Решение № 20366 от 10.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20366 гр. София, 10.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. Л.ОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.А като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. Л.ОВА Гражданско дело № 20211110163664 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано по искова молба от „ЧЕЗ Ел. Б-ия” АД срещу А. Н. Д., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК oбективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба са изложени доводи, че „ЧЕЗ Ел. Б-ия" АД се е намирало в облигационни правоотношения с ответника във връзка с които е издаден клиентски № ..., с извлечение номер ...., за имот с адрес в с. ...., които са възникнали както от факта, че ответникът има открита партида с уникален ИТН, по която е заплащал доставената му на посочения адрес електрическа енергия. Поддържа се и че страните са обвързани от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Ел. Бия" АД, които са общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката, порди което обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Сочи се, че съгласно тях ищцовото дружество е изпълнило задължението си за доставка на електрическа енергия за периода от 04.01.2021 г. до 05.05.2021 г. до адрес процесния имот, а ответника не е изпълнил задължението си да заплати доставената и потребена електрическа енергия по издадени данъчни фактури.

Сочи се, че претендираните вземания са индивидуализирани по размер, падеж и периоди на отчитане в следните данъчни фактури: по фактура № .... за периода от 04.01.2021 г. до 03.02,2021 г., издадена на 10.2.2021 г., с краен срок на плащане 24.2.2021 г., за сумата /главница/ 148,58 лв. с включен ДДС, Върху тази дължима главница е начислена мораторна лихва за периода на забава от 25.02.2021 г. до 26.05.2021 г. в размер на 3,8 лв. По фактура № .... за периода от 04.02.2021 г. до 05.03.2021 г., издадена на 11.3.2021 г., с краен срок на плащане 25.3.2021 г., за сумата /главница/ 124,73 лв. с включен ДДС. Върху тази дължима главница е начислена мораторна лихва за периода на забава от 26.03.2021 г. до 26.05.2021 г. в размер на 2,11 1 лв. По фактура № .... за периода от 06.03.2021 г. до 05.04.2021 г., издадена на 12.4.2021 г., с краен срок на плащане 26.4.2021 г., за сумата /главница/ 135,23 лв. с включен ДДС.

Върху тази дължима главница е начислена мораторна лихва за периода на забава от 27.04.2021 г. до 26,05,2021 г. в размер на 1,12 лв. По фактура № 315262043 за периода от 06.04.2021 г. до 05.05.2021 г., издадена на 12.5.2021 г., с краен срок на плащане 26.5.2021 г., за сумата /главница/ 13,03 лв. с включен ДДС. Изложени са доводи, че посочените задължения в описаните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумирана електрическа енергия, след който период от време, вземането става ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред.

Съобразно изложеното е направено искане съдът да признае за установено по отношение на ищеца, че ответника му дължи седните суми: 421,57 лв.- главница за употребена и незаплатена електрическа енергия в имот в с. ...., с клиентски номер ..., за периода от 04.01.2021 г. до 05.05.2021 г.; 7,03 лв. – мораторна лихва за забава, считано от падежа на всяко периодично вземане до датата на издаване на справката за възникнали задължения: от 25.02.2021 г. до 26.5.2021 г.; законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане. Претендира разноски в заповедното и в исковото производство.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК от ответника е депозиран писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Излага доводи, че за процесния период между него и ответника не е било налице валидно облигационно правоотношение по повод доставянето на електрическа енергия за процесния имот, тъй като последният е прехвърлен на трето лице от ответника 06.11.2020 г., преди началото на периода, за който се претендират процесните суми. Съобразно изложеното е направено искане процесните искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендира разноски.

На .... г. е депозирана молба от ищеца, с която заявява, че процесните суми са платени от ответника на 07.07.2022 г. - след датата на връчване на исковата молба, поради което е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Поддържа се, че на ответника не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като е дал повод за завеждане на делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете са допустими, като депозирани от лице, в полза на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 32817/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 161 състав, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и при подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение от длъжника в заповедното производство.

По исковете с правно основание с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет доставка на електроенергия между него и ответника за процесните имот и период, 2) обема на доставената електоенергия през процесния период в процесния имот, 3) цена на същата и определянето и в съответствие със законоустановените изисквания. В тежест на ответника е при доказване на горните факти да установи положителния факт на плащане.

2

По иска по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

По делото от ищеца не е установено при условията на пълно и главно доказване, съобразно изискването на чл. 154 ГПК, кумулативното наличие на предоставките за уважаване на предявените искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени, като недоказани. За установяване на основанието и размера на процесните вземания съдът е допуснал изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по искане на ищеца с определение № ..... г. /л. 91 и сл. от делото/, но с молба от .... г. последният е заявил, че не поддържа направеното доказателствено искане. Не се установи по делото и твърдяното погасяване на претендираните суми от ответника чрез плащане на 07.07.2022 г., поради което съдът намира същото за недоказано. За доказано по делото от представения с писмения отговор нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ..... /л. 86 и сл. от делото/ съдът намира, че за процесния период ответникът не се легитимира като собственик на имота в село ...., с клиентски № ..., до който се твърди да е доставяна от ищеца електрическа енергия, тъй като е прехвърлил собствеността върху същия на трети неучастващи по делото лица на 06.11.2020 г. Т.е. не се установява ответникът да е имал качеството на потребител на електрическа енергия за процесните период и имот, за което свидетелства и представената с исковата молба справка от Имотен регистър към Агенция по вписванията /л. 36 и сл. от делото/. От представените по делото заявления от 17.05.2019 г. /л. 30 от делото/ и от 04.08.2020 г.

/л. 33 от делото/ се установява, че същият е бил в облигационни отношения с ищеца по повод доставката на електрическа енергия за минал период, но не и за процесния.

В обобщение, по изложените съображения, превените искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни, но не поради плащане на претендираните суми в хода на делото, каквито доводи са изложени от ищеца в молбата от .... г., а поради липса на проведено пълно и главно доказване на осъществяването на предпоставките за тяхната основателност.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответника, от който се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Плащането на същото в брой при подписване на представения по делото договор за правна защита и съдействие от 07.01.2022 г. /л. 87 от делото/ е доказано по делото, поради което и с оглед разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС , същото следва да бъде възложено в тежест на ответника, който следва да бъде осъден да заплати претендирания разход в полза на ищеца. С оглед изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски е неоснователно.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените по реда на чл. 422 ГПК от „ЧЕЗ Ел. Б-ия” АД, ЕИК ....., със седалище в град ....., срещу А. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: град ....., oбективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: 421,57 лв. – главница за употребена и незаплатена електрическа енергия в имот в с. ...., с клиентски номер ..., за 3 периода от 04.01.2021 г. до 05.05.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, и 7,03 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху претендираната главница, за периода от 25.02.2021 г. до 26.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32817/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 161 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „ЧЕЗ Ел. Б-ия” АД, ЕИК ....., със седалище в град ....., да плати на А. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: град ....., сума в размер на 300 лв., представляваща разноски по делото за платен адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на страните на известните им по делото съдебни адреси.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4