Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13504 от 07.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43274/2025
Вид
Решение № 13504
Подписан
07.07.2026
Състав
ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 13504 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110143274 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от С. Г. В. срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД искова молба.

Ищецът твърди, че на 26.01.2022г. е сключил с ответното дружество Договор за кредит №MAX_500048729, по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 1 000 лева, при годишен лихвен процент 32.55% , ГПР в размер на 39,69%, със срок от 11 месеца и месечна вноска в размер на 106,36 лева. Сочи, че съгласно чл.9, ал.1 от договора бил изрично заявил желание за „бързо“ разглеждане на искането му за кредит, за което му била начислена такса в размер на 350,11 лева, а съгласно чл.9.2 от договора- за предоставяне на услуга „динамично плащане“, за която била предвидена такса в размер на 500 лева, дължима на равни части, съразмерно добавени към всяка погасителна вноска. Поддържа, че в чл.9.3 от договора бил инкорпориран втори погасителен план, съгласно който следвало да върне сумата от 2 020,04 лева, като в нея се включвали и посочените по-горе такси. Заявява, че по договора е платил сума в общ размер от 1 200 лева. Излага съображения, че същият е изцяло недействителен на основание чл.22 ЗПК. Заявява, че не е спазена разпоредбата на чл.11 ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в посочения в договора ГПР не са включени таксата за бързо разглеждане на искането за кредит, както и таксата за динамично плащане, а с включването им същият би надхвърлил максимално допустимия съгласно чл.19, ал.4 ЗПК размер. Твърди, че клаузата, регламентираща ГПР е и неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП, тъй като с нея се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост – некоректното посочване на ГПР не позволява на ищеца да прецени икономическите последици от сключването на договора. Счита, че договорът за кредит е нищожен и на 1 основание чл.11, ал.1, т.20 ЗПК поради липса на посочване на лихвения процент на ден, както и поради липсата на информация относно условията за усвояване на кредита- чл.11, ал.1, т.7 ЗПК. Обосновава нищожност на клаузите на чл.9, ал.1 и ал.2 от договора, като счита, че същите противоречат на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за свързани с усвояване на кредита действия. Заявява, че е платил на кредитора сума в размер на 1 200 лева, която с оглед недействителността на целия договор, респективно на отделни негови клаузи, е по-голяма от задължението му по договора за връщане на главницата, поради което счита, че разликата в размер на 200 лева, се явява платена без основание. Въз основа на изложеното отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се поддържа, че сключеният между страните договор за потребителски кредит отговаря на всички императивни изисквания на ЗПК и не съдържа неравноправни клаузи. Твърди се, че договорните клаузи са индивидуално уговорени, тъй като на ищеца е дадена възможност предварително да се запознае с тях. Заявява се, че е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК- посочен е ГПР, както и общо дължима сума съобразно допусканията при изчисление на ГПР. Посочва се, че в резултат от категоричния отказ на ищеца да плаща и да се ползва от двете допълнителни доброволни действия- „Бързо разглеждане“ на документите и „Динамично плащане“, както и предвид доброволния им характер, дружеството е изключило тези действия от кредита и към днешна дата не претендира тяхното плащане. Оспорва се дружеството да дължи връщане на ищеца на сумата от 50 лева. По изложените съображения се отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

На 09.04.2026г. по делото е постъпила молба от ищеца, въз основа на която с протоколно определение от същата дата съдът е допуснал изменение на предявения частичен осъдителен иск чрез увеличаването му до пълния размер от 102,26 евро /200 лева/.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са следните предявени от С. Г. В. срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД искове: 1. установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК за признаване за установено между страните, че Договор за кредит MAX_500048729/26.01.2022г. е недействителен поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че следните клаузи от Договор за кредит №MAX_500048729/26.01.2022г. са недействителни, а именно:

2 чл.9, ал.1 от договора, предвиждащ задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, чл.9, ал.2 от договора предвиждащ задължение за заплащане на такса за динамично плащане, както и чл.5, ал.6 от договора предвиждащ ГПР в размер на 39.69% и 2. кумулативно съединен с тях осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 102,26 евро /200 лева/, представляваща общата стойност на извършените плащания към дружеството по нищожния договор, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба- до окончателно й изплащане.

