Определение № 804 от 25.04.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 804 гр. Бургас, 25.04.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Частно наказателно дело № 20232120201451 по описа за 2023 година

Производството е по чл.243 ал.5 от НПК.

Жалбата е от Е. М. З., в качеството на пострадал по ДП №251 ЗМ105/2017г по описа на ОД МВР-Бургас (пор.№792/2017г по описа на БРП) депозирана от адв.О. Д. А. АК-Варна, срещу постановлението на прокурор от БРП ТО-Поморие от 15.02.2022г за прекратяване на наказателното производство.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на изводите, до които е стигнало държавното обвинение и които са го мотивирали да прекрати наказателното производство, с оглед на което се моли за отмяната му.

На основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.3 от НПК прокурорът е прекратил наказателното производство като е счел, че е настъпила абсолютната давност за наказателно преследване на престъплението по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 НК.

По делото са налице писмени доказателства, от които е видно, че жалбата е подадена в срока по чл.243 ал.4 от НПК 7-мо дневен от датата на връчване на постановлението на жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител. В случая е налице известие за доставяне на постановлението на жалбоподателката (л.85 от том 6 на ДП), от което е видно, че това е станало н а 23.12.2022г. Жалбата е подадена (изпратена по ел.поща) на 31.12.2022г, видно от лист 13 от делото. Съдът приема, че срокът е спазен и жалбата е процесуално допустима.

1

Съдът след като се запозна с атакуваното постановление, жалбата срещу него и събрани в хода на ДП №251 ЗМ-105/2017г по описа на ОДМВР-Бургас (пор.№792/2017г на БРП) доказателствен материал, за да се произнесе взе предвид, следното:

Съдът в производството по чл.243 ал.5 от НПК следва да прецени обжалвания акт от гледна точка неговата законосъобразност и обоснованост, съобразявайки само събраните в хода на ДП доказателства. С атакуваното постановление е прекратено наказателното производство поради това, че е изтекла погасителната давност за наказателно преследване съгласно чл.24 ал.1 т.3 НПК. Разпоредбата на чл.199 ал.2 от НПК съдържа реквизитите на постановленията, с които се произнася прокурорът в досъдебното производство. Задължителен реквизит е постановлението да съдържа мотиви за постановяването му. Съдът намира, че подробно, но не и в съответствие със събрания доказателствен материал прокурорът е направил подробен, но неправилен анализ на доказателствата, като е направил извод, че деянието не съставлява престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 НК от обективна страна. Съдът счита, че е било проведено пълно и всестранно разследване.

Прокурорът е направил анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства проследявайки показанията на свидетелите, включително и пострадалата, изготвените графологически експертизи, събрани са документи и неправилно е отчел, че те разгледани поотделно и в тяхната съвкупност водят до единствен извод че не е налице престъпление „измама“. Прокурорът счита, че обстоятелствата, че договорът между дружеството „*******“ ООД и свидетелката и пострадала З. не е изпълнен от страна на продавача и това обаче не било достатъчно за да се приеме, че е налице измама осъществена от представител на дружеството. В случая сочи, че бил налице единствено елементът имотна вреда за З. и нямало данни да е налице имотно облагодетелстване от страна на дружеството. В заключение прокурорът сочи, че са били налице гражданскоправни отношения произтичащи от предварителен договор между страните за покупко-продажба на недвижим имот, който спор е бил решен от по съдебен ред от Окръжен съд в гр.Плевен. Прокурорът все пак допуска, че дори и да е било налице престъплението измама по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 НК то е изтекла предвидената в чл.80 ал.1 т.3 НК давност от 10 години от довършване 2 на престъплението.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства, според настоящата инстанция е налице престъплението измама.

