следва да бъде отхвърлен.

По отношение на движимите вещи: СКШ горен ред два броя, бойлер, тоалетно седало с капак, смесителна батерия и душ батерия без слушалка и мокет, ищцата не е представила доказателства за правото си на собственост и са описани в протокола за опис като част от инвентара в жилището, поради 5 което искът по отношение на тях следва да бъде отхвърлен като недоказан.

В частта му, с която исковата претенция с правно основание чл.108 от ЗС е уважена, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Неоснователен е искът по чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3000 лв. Недоказано е твърдението за противоправни действия, извършени от служители на ответната община при изпълнение на техните задължения, в резултат на които ищцата е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в липса на намиращи се в жилището пари. Не е установено нито наличието на твърдяната сума в момента на принудителното изземване на жилището, нито действия от членовете на общинската комисия във връзка с установяване на владение върху намиращи се в жилището пари.

Искът по чл.59 ЗЗД е за осъждане на Община Разград да заплати на Ф.

Х. обезщетение за неоснователно обогатяване в размер 3000 лв., за периода от 19.08.14 г. до датата на предявяването на иска – 8.06.2020 г., през който ответникът е ползвал нейните движими вещи без правно основание. Не е доказано в процеса, че Община Разград е обогатила имуществото си чрез увеличаване на своите активи, нито че ищцата е обедняла, намалявайки активите си. Нещо повече - ищцата е била уведомявана както за датата и часа за доброволно предаване на жилището, така и за извършването на процедура по опис и изнасяне на вещите и преместването им на отговорно пазене в друго, нежилищно помещение на общината. Въпреки неколкократните покани, тя не се е явила, за да ги получи, а с жалба от 5.08.2019 г. е поискала вещите от жилището й да бъдат пренесени в апартамента, който обитава в момента. Предвид факта, че задължението на общината към ищцата не е парично, а е за предаване на определени вещи, следва да се изпълни по местонахождение на вещите, в какъвто смисъл са отправените покани до Ф.