Решение № 9015 от 18.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9015 гр. София, 18.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. И.А при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И.А Гражданско дело № 20231110135232 по описа за 2023 година

Ищецът ******* е предявил срещу Х. И. И., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на сумата в размер на 1239,94 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *****, аб. № *****, за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 16.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 209,44 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 08.12.2022 г., сумата от 16,90 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 16.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,56 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.12.2019 г. до 08.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.01.2023 г. по ч.гр. дело № 68579/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е 1 заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.

Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на ответника.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника чрез адв. Д., в който оспорва предявените искове. Оспорва да се установява, че собственик на топлоснабдения имот. Оспорва да има качеството на купувач по договор за продажба на топлинна енергия. Оспорва доставката на топлинна енергия до процесния имот. Твърди, че договорът, сключен с топлинния счетоводител е нищожен. Оспорва измерването. Оспорва да е осигурен достъп до процесния имот за извършване изчисления на действителния разход на уредите за дялово разпределение. Възразява, че не е изпаднал в забава поради липса на покана за изпълнение от ищеца. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски за заповедното и исковото производство. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за прекомерност на разноските на ищеца.

Третото лице помагач на страната от ответника *****, не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството ***** е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 16.12.2022 г. г. срещу Х. И. И., за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 68579/2022 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 09.01.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.

Срещу заповедта за изпълнение е постъпило мотивирано възражение в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело срещу ответника, които искове са процесуално допустими.

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване 2 на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ищеца с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството потребител на ТЕ на ответника, е да установи, че имотът е собственост на ответника или че ответникът има качеството на потребител на ТЕ на основание сключен договор. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга. С оглед възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже основанията за спиране и прекъсване на давността, ако твърди че такива са налице.

В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата.

С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване от страна на ответника, че има качеството на потребител на топлинна енергия, както и обстоятелството, възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване от страна на ответника, че ответникът е доставил до имота и е отчел соченото количество топлинна енергия

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

3

От представените и приети по делото доказателства – представеният по реда на чл.

192 ГПК и приет по делото заверен препис от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 23.01.1989 г., чието легитимиращо действие не оборено в процеса, се установява, че ответникът Х. И. И. е придобили 1/2ид. част от правото на собственост върху апартамент № 40, находящ се в ****, аб. № *****, в съсобственост с неговата майка* И.а, починала на 02.08.2010 г., от която е наследил и 1/4ид. част, като по делото не се установява имотът впоследствие да е отчужден или трето лице да е придобило собствеността върху него. Ето защо, в качеството си на собственик на процесния имот, ответникът има качеството и на потребител на топлинна енергия за исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което е легитимиран да отговаря по предявените искове. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, поради което и възражението на ответника, че няма качеството на потребител поради липса на договор, е неоснователно.

Ето защо ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период по смисъла на ЗЕ за топлоснабдения имот за посочения период и е обвързан от договора за покупко-продажба на топлинна енергия. Съдържанието на договора за покупкопродажба на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на ***** на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, кореспондиращо с представените и приети по делото писмени доказателства отчети, представени от третото лице-помагач, се установява, че в топоснабдения имот за периода не е имало работещи присъединени отоплителни тела, а има 2 броя щранг-лири, които не могат да бъдат демонтирани и няма техническа възможност за поставяне на уред за отчет. В имота няма редовен водомер за топла вода, поради което сумите за битова гореща вода са начислени на база един потребител по чл. 69, ал 2, т. 2 от Наредба № 16 - 334/06.04.2017 г. В имота е начислена и ТЕ, отдадена от сградна инсталация, която е дължима, независимо, че абонатите прекратяват топлоподаването в имота си. Според заключението на вещото лице общият размер на задължението за БГВ, топлинна енергия за отопление на имот и отдадена сградна инсталация за целия имот в размер на 1653,27 лева след изравняването или 1239,95 лева припадащи се на 3/4идеални част.

В СТЕ е посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип, който е монтиран през 2018 г. и съгласно заповед А-616/11.09.2018 г. на ДАМТН периодичността на проверките е две 4 години. Уредът не е преминал на периодична проверка за 2020 г., но съответства на одобрения тип съгласно свидетелство от 2021 г., издадено от лицензирана лаборатория. Ето защо съдът дава вяра на вещото лице, че след като към 2022 г. топломерът е отговарял на изискванията на ДАМНТ и е „годно средство за търговско измерване“, същият е отчитал вярно през целия процесен период, поради което вземане за заплащане на топлинна енергия е възникнало в претендирания от ищеца размер и за посочения период. Съдът не възприема заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, според което част от задължението на ответника е погасено чрез плащане, извършено в хода на процеса, тъй като липсва възражение в този смисъл. Освен това като се установява от материалите по делото сумата от 523,31 лева, с която вещото лице е намалило размер на дълга на ответника, е платена с платежно нареждане от 20.03.2023 г. (л. 23 от заповедното делото) от другия длъжник в заповедното производство за погасяване на неговото задължение. Ето защо предявеният иск за главница в размер на 1239,94 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е основателен.