На 24.03.2010г, в гр.Бургас, в хотел „Бургас“ , в офис на първия етаж, находящ се на ул.“*****“ №5 пострадалата З. сключила предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в комплекс „Южна Перла“ в гр.Созопол. Договорът бил сключен с фирма „*******“ ООД с ЕИК 102822216, на която управител била Р. Л.. Предмет на договора бил прехвърляне на собствеността върху студио №24, находящо се в сграда от апартаменти, построена върху поземлен имот на територията на Община Созопол. Управителят Л. не присъствала по време на сключване на предварителния договор. Самият договор от името но дружеството бил подписан от свидетеля С. Л. в качеството на представител на дружеството, но не и като неин управител. Още при подписването на договора Л. поискал от З. да му даде 2000 евро, но последната нямала толкава пари в себе си и му дала 1500 евро. Продажната цена на имот била 40 911 евро.

Плащанията които извършила З. по предварителния договор следните: били

На 24.03.201 година -1500 евро;

На 30.04.2010г по банков път превела по сметката на „*******“ ООД 18 000 евро;

На 03.09.2010г платила на ръка 3000 евро;

На 24.09.2010г платила на ръка 7410 евро;

На 01.10.2010г платила на ръка 1400 евро, за което й е била дадена квитанция от Ю. П.;

В началото на месец март през 2011г дала на ръка сумата от 3885 евро на свой познат с имената А. Т., като последният се отчел на З. като й дал квитанция за платената сума на името на фирма „*****“ АД на името на Ю.

П.;

На 05.06.2011г дала на ръка сумата от 160 евор на Ю. П. , за което получила квитанция;

На 15.06.2011 г дала на ръка сумата от 5000 евро на Ю. П. в присъствието на А., за което й е била дадена квитанция ;

3

На 07.09.2011г платила последната вноска на ръка на Ю. П. в присъствието на А., за което отново получила квитанция.

Според З. винаги когато плащала на ръка сумите на Ю. П. последаната се е намирала на адреса на фирмата „*******“ в хотел „Бургас“ на първия етаж. Когато подписвали предварителния договор Л. й казал, че П. и А. са негови служители, които се занимавали с продажбите и им имал доверие.

След като извършили всички плащания по договора през м.септември на 2012г З. пристигнала в България и се срещнала с А. като поискала да й бъде прехвърлена собствеността на имота. Той й казал, че фирмата била в ревизия и когато тя приключи ще и прехвърли собствеността. А. й казал че семейство Л.и били в САЩ.

През целия период от септември на 2010г до месец март на 2015 година З. редовно ползвала въпросното студио, като си плащала годишната такса за поддръжка на имота в размер на 9 евро на кв.м без ДДС като парите давала на фирма, която впоследствие разбрала, че е фирма на семейство Л.и.

През месец юни на 2014 година З. се срещнал с Л. и поставила пред нея въпроса за прехвърляна на собствеността на имота. Л. й казала, че след като провери плащанията ще й го прехвърли ако всичко е наред. На другия ден администраторът на комплекса дошъл при нея и й дала писмо-покана, подписано от управителя на фирма „*****“ АД-А. П., с което се изисквало от нея да плати сумата то 6818,50 евро представляващо ДДС и остатъкът на договора сума. З. никога не е срещала П.. След това си наела адвокат, който да оформи документите по прехвърлянето на собствеността. Адвокатът потърсили Л., но тя се бавела с документите. Непрекъснатото отказване от прехвърляната на собствеността с нотариален акт създало у З. подозрение, че е налице нещо нередно. От адвоката си узнала, че на 15.07.2010г, без да бъде уведомена, и в нарушение ня чл.1 т.4 от предварителния договор бившият управител на „*******“ ООД Р. Л. прехвърлила собствеността върху недвижимия имот –студио №24 на чуждестранно ЮЛ –офшорна компания „*****“ АД. Сделката била оформена с нотариален акт. Това дружество от своя страна прехвърлило собствеността на студио №24 предмет на предварителния договор от 24.03.2010г чрез апорт в капитала на „*****“ АД на 10.09.2010г. За изясняване на статута на студиото станало ясно, че имотът бил възбранен от КПКОНПИ чрез обезпечителна заповед издадена от 4

Окръжен съд-Бургас и с него не можело да се правят сделки. Също така станала известно, че фирма „*******“ ООД е била междувременно наименована на „*****“ ЕОООД и два пъти е била препродавана на различни лица и че последната й регистрация е с адрес в гр.Плевен.

