Решение № 7532 от 24.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 35683/2023
- Вид
- Решение № 7532
- Подписан
- 24.04.2024
- В сила
- 25.09.2025
- Състав
- НИКОЛА ДИНКОВ КЪНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 301 · Търговски закон
- чл. 301, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 7532 гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Н.Д.К. при участието на секретаря ХР.Н.К. като разгледа докладваното от Н.Д.К. Гражданско дело № 20231110135683 по описа за 2023 година намери следното:
Производството е образувано по искова молба от М ЕООД с искане ответникът Щ ЕАД да бъде осъден да му заплати сумите по издадени от ищеца фактури както следва: сумата от 248,88 лева с ДДС по Фактура № ****** от 16.07.2018г.; 4839,66 лева с ДДС по Фактура № ******* от 08.10.2018г. 105,30 лева с ДДС по Фактура № ********* от 31.07.2021г.
836,70 лева с ДДС по Фактура № ********** от 31.07.2021г. 594,00 лева с ДДС по Фактура № ******** от 31.08.2021 г. 237,60 лева с ДДС по Фактура № ************* от 30.09.2021г. Ищецът твърди, че предоставил на ответника стоки – бетон и арматурни заготовки – както и услуги – помпа и превоз на товари и сметоизвозване, за което издал горепосочените фактури.
Ответникът заплатил частично задълженията си по тях, но неиздължени останали посочените стойности по всяка една фактура. Поради неизпълнението си на падежа, ответникът бил изпаднал в забава и дължал мораторна лихва върху всяко отделно вземане на периода от настъпването на падежа по съответната фактура до 24.02.2023 г. Моли съда да осъди ответника да заплати процесните суми, претендира разноски. Ответникът в срока по чл.
131 ГПК подава отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност на иска. Твърди, че бетонът, посочен във № ****** от 16.07.2018 г. бил некачествен, което било установено с множество проверки от негова страна в периода от 06.07.2018 г. до 16.08.2018 г., за което ищецът бил своевременно уведомяван. Поради това ответникът бил принуден да направи непредвидени разходи за преизчисление конструкцията на сградата, за провеждане на тестове за качеството на бетона, за укрепване конструкцията на сградата, за поддръжка на строителния обект. Тези разходи възлизали на сумата от 14146,50 лева и били пряка последица от некачественото изпълнение от страна на ищеца. Ответникът твърди, че вземанията на ищеца по фактури № ********* от 31.07.2021г., № ********** от 31.07.2021г. и № ******** от 31.08.2021 г. били напълно изплатени чрез 1 прихващане с насрещни вземания на ответника към ищеца, както и с направено плащане за сумата от 1492,74 лева. Стоките и услугите, посочени във фактури № ******* от 08.10.2018г. и № ************* от 30.09.2021г. не били поискани от ответника и не били доставени от ищеца, поради което били недължими. Ответникът отрича наличието на задължения по процесните фактури. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане с твърдяното си насрещно вземане към ищеца за сумата от 14146,50 лева. Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски.
В открито съдебно заседание страните – редовно призовани – изпращат представители чрез които поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното:
По делото са представени преписи на процесните фактури: **** от 16.07.2018 г., *** от 08.10.2018 г., ***** от 31.07.2021 г., ****** от 31.07.2021 г., ****** от 31.08.2021 г. и **** от 30.09.2021 г. (л. 6, 19, 21, 22, 23 и 24 от гр. д. № 301 от 2023 г. по описа на РС – Севлиево), от които се установяват твърдените от ищеца доставки на стоки и услуги, както и тяхната стойност.
Като доставчик е посочен ищецът, като получател – ответникът. Всички фактури са били подписани за получател. Към фактурите също така са представени протоколи за доставка и експедиционни бележки за качеството на доставките. Представено е също така електронно писмо от 17.05.2023 г. (л.
39 и 39 in dosso от гр. д. № 301 от 2023 г. по описа на РС – Севлиево), от което се установява, че ответникът е изпратил на ищеца възражение срещу получаването на Фактура № **** от 30.09.2021 г. Представено е и споразумение за доставка (л. 40-43 от гр. д. № 301 от 2023 г. по описа на РС – Севлиево) от което се установяват договорните отношения между страните.
