Протокол № 147 от 14.08.2024, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 147 гр. Бургас, 12.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Елена П. Георгиева и прокурора И. Анг. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600152 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Апелативна прокуратура - Бургас се представлява от зам.апелативният прокурор К..

Жалбоподателят подсъдим Я. М. Я., редовно призован, се явява лично, конвоиран от органите на РД „Охрана“ – Бургас.

Явява с адв. М. П. - служебен защитник на подсъдимия.

Явява се адв. М. Н. - особен представител на малолетния гражданския ищец и частен обвинител М. Я. Я..

Страните поотделно ЗАЯВИХА, че няма да правят искания за отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.

По даване ход на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Я. Я.: Съгласен съм днес да се разгледа делото.

1

След като се запозна с материалите по делото и изслуша становищата на страните, съдът намира, че са налице изискванията на процесуалния закон за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.

АДВ. Н.: Няма да соча нови доказателства.

АДВ. П.: Няма да сочим нови доказателства.

ПОДСЪДИМИЯТ Я. Я.: Няма да соча нови доказателства.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените по делото писмени доказателства.

П Р И К Л ЮЧ ВА събиране на доказателствата и съдебното следствие.

ДАВА ХОД на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, постановената присъда се обжалва пред Вас като неправилна в нейната наказателноосъдителна част, с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание.

Оспорва се и присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., в полза на малолетния граждански ищец М. Я..

Считам жалбата за неоснователна и моля да я оставите без уважение.

В хода на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и доводи за такива нарушения, както и за необоснованост на присъдата или за неправилно приложение на закона, не са изложени в жалбата пред Вас.

2

Считам, че присъдата отговаря на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като при правилно изведени и доказателствено обезпечени фактически обстоятелства и при безспорен извод относно авторството на деянието, материалния закон е приложен правилно и са налице всички елементи за съставомерност на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 6а от НК.

Основната претенция на жалбоподателя е свързана със справедливостта на наложеното наказание „Лишаване от свобода“, като се претендира за неговото намаляване до минимума, предвиден в правната норма, с доводи за това, че не е отчетено в достатъчна степен неговото психическото заболяване, които доводи считам за напълно неоснователни.

При провеждане на диференцираната процедура по реда на Глава 27 от НПК, наказанието е определено по реда на чл. 54 от НК в конкретен размер на 17 години „Лишаване от свобода“, т.е. по първата алтернатива на наказанията, предвидени в правната норма, като съдът е изложил обстойно мотивите си относно вида на наказанието, които споделям и няма да коментирам.

Размерът на наказанието „Лишаване от свобода“ надвишава само с 2 години минимума, предвиден в правната норма на чл. 116 ал.1 от НК, т.е. съдът е определил наказание при наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, за каквито е посочил младата възраст на подсъдимия, психическото му заболяване и фактът, че е оказал съдействие на органите на досъдебното производство при проведеното разследване. Но, тези обстоятелства не обосновават приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, защото не са нито изключителни или многобройни по своя характер, нито водят до извод, че и най-лекото наказание е несъразмерно тежко за дееца.

Установеното по експертен път психично заболяване с диагноза „Разстройство вследствие на комбинирана злоупотреба с психоактивни вещества - канабиноиди и стимуланти“ е отчетено в достатъчна степен при индивидуализация на наказанието и считам, че не следва да му бъде предавана по-голяма тежест, като същото съгласно мнението на експертите, не налага понастоящем и провеждане на специализирано лечение по реда на принудителните медицински мерки. Поведението на жалбоподателя в конкретния случай не е повлияно от това заболяване, а е резултат на нисък самоконтрол, на склонност към налагане на власт и контрол на всяка цена, което е елемент от неговата личностова характеристика като агресивен човек.

Съгласна съм, че младата му възраст следва да бъде отчетена понастоящем подсъдимият е на *** години, но тя е отчетена в достатъчна степен при определяне на наказанието и не е обстоятелство, на което следва да бъде дадена още по-голяма тежест при неговата индивидуализация.

Цялостното поведение на подсъдимия, предходното му осъждане, механизмът на извършване на деянието, водят до извод, че не се касае за лице, за което престъплението е някаква инцидентна дейност. Касае се за лице с 3 формирани и установени престъпни навици, което напълно обосновава извода за наличие на негативна характеристика на неговата личност.

Със съдебния акт са отчетени и отегчаващите отговорността обстоятелства в конкретния случай, които са взети предвид при определяне на наказанието. Безспорно се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, свързано с безпричинно лишаване от живот на една млада жена, и то при наличието на два квалифициращи признака. Красноречиви са и данните за личността на извършителя, криминалното му поведение и предходно осъждане. Очевидно е, че наказателната репресия към този момент не е постигнала своите цели и резултати, а престъпната му дейност е продължила с много по-сериозни интензитети и е довела до посегателство срещу човешкия живот.