За да бъдат същите основателни, в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, както и извършено плащане на претендираната сума в полза на ответника.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на платената от ищеца сума, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.

С определението по чл.140 ГПК съдът на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: 1) че между страните е сключен Договор за кредит №MAX_500048729, от 26.01.2022г. със соченото в исковата молба съдържание и 2) че в посочения в него ГПР не са включени уговорените в чл.9 такси „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“. Освен безспорния им характер гореописаните обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства.

Видно от приложения по делото Договор за кредит №MAX_500048729, от 26.01.2022г., между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД е предоставил на ищеца С. Г. В. потребителски кредит в размер на 1 000 лева, като последният е поел задължение да усвои и върне при условията и сроковете на договора предоставената му сума, както и да му заплати уговорената лихва за ползване на кредита, заедно с другите разходи по него.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. За да бъде валидно сключен същият, необходимо е да бъдат спазени всички предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК изисквания относно неговата форма и съдържание, като неспазването на което и да е от тях съгласно императивната норма на чл.22 ЗПК води недействителност на договора за 3 потребителски кредит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит е посочването на годишния процент на разходите. В § 1, т.1 от ДР на ЗПК е дадена и легалната дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В разглеждания случай с процесния договор страните са уговорили заплащане на допълнителни такси, поради което следва да бъде извършена преценка дали същите представляват разход по кредита по смисъла на посочената разпоредба.

В чл.9, ал.1 от представения Договор за кредит №MAX_50004872 от 26.01.2022г. е посочено, че кредитопоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3 от раздел V от Общите условия /“ОУ“/, като паричната сума за бързото разглеждане на искането е в размер на 350,11 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора. В чл.9, ал.2 пък е посочено, че кредитоискателят изрично е заявил желанието си да ползва и динамично плащане по своя кредит при условията на т.7.4 от раздел V от ОУ, като паричната сума за динамично плащане по кредита е в размер на 500 лева и е също дължима на равни части през периода на кредита съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.

В чл.7.3 от приложимите ОУ е предвидено, че срещу изрично заявено желание и заплащане на парична сума кредитополучателят има право да ползва бързо разглеждане по своя кредит. Уточнено е, че при ползване на тази възможност искането за кредит се разглежда от кредитора в срок до 2 часа, в рамките на неговото работно време, считано от момента, в който при него постъпи искането за отпускането на кредит, а в случаи, когато искането за отпускане на кредит постъпи извън работното време на кредитора, в неработен ден или неофициален празник- се допуска забавяне в обработката извън посочения в работното време на кредитора срок, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит в срок до 2 часа от началото на първия следващ работен ден. Предвидено е, че в случай че кредитоискателят изрично пожелае да се ползва от бързо разглеждане по своя кредит и бъде одобрен за кредит, заплаща дължимата парична сума за бързото 4 разглеждане съобразно погасителния план, заложен в индивидуалния договор за кредит. В чл.7.4 от ОУ пък е предвидено, че срещу изрично заявено желание и заплащане на парична сума кредитополучателят има право да ползва динамично плащане по своя кредит, като при ползване на тази възможност кредиторът осигурява свой представител, който ще посещава настоящия адрес на кредитополучателя или друго предварително уговорено с него място, при условие че то се намира в квартала по настоящия адрес на кредитополучателя, в рамките на работното време на кредитора, за да извърши кредитополучателят редовно плащане.

От така цитираните клаузи се установява, че претендираните суми за предоставени допълнителни услуги „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ по своето естество касаят действия по отпускане на сумата по кредита и нейното събиране, за които съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони. В същото време тяхното съдържание и уговорения начин на плащане, а именно- разсрочено с вноските по погасителния план, обосновава извод, че същите предвиждат заплащане на суми, които несъмнено представляват разход по кредита и следва да бъдат отчетени при формиране на ГПР по него. В този смисъл е и Решение по дело С-686/19 на СЕС, в което е посочено, че понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора.