Решение № 399 от 06.12.2022, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Русе, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Галина Магардичиян

Милен П. Петров при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20224500500478 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

В. С. Ч., чрез пълномощника си адв. К. Б., обжалва Решение № 260620/05.11.2021 г., постановено по гр. д. № 3822/2019 г. на Русенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на него, че дължи на Р. В. Р. сумата 1477,74 лева, представляваща 1/8 част от сторените от Р. Р. необходими разноски за поддържане – за неотложен ремонт през 2018г. на общи части – покрив, на съсобствената им сграда идентификатор ***, в гр. Р*************, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2019г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.№ 1780/2019 г. по описа на РРС, и е осъден да заплати на Р.Р. разноски в исковото и в заповедното производство в размер на 2 047,96 лева, като се обжалва съдебният акт само в частта над сумата от 1375,41 лева до присъдената сума 1477,74 лева, както и относно разноските.

Твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи извършването и приемането на експертизата, без да са обсъдени възраженията и оспорванията на ответната страна. Намира предявения иск за неоснователен като недоказан над размера от 1375,41 лева, приет за доказан с влязло в сила Решение по В.гр.д. № 699/2020г. на РОС по идентичен спор, със страни – същия ищец и ответник – К. С. Ч. –ЕТ“ПОЛИ-К.

Ч.“-Русе. Излага доводи за необоснованост и в частта за деловодните 1 разноски, като счита, че неправилно съдът е приел, че се дължи адв.хонорар за преведени 10 с.з, без да съобрази, че заседанията са отлагани заради ищеца.

Иска се отмяната на обжалваното решение в частта за сумата над 1375,41 лева до присъдената сума над 1477,77 лева, както и относно деловодните разноски. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата Р. В. Р., чрез адв. В. Ф., е депозирал отговор, с който оспорва основателността на жалбата, за което излага подробни съображения. Иска въззивната инстанция да отхвърли жалбата на В.Ч..Претендира разноски.

Постъпила е и молба от Р. В. Р., с искане по чл. 233 от ГПК, която в с.з. от 08.11.2022г. процесуалният представител адв.В.Ф. не поддържа, а депозира пред въззивната инстанция друга молба, отново с правно основание чл. 233 от ГПК, с която прави частичен отказ от иск, по съображения, че понастоящем В. Ч. му е изплатил сумата от 3029,73 лева. Счита, че с последната е погасено частично задължението му съгласно обжалваното понастоящем съдебно решение – в общ размер на 3 928,83 лева, като при погасяване съобразно чл.

76 ал.2 от ЗЗД остава претенцията му за главница от 1001,43 лева, или оттегля иска и иска обезсилване на първоинстанционното съд.решение за сумата от 476,31 лева – главница.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира следното :

Предявен е иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 30 ал. 3 от ЗС. Ищецът в първоинстнационното производство Р. Р. като съсобственик, притежаващ 1/8 ид. ч. от двуетажна жилищна сграда в гр. Р**********, извършил неотложен ремонт на покрива й. За сторените разходи в размер на 14 395,40 лева, се снабдил със Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1780/2019 г. на РРС, срещу ответника В. Ч., за припадащата му се част, съразмерно на дела му в съсобствеността, за сумата от 1799,42 лева. С оглед постъпилото възражение е предявеният иск по чл. 422 от ГПК, предмет на разглеждане в първоинстнационното производство.

Първоинстанционният съд е приел сумата от 1477,74 лева за доказан разход за извършения ремонт и съобразно правата на ответника в съсобствената сграда – 1/8 ид. ч., го е осъдил да заплати на ищеца сумата в размер на 1477,74 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.03.2019г. до окончателното й плащане.

По отношение на направения във въззивното производство, в с.з. на 08.11.2022г., отказ от иск настоящата инстанция намира следното : Както от изложеното в поддържаната молба по чл. 233 от ГПК, така и от заявеното в с.з. от процесуалния представител на ищеца, не се установява от какво точно се прави отказ, тъй като с оглед предмета на исковата претенция по обжалваното решение – за главница 1477,74 лева и законната лихва върху нея, заявеното - че извършеното плащане на общата сума от 3029,73 лева 2 покрива само част от общата присъдената с първоинстанцинното решение главница – 476,31 лева, не съответства на фактическото положение. Видно от приложеното писмо от телепоща от 23.12.2021г., от ответника В. Ч. до ищеца Р. В. Р., първият е превел с пощенски запис сумите, както следва :