По отношение на присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди на М. Я., който е син на пострадалата и на подсъдимия по настоящото дело, считам възраженията срещу този размер за неоснователни. Касае се за едно малолетно дете, което към момента на деянието е било на ***, и в резултат на престъплението завинаги е лишено от възможност да опознае своята биологична майка и да израсте под нейните грижи, което то тепърва ще осъзнава. Това, което е още по-страшното, че това дете тепърва ще осъзнава факта, че именно баща му е убил майка му и няма спор, че осъзнаването на това обстоятелство ще доведе до много по-тежки психични проблеми за него и ще се отрази върху начина му на живот. Подобни категорично установени неимуществени вреди трудно биха могли да бъдат преодолени, а още по-малко финансово компенсирани. Затова считам, че фактът, че е расъл под грижите на баба си, няма понастоящем никакво значение, защото не са налице каквито и да е доказателства по делото, че връзката между детето и родителите е била прекъсната преди осъществяване на деянието, поради което моля да потвърдите постановената присъда.

АДВ. Н.: Уважаеми господа апелативни съдии, изложеното от представителя на Апелативна прокуратура бе достатъчно обстойно и няма да го преповтарям, като се присъединявам изцяло към това становище. Считам жалбата за неоснователна, поради което Ви моля да я отхвърлите като такава.

Моля да потвърдите присъдата като обоснована и законосъобразна.

АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, аз поддържам въззивната жалба във вида, в който е подадена. Моля размерът на наказанието да бъде определен в неговия минимум, като съображения за това съм изложил и поддържам като такива - ниската възраст, оказаното съдействие в досъдебното производство, както и психическото заболяване на дееца.

По-голямо внимание искам да обърна обаче в частта, в която с присъдата е присъдено обезщетение в размер на 150 000 лева, какъвто е 4 размерът на първоначално предявеното от служебния повереник на детето.

Не споделям доводите на прокуратурата, че няма никакво значение фактът, че детето от своето раждане е предадено за отглеждане на своята баба.

Напротив. Считам, че това е основополагащият факт, който следва да бъде положен при изграждането на фактическите и правни изводи. Има постановено тълкувателно решение, което действително е постановено във връзка с определяне на методиката за изчисляване на обезщетения при причинена смърт, при пътнотранспортни произшествия, свързано със застрахователната дейност. Считам, че това решение може да се приложи и в настоящия случай. Това решение посочва, че задължително при определяне на обезщетението следва да се обърне внимание както на физическата, така и на емоционалната връзка между починалия и неговия наследник. Изправени сме в ситуация, в която между пострадалото лице и нейния наследник по никакъв начин не е установена нито физическа, нито емоционална връзка. В тази връзка, дали лицето ще бъде лишено от живот, което е действително ужасяващо престъпление, това няма да го коментираме изобщо, или лицето самоволно ще се откаже от правото си да осъществява родителски контрол върху своето дете, за мен резултатът е един и същ. Всъщност, това лице расте без родителска закрила. Предаването на това дете на неговата баба означава, че както подсъдимият, така и неговата майка, са демонстрирали своята незаинтересованост от това дете, и тази незаинтересованост в течение на времето с оглед на етноса, от който са лицата, едва ли би била преодоляна, и едва ли това дете би получило някаква по-голяма родителска защита. Факт е, че след престъпното деяние детето е осиновено от своята баба и всъщност в процеса на своя растеж в неговото съзнание не би настъпила абсолютно никаква промяна.

Считам, че точно тези факти е следвало да бъдат анализирани повнимателно от решаващия съд при определяне на размера на обезщетението и считам, че присъденият размер, първоначално поискан от страна на гражданския ищец, е неоснователен и като такъв следва да бъде намален съобразно фактическите и правни изводи, които решаващият състав би извел от изложеното по настоящото дело. Като адвокат, който се занимавам със застрахователно право, в такъв случай обичайно се определят обезщетения около 90 000 – 100 000 лева.

СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА

ПОДСЪДИМИЯТ Я. М. Я.: Съгласен съм с това, което каза моят защитник.

Не съм доволен от това, което направих. Не е хубаво това, което направих, но жената ме накара. Никъде не работя. Майка ми работи и ме издържа. Майка ми ще гледа детето.

Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.

5

ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Я.

Разпечатката съдържа 60 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88cb1ca0-a109-46ed-b112-14b072ec234c