От всичко горепосочено било видно, че Р. Л., като бивш управител на „*******“ ООД и нейният съпруг С. Л. със своите умишлена действия създал и поддържали у З. за дълъг период от време невярна представа относно възможността да получи собствеността на студио №24. Чрез предложения и подписан вариант на предварителен договор, при атрактивно ниската цена на апартамента, както и обстоятелството, че й дали възможност да го обзаведе и ползва, те възбудили и поддържали в съзнанието на З. заблудата, че ще придобие имота като собственик с нотариален акт.

На 04.06.2010г бил подписан анекс към предварителния договор между З. и „*******“ ООД, според който сключеният от тях предварителен договор за покупко-продажба на апартамент от 24.03.2010г се прекратява. Причината за съставянето на документа била следната: На 24.09.2010г З. докато плащала поредната вноска на А. го попитала дали може правото на собственост върху студио №24 да бъде на името на майка й. Казала, че студиото ще го плати тя, но ще бъде на името на майка й. Причината за това било следната: Майката на З. й дала парите за покупка на студиото, но съпругът на З. внезапно починал и майка й се безпокояла, че парите, които тя дала ще влязат и в неговото наследство и ще отидат при неговите наследници–деца от предходен брак. Тъй като тези хора нямали никакво отношение към тези пари поискала да подпише анекс за разваляне на предварителния договор, а след това да подпишат нов предварителен договор, като в него като купувач да бъде вписано името на майка й. На 02.10.2010г А. й дал проект на предварителен договор, който трябвало да бъде подписан от майката на З., който последната изпратила в САЩ , където живеела майка й за да го подпише. Договорът бил подписан и с експресна поща бил върнат в България.

Видно от копията от страниците на международния паспорт на З. към 04.06.2010г когато бил подписан анекса към предварителния договор тя не била в България, а в Москва. Анексът бил подписан като продавач от А. в присъствието на съпругата си Ю. П., която била юрист.

З. продължила да внася вноските по предварителния договор от 5

24.03.2010г , след подписването на анекса за прекратяването му, защото считала, че впоследствие ще бъде подписан нов предварителен договор между майка й и фирмата „*******“ ООД, като от А. дори получили проект на нов предварителен договор.

По време на третото си идване в България от 24.09. до 02.10.2010г З. помолила да бъде оформен новия предварителен договор на името на майка й -Л.А.Г., гражданин на Русия и на САЩ. На 02.10.2010г получила от А. проект за предварителен договор от „*******“ ООД с Л.А.Г. (неподписан) и текст на пълномощно на български език за нея в качеството й на представител за плащане на студиото с по-нататъшното му оформяне като собственост на Л.А.Г.. На 18.10.2020г майка й заверили пълномощното при нотариус в САЩ и същият ден подписала и договора за покупко-продажба. На 29.10.2010г З. получила от САЩ подписания договор с пълномощното след което изпратила заверено пълномощно на Ю. П. за запознаване. Юлия й казала, че А. настоявал да бъде потвърдено пълномощното с апостил, което се случило впоследствие и пълномощното била оформено в САЩ на 28.04.2011г в САЩ.

През месец юни на 2011г А. помолил З. да подпише допълнително споразумение към предварителния договор от 24.03.2010г , в който било записано, че й е била върната сумата от 18 000 евро и че договорът й от 24.03.2010г се анулира. Необходимостта от оформянето на това допълнително споразумение й било обяснено от А. като възможност да бъде прехвърлена сумата от 18 000 евро на новата сметка на Л.А.Г.. Договорът с майка й бил подписан през месец юни на 2011г като в него била записана сумата от 29 500 евро. Смутил я факта, че А. подписал това споразумение с дата 14.06.2010г като й казал, че парите са били преведени по сметката на Л.А.Г.. В действителност през юни на 2010г З. не била в България.