Решение № 68 от 23.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Велико Търново, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО Я.

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА К.А при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно търговско дело № 20254001000110 по описа за 2025 година С Решение № 13 от 04.03.2025 г. по т.д. № 46/2022 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е осъден Гаранционен фонд гр. София да заплати на П.

И. И. от гр. Троян на осн. чл. 557 ал. 1 т. 1 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД сумата 12 550 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 14.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 14.05.2022 г. до окончателното изплащане, като искът за разликата до пълния претендиран размер от 25 100 лв. (предявен като частичен от сумата 120 000 лв.) е отхвърлен като неоснователен и недоказан поради съпричиняване. Със същото решение е осъден Гаранционен фонд гр. София да заплати на П. И. И. от гр. Троян на осн. чл. 557 ал. 1 т. 1 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД сумата 2 585 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение в резултат на ПТП, настъпило на 14.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 14.05.2022 г. до окончателното изплащане, като искът за разликата до пълния претендиран размер от 5 170 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан поради съпричиняване. Гаранционен фонд гр.

София е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Ловеч държавна такса 1 в размер на 1 210,80 лв. и 150 лв. разноски за експертиза, а в полза на адвокат В. И. И. – К. от АК – Ловеч - адвокатско възнаграждение в размер на 2 085 лв. с включен ДДС. П. И. И. е осъден да заплати на Гранционен фонд сумата 575 лв. разноски по делото, съответни на отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на М. М. Х. като трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд гр. София.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от М. Х. от гр.Троян, трето лице-помагач на ответника, чрез пълномощника адв.Ст.Г., срещу горното решение в частта, с която е осъден Гаранционен фондгр.София да заплати на П. И. от гр.Троян на осн.чл.557 ал.1 т.1 КЗ сумата 12550 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 2585 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.05.2022г., и в частта за разноските. В жалбата се излага, че решението е частично недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Посочено е, че с решението си съдът се е произнесъл без да е сезиран с искане относно травматично счупване на дясната бедрена кост с последващо оперативно възстановяване, счупване на кондилите на тибията на ляв крак с последваща оперативна намеса, затрудняващи движенията на двата крака на ищеца за срок от около 7-8 месеца; причинени множество охлузвания в областта на двете стъпала, двете китки, двете коленни области, разкъсване на предното лице на ляво бедро и счупване на дясната ръка. Излага се, че подобни твърдения не присъстват в исковата молба, поради което в тази част решението се явява недопустимо поради произнасяне plus petitum.

В жалбата се посочва още, че с решението си съдът не се е произнесъл по нито едно от направените възражения от жалбоподателя в депозираните от негова страна пред първата инстанция писмени бележки, което води до извода за пълна липса на мотиви в тази насока. Излага се, че в мотивите си съдът е приел, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че ако ищецът е носил защитна каска с подбранници, не би претърпял получените увреждания по лицето или те биха били по-леки, като тези мотиви се отнасят и до счупването на двата зъба, макар съдът да не ги е отнесъл и към това увреждане. В тази връзка се посочва, че по възражението на ответника за съпричиняване от ищеца на тези увреждания съдът не е изпълнил задължението си по чл. 146 ал. 2 от ГПК да му даде указания, че не сочи доказателства.

Въззивникът излага също, че не са доказани всички предпоставки във връзка с основателността на предявения иск за имуществени вреди, доколкото от показанията на бащата на ищеца, който е разпитан като свидетел по делото, се установява, че разходите за лечението са заплатени изцяло и само от него. Наред с това ищецът не бил ангажирал доказателства посочените суми да са били негови лични средства, с които той да е заплатил 2 за лечението си. В противоречие с това съдът е приел, че ищецът е претърпял имуществени вреди в присъдения с решението размер, без да изложи мотиви по направеното от третото лице помагач възражение в тази насока.

Необосновано било решението и в частта относно приетото от съда, че възраженията за това дали ответникът е следвало да установи, че ищецът като пътник на мотоциклет е знаел за липсата на свидетелство за управление на водача на мотоциклета, валидно за съответната категория, както и за липсата на надлежна регистрация на превозното средство, са неоснователни, тъй като не били ангажирани доказателства в тази насока. Посочва се, че наличието или липсата на регистрационен номер, поставен отзад на мотоциклета, не изисква специален начин на узнаване от страна на лицето, което ще се качи и ще пътува на него, относно това дали превозното средство е регистрирано, или не. Достатъчно е лицето да се увери, че на него има или няма поставен регистрационен номер. Посочва се, че ищецът е знаел, че М. Х. е с една година по-малък от него, но по никакъв начин не се е убедил дали Х. е правоспособен водач. Отделно от горното се посочва, че съдът е формирал мотиви във връзка с конкретно МПС – марка „Хускварна“, модел „ФЦ 250“, а същевременно с уточнение на исковата молба са оттеглени твърденията за конкретен мотоциклет, като е направена корекция, че същият е неустановен, както е посочено и в присъдата на наказателния съд. Излага се, че въпреки извода на вещото лице по автотехническата експертиза, че при поставена предпазна каска най-вероятно раната по горната устна и избиването на горните два зъба не биха се получили, съдът е направил необоснован извод, че ответникът не е доказал дали при наличие на предпазна каска на главата на ищеца посочените увреждания са щели да се получат.

