Акт от 30.03.2020, Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е гр. Видин, 30.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският районен съд, гражданско отделение, 7 - ми състав в публичното заседание на втори март през две хиляди и двадесета година в състав :

Председател:

В. Крумов при секретаря Г. Начева като разгледа докладваното от съдия Крумов гр.д. № 2857 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 3 от КТ от Е.Ц.С., ЕГН **********,***, против „ВИПОМ” АД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление гр. Видин, ул.”Цар Иван Асен ІІ” № 9.

Твърди се от ищеца, че като работник - шлосер в ответното дружество на 28.12.1986г. е претърпял трудова злополука, при която загубил напълно зрението на едното си око. Поддържа се, че ответното дружество му е със­тавил акт за трудова злополука. Сочи се, че ищецът бил пенсиониран пожизнено с ІІІ-та група инвалидност. Твърди се, че редовно поддържа регистрация в Бюрото по труда -гр. Видин, за да бъда устроен на работа съгласно предписанието на ТЕЛК, но все още не е намерил подходяща за здравето и състоянието работа. Поддържа, че заемащите длъжността на ищеца шлосери получават непрекъснато увеличение на трудовото си възнаграждение, докато ищецът получава само една минимална пенсия, с която трябва да издържа себе си и семейството си. Твърди се, че за предходни периоди, посочени в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът предявил искове, по които са образувани съответните граждански дела. Поддържа, че и след 01.07.2019г. ищецът продължава да търпи и ще търпи същите имуществени вреди и пропуснати ползи.

Иска се от съда да бъде постановено решение, с което ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, настъпили в резултат на станалата с него трудова злополука, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, ведно с всички добавки към същото, предоставяни от работодателя, които би могъл да получи като здрав на длъжността „шлосер” и пенсията по инвалидност за периода от 01.07.2019г. до 01.10.2019г. в общ размер на 1 313,16лева, представляваща сбор от сумите както следва : за месец юли в размер на 435,48лева, за месец август в размер на 438,84лева, за месец септември в размер на 438,84лева, ведно със законната лихва за забава върху всяко ежемесечно обезщетение, считано от първия ден на следващия месец, за който се дължи до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото.

Ответното дружество е подало писмен отговор на исковата молба. Оспорва допустимостта и основателността на иска. Въведено е възражение относно претенциите за бъдеще време. Твърди, че е предлагана работа на ищеца на длъжност „портиер“, но същият отказал.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, Съдът намира за установено от фактическа страна :

Не се спори от страните, че ищецът работел като работник - шлосер в ответното дружество и през месец декември на 1986г. е претърпял трудова злополука, при която загубил напълно зрението на едното си око. Съставен е акт за трудова злополука № 37 /

28.12.1986 г. С Експертно решение на ТЕЛК от 11.06.1987 г. на ищеца е призната трета група инвалидност пожизнено. От представените по делото писмени доказателства, е видно, че и към настоящия момент ищецът е регистриран в Бюрото по труда като лице търсещо работа. С писмо изх. №

2590/08.12.2010г. ответната страна е предложила на ищеца да заеме длъжността „портиер“ в дружеството. С ЕР № 0338 от 114/09.09.2011г. НЕЛК е отменил решението на ТЕЛК относно трудова препоръка и е дал ново, а именно: че длъжността „портиер” е противопоказана за ищеца.

Вещото лице по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение за разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал ищецът, ако е на работа в ответното предприятие, и размера на получаваната пенсия за инвалидност, като е използван метода на сравнение с лице, което работи на същата длъжност – В. П. Г.. На база брутното трудово възнаграждение за исковия период и получаваната от ищеца пенсия за същия период, разликата за процесния период е в общ размер от 1 313,16лева.

Вещото лице е дало и вариант на база нетно трудово възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна :

Предявените искове са с правно основание чл. 200, ал. 3 от КТ във вр. с чл. 45 от