Решение № 5 от 10.01.2023, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Тетевен, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марио Д. Стоянов при участието на секретаря МИГЛЕНА Н. МОНОВА като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело № 20224330100750 по описа за 2022 година

Предявен е иск за предоставяне на родителски права върху непълнолетни деца,с посочено основание чл.127 от СК.

Ищцата твърди,че заедно с ответника живели на съпружески начала от месец септември 2016г до септември 2022г. От съвместното си съжителство имат родено едно дете х ,родена на 2хг. В момента детето е на 5 години. От месец септември 2022г са разделени.

Ответникът ги изгонил от дома им и в момента тя и детето живеят на квартира в гр. Тетевен.

Той ги заплашва непрекъснато, че ще вземе детето и ищцата повече няма да може да го видя.

Поради това счита ,че не могат да се разберем за родителските права и издръжката на детето.Ищцата живее на квартира и заплащам месечен наем в размер на 150лв.Детето посещава детска градина. Има личен лекар в Тетевен.Ответникът работи като монтьор и получава месечно възнаграждение над минималната работна заплата за страната.Ищцата има дете от друга връзка х Н., на 12 години . Тя също живее при нея и се грижа за нея. Не получава издръжка за нея от бащата.Работя във фирма „х” ООД и получавам месечно възнаграждение в размер на 800лв.

С оглед на това моля да бъдат призовани на съд и да се постанови решение ,с което ДА се ПРЕДОСТАВИ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА над детето х ЕГН **********, на ищцата, като негова майка и законна представителка.Да се определи подходящ РЕЖИМ НА СВИЖДАНЕ на Бащата С. Р. И. с детето х С.ОВА И.А.Да бъде осъден С. Р. И. ЕГН ********** да заплаща ИЗДРЪЖКА за детето х С.ОВА И.А,чрез мен неговата майка и законна представителка, в размер на по 200лв. месечно.Моля да и се присъдят и направените разноски по делото.

1

Позовава се на писмени и гласни доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,в който се излага,че предявените искове са допустими, но неоснователни, поради следното:

Не спори, че детето х С.ОВА^ И.А е негов дете, родено от съвместното ни съжителство с майката К. Б. Б.. С Б. живеят заедно от 2016 год., първоначално в дома на неговата майка - х, находящ в гр. Тетевен, ул. „х по-късно били на квартира на улица „3-ти март" в гр. Тетевен, а преди да се разделят, живели на адреса, на който живея той в момента - гр. х През цялото това време, с тях живеела и първородната дъщеря на К. Б. Б. - х, която е на 12 години. Разделили се този септември - на 2022 год., след като една нощ видял телефона й до нея, а тя спяла - решил да го махне от нея и тогава светнал дисплея, като видял чат от някой със съдържание, от което му станало ясно, че тя поддържа контакти с друг мъж. Последвал разговор между нас, но както обикновено, тя излъгала - не признала за отношенията с друг мъж, като обяснила, че това е човек, който я искал от 8 години. Помолил я, да си помисли как ще продължават да живеят, но вместо отговор, тя си събрала багажа и с двете деца си тръгнали. Нито я заплашвал, нито гонил, но в годините, през които живели заедно е сигурен, че тя не може сама да се грижи за децата, да ги възпитава и отглежда.

Между нея и голямата й дъщеря няма никакво разбирателство - напротив, дори са в постоянен конфликт, като е убеден, че такъв ще възникне и с детето х. К. обикновено се прибира от работа след 23,00 часа, като след този час, започват обясненията й с голямата й дъщеря, които са съпроводени често с крясъци. В годините установих, че К. Б. Б. е изключително агресивна, както към децата, така и към ответника, като няма никаква представа, коя е причината за тази агресия. Позволява си да удря децата. Независимо от разликата в годините им е съм бил към нея винаги толерантен, проявявал е разбиране и я подкрепял, но не може да я подкрепя и се примирява тогава, когато това й поведение според него противоречи на морала. От съдържанието на ИМ става ясно, че ИЩЦАТА дори не знае какво работя, което е индиция за истинските им отношения. В годините на съвместното им съжителство, на практика той поемах цялата финансова издръжка на семейството. Няма никаква представа, каква заплата получава, къде са парите й от заплати - той плащам всичко, за храна, облекло, консумативи. Не знае, какво прави и с парите, които й се дават и от негови близки - по около 200.00 /двеста/ лв. месечно, специално за детето х. Вероятно си мисли, че тази финансова подкрепа от близките му и от ответника ще продължи и след раздялата им, но това няма как да стане.Ще получи толкова, колкото съдът определи, ако приеме, че той трябва да плащам издръжка.Отделно от това твърди, че К. Б. Б., освен него до раздялата им, тя няма никаква подкрепяща среда, а ответника може да разчита на подкрепата на родителите си за отглеждане и възпитание на детето х. Детето е привързано и към двамата. В интерес на детето е, то да живее при ответника, на адреса на който живея той, тъй като на практика това е дома, в който е израснала, в съседство са всичките й приятели, поради което моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни. Касае се за спорна съдебна администрация, поради което не е необходимо в случая да има насрещен 2 иск, като моли съда, да постанови съдебно Решение, с което да определи родителските права върху детето х С.ОВА И.А, ЕГН ********** да бъдат предоставени на ответника, да бъде определено детето да живее при него, на административния адрес, на който живее - х да бъде определен режим на лични контакти между детето и майката - свободен, майката да бъде осъдена да заплаща минималната издръжка, определена за страната за детето, чрез ответника.