Представени са и множество документи, издадени във връзка с качеството на бетона. Представено е и платежно нареждане от 15.02.2022 г. (л. 91 от гр. д.
№ 301 от 2023 г. по описа на РС – Севлиево), от което се установява, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1492,74 лева. Приложен е и препис от фактура № 12608 от 08.08.2018 г. (л. 78 от настоящото дело), заплатена от ответника с платежно нареждане от 07.08.2018 г. (л. 83 от настоящото дело).
По делото са приети неоспорени от страните съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи (л. 30-л. 33 и л. 129-л. 130 от настоящото делото). Установяват, че фактури с номера **** от 16.07.2018 г., ***** от 31.07.2021 г., ****** от 31.07.2021 г. и ****** от 31.08.2021 г. са осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества и за тях е ползван данъчен кредит от ответника. Фактури с номера *** от 08.10.2018 г. и **** от 30.09.2021 г. не са осчетоводени в счетоводството на ответника и за тях не е ползван данъчен кредит от него. По фактури с номера ***** от 31.07.2021 г., ****** от 31.07.2021 г. и ****** от 31.08.2021 г. е постъпило плащане в цялост. Установено е, че за стоките и услугите, ползвани от ответника и посочени конкретно в таблицата към раздел ІІІ, б. А от отговора на исковата молба са заплатени общо 12893,05 лева. Ищецът е издал фактура № 12608 за сумата от 36000 лева, платени от ответника. Сумата е отнесена за погасяване на задължения от ответника към ищеца, които не са предмет на настоящото дело, като след тяхното погасяване, от сумата от 36000 лева са останали 13532,05 лева. Тази сума е отнесена от ищеца за погасяване на вземането му по Фактура № *** от 08.10.2018 г., като със сумата, вземането по фактурата е погасено частично, като за доплащане е останала сумата от 4839,66 лева с 2
ДДС – предмет на настоящото дело. От ответникът не е предоставена информация относно осчетоводяване на аванса от 13532,05 лева в счетоводството на ответника.
По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза (л. 123-л. 130 от делото). Установява, че според представените от ответника документи, предоставеният от ищеца бетон не е отговарял на изискванията за якост съгласно българските държавни стандарти.
Използваните методи за тестване на якостта са допустими и приложими за определяне на якостта на бетона. Предписани са мерки за укрепване на конструкциите, изградени с този бетон. Същите са извършени за което са били необходими средства в размер на приблизително 1000 лева. Посочен е видът на бетона и рецептата, по която такъв бетон би трябвало да се изработи, като е посочено, че от представените по делото експедиционни бележки (л.
90-95 от делото), тази рецепта е спазена. От тези бележки също така се установява, че в доставения бетон няма отбелязани недопустими отклонения от изискващите се количества по рецепта.
След анализ съдът счита, че не следва да кредитира експертизата в частта, в която е посочено, че рецептата е спазена, както и че в доставения бетон няма отбелязани недопустими отклонения от изискващите се количества по рецепта. Тези изводи на вещото лице са направени въз основа на документи – експедиционните бележки на л. 90-95 от делото – които не бяха приети като доказателства от съда с Определение № 34978 от 04.10.2023 г.
Като свидетел по делото беше разпитан Ивайло Богомилов П. – служител на ищеца. Заявява, че между страните е имало търговски отношения. Няколко пъти работили за обекти в Севлиево и околията. През 2016г. Щ взели от М над 1000 кб./м. бетон. През 2017г. продължили да теглят количества; 2018г. взели над 500 кб./м. От Щ плащали в аванс. Процесният обект бил на финал през 2018 г. Бил – завод, за фирма АББ. Изграждала се столова за работниците там ищецът доставял бетон. Свидетелят бил запознат с обекта, защото ходил там, за да гледа как протичат действията, и да подписва протоколите, които вървели с фактурите. Към фактурите трябвало да има протокол с опис кога и с коя кола, какви бетони били доставени на обекта. Техническият ръководител на обекта заявявал на диспечерите на ищеца по телефона какъв бетон иска. Бетонът се забърквал посредством одобрени рецепти на база сертификати, с които ищецът разполагал. Ставало дума за определени късове бетон, които се оформяли по определени рецепти.
