Решение № 350 от 10.10.2025, Районен съд - Червен бряг

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. гр. Червен бряг, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20254440100268 по описа за 2025 година на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 439 от ГПК

В РС - Червен бряг е постъпила искова молба от Д. Ц. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.

Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ****** против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, с ЕИК ******, в която се иска съда да постанови решение, с което да прогласи нищожност и отмени Изпълнителен лист, издаден по Чгр.д. № 853 по описа за 2011 година на Районен съд - Червен бряг поради обстоятелството, че не са предприети действия по събиране на вземането от взискателя в две годишен период. Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване недължимост на вземане на ответника по образувано изпълнително дело. Приложено е копие на Изпълнителен лист от 13.10.2011г. по ЧГД 853/2011г. по описа на Районен съд - Червен бряг.

В исковата молба се твърди, че съгласно изпълнителен лист от 13.10.2011 г., издаден по ч.г.д.

№ 853/2011г. по описа на Районен съд - Червен бряг ищцата е осъдена да заплати на „Б.

П. П. Ф." ЕАД сумата от 1619.50 лв. Като взискателя „Б. П.

П. Ф." ЕАД, не е предприел действия по събиране на вземанията в две годишен период. След което задължението било откупено от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, с ЕИК ******, което нараснало на 7106.96 лева.

Моли, да се постанови решение, с което и на основание чл.439, ал.1 от ГПК, да се признае за установено, че ищеца не дължи на ответника горепосочените суми и да бъде отменен Изпълнителен лист от 13.10.2011 г., издаден по ч.г.д. № 853/2011г. по описа на Районен съд Червен бряг.

1

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна и с разпореждане на ответника е връчено съобщение за издадения съдебен акт, ведно с исковата молба и приложенията към нея, като му е даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок е постъпил писмен отговор, с който се оспорва изцяло иска, като неоснователен. Прилагат се писмени доказателства и се излагат подробни съображения по спора. Навеждат се доводи, че по настоящия казус, от образуване на изпълнително дело № 2393/2011 г. по описа на ЧСИ Т. К. от 2011 г. до 26.06.2015 г., намира приложение ППВС № 3/18.11.1980г. и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент, от който започва да тече погасителна давност е датата 26.06.2015 г. - постановяване на TP № 2/26.06.2015.

Следователно, датата, на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020 г.

Ответникът допълва още, че в настоящия случай и в периода след 26.06.2015 г. има извършени множество изпълнителни действия по изпълнително дело № 2393/2011г., които прекъсват погасителния давностен срок. Такива са съображенията и на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС, съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 г.

Със същото се приема, че „Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.. ОСГТК. ВК." В заключение ответника заявява, че погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на посочени изпълнителни действия, с което предишният взискател „Б. П. П. Ф." ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), настоящия взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД и ЧСИ Т. К. не са бездействали, а напротив, са предприемали необходимите действия в хода на образуваното изпълнително дело № 2393/2011 г„ което доказва отношение за активно поведение за удовлетворяване на взискателя.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли в цялост като неоснователен и недоказан депозирания от Д. Ц. М. иск по гр.д. 268/2025 г. по описа на PC-Червен бряг.

Претендира разноски.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Ha 07.04.2010 г. между „Б. П. П. Ф." ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник "Б. П. П.

Файненс С.А.", клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и Д. Ц. М., в качеството й на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № PLUS-******.

Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът "Б. П. П. Ф." ЕАД е финансирал кредитополучателя, а за Д. Ц. М. е възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор.

По молба на "Б. П. П. Ф." ЕАД на 21.11.2011 г. е образувано изп. дело № 2393/2011 г. по описа на ЧСИ Т. К. и е приведен в изпълнение процесният Изпълнителен 2 лист от 13.10.2011г„ издаден по ЧГД 853/2011 г., по описа на PC-Червен Бряг.

С молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят "Б. П. П.

Файненс" ЕАД е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Т. К.. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 12.12.2011г. На 07.12.2011 г. е наложен запор по банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК" АД. На 12.12.2011г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в Община Червен Бряг. На 31.05.2012г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК" АД.

На 10.01.2017 г. между "Б. П. П. Ф." ЕАД, в качеството му на Цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ******, в качеството му на Цесионер, е бил сключен договор за цесия, по силата на който "Б. П. П. Ф." ЕАД е прехвърлило вземанията си по сключения с Д. Ц. М. Договор за кредит № PLUS-******, на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД.

С пълномощно предишният кредитор Б. П. П. Ф." (цедентът) е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ******, да уведоми от името на "Б. П. П. Ф." ЕАД всички длъжници по вземания на "Б. П.

П. Ф." ЕАД, които "Б. П. П. Ф." ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 15.05.2015 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, "Б. П. П. Ф." ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Д. Ц. М. на посочен от нея адрес, а именно: гр.Червен Бряг, ***, п.к. 5980. Изпратеното уведомление е било получено „лично" на адреса, което е удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „МиБМ Експрес" ООД.

По изп. дело 2393/2011 г. е последвало и депозирането на молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. С молбата си за конституиране, взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е поискало насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, което прекъсва погасителната давност за вземането, тъй като същото демонстрира активно поведение от страна на кредитора за удовлетворяване на интересите му. С молбата са възложени и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител. На 09.06.2017г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя „******" ООД. На 16.10.2017г. е наложен запор по банковите сметки на длъжника в „Обединена българска банка" АД и в „Търговска Банка Д" АД. На 27.12.2017г. е получена сума в размер на 502.30 лв. по сметка на ЧСИ Т. К..

Сумата е постъпила в изпълнение на наложен запор по банковите сметки на длъжника в „Търговска Банка Д" АД, която е преведена по сметка на взискателя. В периода 2018г.-2024г. са постъпвали суми в различен размер по сметка на ЧСИ Т. К. в изпълнение на наложен запор по банкови сметки и наложен запор върху трудово възнаграждение.

На 17.02.2021 г. е изходирана и изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника за насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома му.

3

На 03.05.2022г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение при работодателя ДГ „******".

На 14.03.2024г. е депозирана молба от взискателя за справка БНБ с искане да бъде наложен запор върху новооткрити банкови сметки на името на длъжника и за справка НОИ с искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Включено е алтернативно искане да бъде насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

На 22.03.2024г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор по банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка" АД, „УниКредит Булбанк" АД, „Изипей" АД.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, които са ясни и непротиворечиви, кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, според който длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая, доколкото изпълнителното основание е заповед за изпълнение, то ищецът може да оспорва вземанията само въз основа на факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства - изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение. В случая по отношение на процесните вземания, които са били установени с влязла в сила заповед за изпълнение, е приложима петгодишната погасителна давност съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, предвиждаща, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение има последиците на съдебно решение - формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение, както и има изпълнителна сила, то разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД се прилага и по отношение на установените с нея вземания /в този смисъл-Определение № 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., 4-то г. о.; Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., 4-то г. о./.

В настоящия случай, от приетото като писмено доказателство копие от изпълнително дело 2393/2011 г. по описа на ЧСИ Т. К., рег.№ 815 на КЧСИ с район на действие ОС- Плевен и въз основа на гореизложеното, съдът достигна от правна страна до извода, че по настоящия казус, от образуване на изпълнителното дело на 07.12.2011 г. до 26.06.2015 г. намира приложение Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. /съгласно което давност не тече по време на изпълнителното производство/ и погасителна давност не тече, 4 независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент от който започва да тече погасителна давност е 26.06.2015 г. - датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в този смисъл и приетото с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д.

№ 3/2020 г., ОСГТК, с което се приема, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното производство, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.