Решение № 290 от 06.03.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Плевен, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20244430103497 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 414 от ГПК.

Исковата молба е подадена от *** представлявано от *** Й.В.В., против В. Е. Ц., ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумите: 678,73 лв. - главница за периода 01.04.2022г. до 31.12.2023г., лихва върху главницата в размер на 87,43 лв. - за периода 02.06.2022 г. до 05.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2024г. до окончателното изплащане на същата, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 454/12.02.2024г. по ч.гр.д.

780/2024г. на ПлРС. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането за ползвана и незаплатена топлоенергия в апартамент на адрес ***, и лихва върху главницата. Претендират се разноски.

В срока за отговор, назначеният *** на ответника е представил по 1 делото отговор, в който сочи, че от представените по делото доказателства е видно, че ответникът е *** на топлофицирания имот, не се оспорва представената от ищеца счетоводна справка, сочи се, че от нея е видно, че искът е основателен.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено следното: На 12.02.2024г. ***, в качеството на заявител, е подал заявление до ПлРС, по което е образувано ч.гр.д. 780/2024г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 454/12.02.2024г. С тази заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца, както следва: 678,73 лв. - главница за периода 01.04.2022г. до 31.12.2023г., лихва върху главницата в размер на 87,43 лв. - за периода 02.06.2022 г. до 05.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2024г. до окончателното изплащане на същата, както и сумата 25.00 лв. за деловодни разноски и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и това е било основание съдът да укаже на заявителя да предяви установителен иск за остатъка от вземането си, съгл. чл. 415 от ГПК, което той е направил в законоустановения срок, подавайки искова молба на 19.06.2024г.

Не е спорно по делото, а и видно от представената справка от Дирекция МДТ при Община Плевен за декларирани данни, ответникът - В. Е. Ц. е ***, след дарение, на недвижимия имот на адрес ***, на негово име е и партидата с ***, по която са приетите по делото извлечения за исковия период. От извлечението по партида и приложените фактури за исковия период /от л.9 до л. 20/ е видно, че претендираните главница и лихви не са заплатени до 05.02.

2004 г., след която дата вече е била издадена заповедта за изпълнение. От справката извлечение по пера на претендираната от ***, главница, се установява, че през периода от 01.04.2022г. до 31.12.2023г. е била начислена сума в общ размер на 678.73 лв./с ДДС/, която е за отопление с ИРУ – 273.93 лв.; за отопление без ИРУ – 61.69 лв., ТЕ, отдадена от сградна инсталация – 172.14лв.; за Битово горещо водоснабдяване – 150.18лв., корекция – минус 19.71лв.; за дялово разпределение – 40.50лв. Обстоятелството, че имотът е топлофициран се установява от представените Договор № 19 от 17.07.2002г. между ЕС на адрес ***, и *** за дялово разпределената ТЕ между потребителите в сградата, както и споразумителни протоколи от 19.07.2002г.

2 между ищеца и топлинния счетоводител *** за извършване на разпределението в посочената сграда, и предоставяне на данни на ищеца за фактуриране на изразходваната ТЕ. Представено е приложение към споразумителния протокол за демонтирани водомери, сред които не е водомера на ***. Ищецът е представил по делото доказателство за плащане след проведеното заповедно производство на сумата от 50лв., за която обаче е посочено основание „съдебна разноска“.

При така установеното, съдът намира, че следва да признае за установено, че исковете за главница и лихва са дължими от ответника, доколкото той е *** на топлофициран имот, до който ищецът е доставял ТЕ за периода 01.04.2022г. до 31.12.2023г.. Не е било необходимо сключването на договор между страните и представянето на такова доказателство по делото, т.к. отношенията между ищеца и физическите лица се уреждат от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По делото не е спорно, но и е видно от събраните доказателства, че в сградата – ЕС, има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа, и поради това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответникът - като физическо лице, *** на топлоснабден имот - е лице, ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има качеството на клиент на ТЕ. От подробната разбивка на елементите на главницата е видно, че имотът се отоплява с уреди с и без ИРУ, и има потребление на гореща вода ежемесечно. Тежестта на доказване на плащането на главницата е на ответника, но в случая по делото не се представиха доказателства тя да е заплатена нито своевременно, нито след издаване на Заповедта за изпълнение. Заплатените частично разноски от заповедното производство обаче представляват конклудентни действия, с които се признава наличието на правоотношения и възниксването на задължения по тях. Поради горното, съдът намира, че претенцията за главница следва да бъде уважена, като основателна и доказана.

3

Съобразявайки чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /приложени към заповедното производство/, съдът установява, че вземането за всяко месечно потребление е станало изискуемо след изтичането на 30 дневен срок след изтичане на периода, за който задължението се отнася, поради което и претенцията за мораторни лихви се явява основателна и доказана. В случая покана не е необходима, т.к. задължението е срочно и в ОУ е изрично посочено, че следва да бъде заплатено в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който то се отнася.

При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да присъдят разноски за исковото производство, които възлизат на 425.00лв. /25.00 лв. - заплатена държавна такса, минимума от 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, и 300.00 лв. – възнаграждение за ***/. Съгласно т.12 от ТР № 4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното производство, които са в размер на 25.00лв., след направеното и признато от ищеца частично плащане.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, че В. Е. Ц., ЕГН: **********, от ***, ДЪЛЖИ на *** с ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 678.73 лв. - главница за периода 01.04.2022г. до 31.12.2023г., лихва върху главницата в размер на 87.43 лв. - за периода 02.06.2022 г. до 05.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2024г. до окончателното изплащане на същата, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 454/12.02.2024г. по ч.гр.д. 780/2024г. на ПлРС.

ОСЪЖДА В. Е. Ц., ЕГН: **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, разноски по гр.д. 3497/2024г. в размер на 425.00 лв. и по ч.гр.д. № 780/2024г. на ПлРС, в размер на 25.00лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5