Ищецът разполагал с автоматизиран софтуер и база данни, в която можело да се провери всяка поръчка и експедиция – всяко бъркало, тоест готов продукт бетон е влязло в миксера. Миксерът бил транспортното средство, което доставяло бетона. Наричало се още бетоновоз. В повечето случаи бетонът се приемал на място от бригадирите. Бетонът се транспортирал изцяло с превоз на ищеца. Големите обекти били с надзорни фирми и надзор на обекта. Преди всяко бетониране ищецът трябвало да приема кофража и армировката. В много случаи след като се поръчал бетона и бил доставян на обекта, армировката все още не била приета и трябвало да се изчака. Това изчакване се заплащало, но ищецът не го фактурирал на ответника в името на добро партньорство и колегиалност. През лятото температурите били по-високи и готовият бетон по-бързо започвал да свързва. Вариант на обекта, за да се разреди, било добавянето на вода, което било забранено. Но въпреки това 3 бригадирите на обекта слагали, за да бъде бетонът по-лесно обработваем.
Почти винаги имало изчакване на големите обекти. Понякога доставките били възпрепятствани от надзора, като такъв бил и процесният случай.
Бригадирите наливали вода или самите работници, които полагат бетона.
Времето тогава било топло, предвид месеците, като свидетелят не помни точна температура. Бетонът започвал да втвърдява, развивайки температура.
Зимата, когато материалите били по-студени, започвал по-късно, докато лятото – по-бързо. Свидетелят бил началник автотранспорт към ищеца и се занимавал с цялото производство на фирмата и контрола на автомобилите и шофьорите. Имал роднински връзки с управата на ищеца. Собственик на дружеството била майка му. Не бил подписвал протоколи и фактури. Само ги носил, а техническият ръководител ги подписвал. Различният му отговор на същия въпрос в началото на разпита обяснява с объркване от своя страна. Не подписвал фактури и протоколи, само ги носил. Те се подписвали от диспечера към ищеца. Присъствал на товарно-разтоварни действия на бетона.
Технологията на разтоварване била следната: бетонът можел да се положи директно от миксер или с бетон помпа. На конкретния обект била използвана и бетон помпа. Когато се изгражда сграда имало стъпки – до земята, кота нула и над земята. Свидетелят бил посещавал обекта повече от веднъж. Бетонът в рамките на 1 метър над кота нула можел да се разтовари директно от миксера.
Когато били изкопавани фундаменти, в повечето случаи се ползвала бетон помпа за улеснение. За припомняне на периода се обръща към процесуалния представител на ищеца. Тогава се наливали стените на въпросната сграда. На височина стените бяха над кота нула, но не помни каква височина. Не бил присъствал на всички доставки, а инцидентно. Технически ръководител на обекта бил К., но не помни фамилията на лицето. Бетон се приемал и от работниците на обекта. Не знае дали е имало представители на възложителя и надзора. С очите си бил виждал разреждането на бетона с вода. В случая била добавяна вода.
Като свидетел по делото беше разпитан и К. Й. П. – служител на ответника. Работи за него от 2017 г. В Севлиево бил началник строеж.
Задълженията му били в периода 2018г.-2019г. организация на строителството с помощ от централата и ръководството на фирмата и контрол на извършените строително-монтажни работи. Присъствал на обекта плътно от 8 часа от 17 часа и от понеделник до петък. Между страните имало отношения по доставка на бетон и армировка. Бетонът бил доставян на обекта с бетоновоз и зависимост от ситуацията – бетон помпа. Полагал се директно в конструкцията, за която е. Свидетелят присъствал и приемал всички доставки.
Взимал първичните документи, които се изпращали на фирмата. През юли 2018г. при разтоварване на бетона не била използвана бетон помпа. Той бил на кота нула и нямало нужда. От бетоновоза, бетонът се изсипвал директно в конструкцията. След като се положи, се извършвало върху него вибриране чрез специални вибратори за бетон. Нищо друго не било правено като по този начин се уплътнявал бетона. Представители на възложителя постоянно били около служителите на ответника, но специално за случая свидетелят няма спомен. При подготвителните действия – кофраж и армировка – се бележели нивата за бетона, идвал бетоновозът и се наливал. Приемало се всичко. Имало инвеститорски контрол. Приемали се армировка и бетон и се полагал бетона.