Позовава се на писмени и гласни доказателства.

В представен по делото социален доклад от ДСП-Тетевен е обективирано становище,че приоритет при решаване на правния спор по делото следва да има интересът на малолетното дете,съдът следва да защити по най-добър начин интересите и потребностите на детето.

От представените от страните писмени доказателства и показанията на свидетелите х,съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:

Страните в процеса са родители на малолетното дете х С.ова И.а,родено на 2х година.

Ищцата е майка и на детето х Н.,родено на 19.01.2010 година.

Детето х И.а е записана в трета възрастова група на Дха учебната 2022-2023 година.

Страните в процеса-родителите на детето х,живели на фактически семейни начала в град Тетевен, в различни жилища,в периода от 2016 година до м.септември 2022 година.

Заедно със страните,детето х,в жилището живяла и дъщерята на ищцата от предишна връзка с друг мъж-х Н..

От раждането на детето х и до м.юни 2022г,майката ползвала отпуск за неговото отглеждане,като издръжката на семейството била осигурявана от ответника,с помощта на неговите родители Тх

От м.юни 2022г ищцата работи като готвач в „х“-ООД-Тетевен и получава брутен доход в размер на 800.00 лева месечно.

След раздялата между страните ищцата,заедно с двете деца х и х,живее на квартира в град х,като заплаща месечен наем в размер на 150.00 лева.

Според показанията на свидетелката х,След раждането на детето х,ответникът разделил двете деца,забранил им да сядат заедно на масата,детето х нямало право да слиза да яде с детето х и неговите родители.Ищцата не била съгласна,била между чука и наковалнята.След като заживели отделно от ответника децата са напълно щастливи.Свидетелката х заявява,че познава ищцата като отговорен и организиран човек.

Свидетелите Тхродители на ответника,заявяват,че същият е имал отговорно отношение към семейството,също и към детето х,за разлика от майката/ищцата/,която нямала добро отношение към детето х,позволявала си да го удря,както и че х се оплаквала от това поведение на майка си.Родителите на ответника помагали при отглеждането на детето х и за издръжката на семейството,като св.Радев давал по 150-200 лева месечно за издръжка на семейството.

3

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.127,ал.1, изр.първо от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Съгласно чл.127,ал.2 от СК, ако родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл.59,142,143и 144 от СК.

Правната теория и съдебната практика определят производството по чл.127,ал.2 от СК като „спорна съдебна администрация“. - Т.е. осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните отношения, в резултат на която, постановеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по чл.127,ал.1 от СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес с цел охрана интересите на децата, поради което съдът не е ограничен от искането на страната, инициирала производството, а е оправомощен от закона да уреди отношенията между спорещите страни служебно и по целесъобразност.

Постановените съдебни актове нямат сила на пресъдено нещо и определените с тях мерки могат да бъдат променяни при изменение на обстоятелствата.

Като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и данните, съдържащи се в социалния доклад,изготвен от ДСП-Тетевен , съдът приема за установено следното:

Отношенията между двамата родители/страните в процеса/, след м.септември 2022г и към момента на развитие на производството са конфликтни,което съдът възприе и от разпитана свидетелите на страните,част от които близки родственици на страните. Това е причина между страните да не бъде постигнато споразумение относно родителската грижа за непълнолетните им деца. И двамата родители изявяват желание да полагат непосредствени грижи за децата,като ответника твърди,че може да разчита на помощта на родителите си при отглеждане и възпитание на детето х И.а.

Съдебният състав, в сложната и деликатна дейност, се съобразява преди всичко с нуждите на децата и техните интереси, поради което не е обвързан от исканията и становищата на двамата родители за начина, по който да се произнесе. Интересите на родителите в тази връзка се преценяват единствено в контекста на благосъстоянието на детето. Висшият (най-добър) интерес на детето е в основата на всяка хипотеза, в която законодателят допуска упражняването на родителските права да бъде предоставено на единия от двамата родители, отчитайки, че е практически невъзможно да се проведе докрай изискването на чл. 123, ал. 1 СК родителските права и задължения да се упражняват от двамата родители заедно и поотделно.

Висшият интерес на всяко дете е дефиниран в § 1, т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДт, чрез „преценка на желанията и чувствата на детето, физически, психически и емоционални потребности на детето, възрастта, пола и миналото и други характеристики на 4 детето, опасността или вредата, която му е причинена или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето и последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други имащи отношение към детето”.

В това производство съдът не „наказва” единия родител, нито най- общо оценява подобрия в условия на конкуренция или кой от двамата родители „обича повече” детето/децата.Родителят, на когото не е поверено детето, не изгубва нито своето родителско качество, нито титулярството на родителските права и задължения. Той не е лишен от родителски права, нито е освободен от задълженията си на родител.

В конкретния случай от момента на фактическата раздяла между страните преките и непосредствени грижи за детето х са полагани изключително от майката,макар че този изминал период до приключване на устните състезания по делото не е дълъг.Безспорно положените след раздялата на страните грижи от страна на майката са били в изключителен интерес на детето. В социалния доклад е отразено,че между детето и майката има изградена силна емоционална взаимовръзка,основаваща се на майчина любов,което спомага за утвърждаване на детската увереност.Майката осигурява на дъщеря си поводи за щастливо преживяване с него-разходки,забавления,които доставят удоволствие на детето.

Разпечатката съдържа 40 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88ccc17c-2a1d-4d86-b38a-956dc98a6e3d