Отправено е искане обжалваното решение да бъде обезсилено в частта, с която съдът е присъдил обезщетение за причинените на ищеца травматично счупване на дясната бедрена кост с последващо оперативно възстановяване, счупване на кондилите на тибията на ляв крак с последваща оперативна намеса, затрудняващи движенията на двата му крака за срок от около 7-8 месеца; причинени множество охлузвания в областта на двете стъпала, двете китки, двете коленни области, разкъсване на предното лице на ляво бедро и счупване на дясната ръка, като делото бъде прекратено в тази част.

Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено в допустимите му части, като в частта относно обезщетението за имуществени вреди то да бъде отменено изцяло, а в останалата част обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено до размер по справедливост и съобразно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца П. И. И., чрез адв. В. И. – К., с който се заема становище за нейната неоснователност. Излага се, че в петитума на исковата молба се иска присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като в него не е необходимо да се посочват конкретни увреждания, тъй като това се 3 установява от медицинската документация по делото и от приетата съдебномедицинска експертиза и нито ищецът, нито съдът разполагат със специални знания, за да определят какви точно са уврежданията и какви са последиците от тях. Съдът не се е произнесъл извън искането на ищеца, а е съобразил всички събрани по делото доказателства, прилагайки включително и правилото на чл. 235 ал. 3 от ГПК. Посочва се, че делото е образувано през 2022 г. и е било спряно до приключване на НОХД № 173/2022 г. по описа на Районен съд – Троян, като именно във връзка с постановената присъда е предприето и изменение на твърденията на ищеца по отношение на марката на мотоциклета, с който е настъпил инцидентът. Не се споделят и съображенията на въззивника за допуснати процесуални нарушения при постановяването на обжалваното решение, изразяващи се в липса на мотиви и нарушение на чл. 146 ал. 2 от ГПК. Изложени са подробни съображения в тази насока. Отправено е искане обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Гранационен фонд гр. София.

Производството по делото е образувано и по въззивна жалба на Гаранционен фонд-гр.София срещу решение № 13 от 04.03.2025г. по т.д. № 46/ 2022г. по описа на ОС-Ловеч в частта, с която е осъден Гаранционен фонд гр.София да заплати на П. И. от гр.Троян на осн.чл.557 ал.1 т.1 КЗ сумата 12550 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди-само за размера над 7530 лв.; и сумата 2585 лв. обезщетение за имуществени вредисамо за сумата над 1551 лв., в частта, с която е осъден да заплати обезщетенията ведно със законната лихва от 14.05.2022г., и в частта за разноските. В жалбата се излага, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано, като Окръжен съд – Ловеч не се е съобразил със събраните по делото доказателства и трайната съдебна практика. Неправилно първоинстанционният съд е оставил без уважение направеното възражение за принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат поради това, че се е съгласило да пътува при неправоспособен водач, с когото са се познавали и е пътувал без поставена предпазна каска, което е в пряка причинна връзка с тежестта на настъпилите травматични увреждания по главата на П. И.. Посочва се, че в мотивите си окръжният съд не е съобразил безспорно установените по делото факти в тази насока, като жалбоподателят счита, че следва да бъде определен допълнителен размер на съпричиняването от страна на пострадалия, изразяващ се в още 20% към вече установения такъв от 50% или общ размер на съпричиняване от 70%. По делото било доказано, че пострадалият и водачът на мотоциклета са се познавали, което се установявало от показанията, дадени от ищеца в хода на досъдебното производство по случая, имащи характер на извънсъдебно признание на неизгодни за страната обстоятелства, с доказателствено значение за настоящия правен спор.

Безспорно било доказано, че П. И. е поел предвидим и реално очакван риск 4 или неговото необосновано игнориране съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от настъпилото ПТП, като със знанието за неправоспособността на водача и качването си на мотоциклета пострадалият е предприел възможен и предвидим риск от настъпване на ПТП, при липса на доказателства той да не е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, макар и непълнолетен.

На следващо място в жалбата се излага, че съдът е достигнал до погрешни заключения относно наличието на съпричиняване от страна на И. във връзка с ползването на предпазна каска. Безспорно било установено по делото, че пострадалият е пътувал на мотоциклета без поставена предпазна каска и това негово поведение е в пряка причинна връзка с настъпилите увреждания по главата. Погрешно съдът се е позовал на наличието или липсата на задължение за ползване на конкретен тип каски, независимо от това, че мотоциклетът, с който е настъпил процесния инцидент, не е бил предназначен за движение по пътищата, доколкото в закона не е проведено разграничение между вида и типа на съответния мотоциклет или мотопед с оглед задължението за използване на предпазна каска. Ноторно известно било, че при неизползването на предпазна каска рискът от травматични увреждания на главата при мотоциклетни травми рязко се увеличава, като при конкретното ПТП, ако пострадалият беше използвал каска, е възможно получените травми да бъдат по-леки или въобще да не настъпят. Жалбоподателят счита за безспорно установено, че П. И. е извършил система от нарушения на правилата за движение по пътищата, които не само са увеличили обема на претърпените вреди, а изцяло са обусловили настъпването им, поради което приносът му като пострадало лице за настъпване на вредоносния резултат се изразява в общ размер на съпричиняване от 70%.

Разпечатката съдържа 24 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88cc28c3-1e6a-4da5-9f84-ede939bf5226