-по ЧГД № 1780/2019г. на РРС – 335,98 лева, от които такса за образуване 35,98 лева и адв.хонорар 300 лева,

- по ГД № 3822/2019г. на РРС – 800,98 лева, от които такса за образуване 35,98 лева, адв.хонорар 365 лева,хонорар за експертиза 300 лева, адв.хонорар за едно заседание -100 лева,

- по ГД № 3822/2019г. на РРС – 1892,77 лева, от които главница 1477,74 лева и законна лихва от 27.03.2018г. до 31.12.2021г. – 415,03 лева - изрично е посочено, че с преведената сума следва да се погасят разноски по двете дела / заповедно и исково / -общо 1136,96 лева.

С оглед извършеното след постановяване на обжалваното понастоящем първоинстанционно съдебно решение плащане от ответника, съобразно и заявеното от него кои свои задължения погасява, съдът намира, че изцяло е погасено задължението по иска, уважен с първоинстанционото съдебно решение – главница и лихви, като разноските, съгласно и влязло в сила Определение от 19.07.2022г. по чл. 248 от ГПК - в размер на 2047,96 лева, са погасени частично – за сумата от 800,98 лева и остават дължими 911 лева.

Разноските по първоинстанционното производство не могат да са предмет на отказ от иск, тъй като те не се включват в исковата претенция. В този смисъл и т.6 от ТР № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, че отказът от иск е волеизявление до съда, с което ищецът заявява, че не поддържа занапред само иска си.

Като едностранно процесуално действие, свързано с процесуалноправни последици, отказът от иска трябва да отговаря на определени изисквания, за да бъде валиден. При така формулирания от ищеца отказ от иск – че с извършеното от ответника плащане счита погасени разноски за първоинстанционното производство, настоящият състав приема, че е налице опорочен отказ от иск, и следователно по него не се дължи произнасяне.

Извършеното плащане след предявяване на иска е факт, който съгласно разпоредбата на чл. 235 ал.3 от ГПК настоящата инстанция следва да съобрази. Видно от писмените доказателства, е платена сумата от 3029,73 лева, с която се погасяват изцяло главница от 1477,74 лева и законна лихва от 27.03.2018г. до 31.12.2021г. – 415,03 лева, присъдени с обжалваното първоинстанционно решение / само за ясното следва бъде отбелязано, че законната лихва, изчислена от съда с ел.калкулатор на основание чл. 162 от ГПК е в размер на 411,73 лева/.

Не следва да се прилага разпоредбата на чл. 76 ал.2 от ЗЗД / когато сумата е недостатъчна за цялостно изпълнение, най-напред се погасяват разноски, след това лихви и главница/, тъй като ответникът изрично е посочил какви свои задължения плаща, съгласно чл.76 ал.1 от ЗЗД. В случая освен горепосочените суми – главница и лихва – предмет на исковата 3 претенция, съответно на първоинстанционното решение, той заявява, че погасява и всички разноски по заповедното производство и част от разноските по исковото, като фактически остават непогасени разноски по исковото производство в размер на 911 лева .

По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е уважен предявеният иск за сумата 1477,74 лева, ведно със законната лихва, и да бъде постановено друго, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен, поради извършеното след завеждането на иска и постановяване на първоинстанционното решение плащане.

При този изход от спора, разноските във въззивното производство следва да останат за страните така, както са направени.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 260620/05.11.2021г., постановено по гр. д. № 3822/2019г. на Русенския районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на В. С. Ч. , че дължи на Р. В. Р. сумата 1477,74 лева, представляваща 1/8 ид.ч. от стойността на извършени необходими разноски за поддържане на съсобствена сграда с идентификатор ***, в гр. Р*************- ремонт на покрив, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2019г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 1780/2019 г. по описа на РРС , както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Р. В. Р. против В. С. Ч. да бъде признато за установено в отношенията между страните, че В. С. Ч. му дължи сумата 1477,74 лева, представляваща 1/8 ид.ч. от стойността на извършени необходими разноски за поддържане на съсобствена сграда с идентификатор ***, в гр. Р*************- ремонт на покрив, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2019г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 1780/2019 г. по описа на РРС, като и в частта, с която В. С. Ч. е осъден да заплати на Р. В. Р. деловодни разноски над 911 лева,като погасен чрез плащане след завеждане на иска и постановяването на първоинстанционното съдебно решение.

В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5