Решение № 86 от 17.02.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 906/2022
- Вид
- Решение № 86
- Подписан
- 17.02.2023
- Състав
- Петър Узунов, Вера Коева, Емилия Дончева
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415,ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
- чл.76 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 86 гр. Благоевград, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Вера Коева
Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20221200500906 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 901192/12.07.2022г., подадена от „***“ АД, ЕИК ***, действащо чрез юрисконсулт Д.А., срещу Решение № 900178/17.06.2022г., постановено по гр.дело № 905/2020 г. по описа на Районен съд-С. в частта, с която като неоснователни са отхвърлени установителните искове за главница в размер над 1 748,86 лева до 9 720,33 лева главница, договорна лихва в размер на 1 257,97 лева, санкционираща лихва в размер на 35,07 лева, законна лихва в размер на 253,80 лева, разходи по договора в размер на 120 лева, както и законна лихва върху главницата, считано от 24.10.2019г. до изплащане на вземането, както и в частта, с която са отхвърлени като неоснователни осъдителните искове за сумите: главница в размер на 9 720,33 лева, договорна лихва в размер на 1 257,97 лева, санкционираща лихва в размер на 35,07 лева, законна лихва в размер на 253,80 лева, разходи по договора в размер на 120 лева, както и законна лихва върху главницата, считано от 24.10.2019г. до изплащане на вземането.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и противоречи на материалния закон. Оспорва изводите на районната инстанция за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита като твърди, че връчването на уведомлението-покана, по реда на чл.47, ал.1-5 от ГПК, до кредитополучателя, е в съответствие с нормите на закона, действащи към датата на връчването. Твърди, че в уведомлението се съдържа информация относно дължимия размер по кредита, дата на настъпване на предсрочната изискуемост - от момента на връчване на поканата на кредитополучателя. Релевира конкретно възражение, че районната инстанция не е обсъдила съдебно-счетоводното заключение и погасителния план, неразделна част от процесния договор за кредит, сочещи 1 на вноски с настъпил падеж след издаване на извлечението от счетоводните книги, представено пред заповедния съд. Счита, че предявената установителна претенция за главница е доказана и основателна в предявения размер и като такава подлежи на уважаване изцяло.
Жалбоподателят твърди, че частичното отхвърляне на главния иск е основание районният съд да разгледа предявения при условията на евентуалност осъдителен иск. Твърди, че правопораждащите двете претенции юридически факти са различни - предявеният установителен иск намира своето основание в предсрочната изискуемост, настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, а основанието на осъдителния иск е предсрочната изискуемост на кредита, настъпила в момента на връчване на препис от исковата молба на ответника.
С изложеното обосновава искане за отмяна на решението в атакуваната част и за постановяване на друго, с което предявените главни установителни искове бъдат уважени в пълния предявен размер, алтернативно до размера на вноските с настъпил падеж към датата на формиране на сила на пресъдено нещо.
В случай на потвърждаване на първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените установителни искове, моли да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени предявените осъдителни искове. Претендира съдебни разноски, сторени в заповедното и исковото производства, и в двете инстанции. Сочи банкова сметка, по която да бъдат преведени сумите. Жалбоподателят не прави доказателствени искания.
В срока по чл.263 от ГПК насрещната страна - И. Н. Й., действащ чрез особените представител адв.Е. П. и адв.Н. З., БАК, депозира писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Навеждат подробни доводи и аргументи, с които обосновават становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Претендира съдебни разноски. Не прави доказателствени искания.
Ищцовото дружество, чрез пълномощник, поддържа въззивната жалба.
Не прави искания за събиране и проверка на нови доказателства.
Особените представители на ответната страна оспорват жалбата.
Поддържат изложените в отговора по нея аргументи. Не сочат доказателства.
При въззивната проверка не са събрани нови доказателства.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по искова молба от “***“ЕАД ,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“***, представлявано от В.М.С. –главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.-изп.директор,чрез пълномощник срещу И. Н. Й.,ЛН *** от гр.С.,ул.“***, общ.С., обл.Благоевград ,с искане да бъде признато за установено вземането от ответника за сумата от 9 720, 33 лева (девет хиляди седемстотин и двадесет лева и 33 ст.), представляваща главница за неизплатени вноски по Договор за кредит за текущо потребление от 29.12.2017 год., сумата от 1 257, 97 лева (хиляда двеста петдесет и седем лева и 97 ст.), представляваща договорна лихва за периода от 26.06.2018г. до 21.07.2019г., сумата от 35,07 лева (тридесет и пет лева и 07 ст.), представляваща санкционна лихва за периода от 26.06.2018г. до 21.07.2019г., сумата от 253, 80 лева (двеста петдесет и три лева и 80 ст.), законна лихва за периода от 22.07.2019г. до 23.10.2019г., сумата от 120 (сто и двадесет) лева за дължими разходи по договора, ведно със законната лихва върху главницата от 24.10.2019 година до изплащане на вземането, с пр.основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1,т.2 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
При условията на евентуалност, в случай че предявеният установителен 2 иск бъде приет за неоснователен се предявява осъдителен иск за посочените суми при твърдения за идентична фактическа обстановка, но в исковата молба, след формулиране на петитума по осъдителния иск е направено допълнително фактическо твърдение от ищеца, а именно, в случай, че се приеме, че предсрочната изискуемост не е обявена надлежно на кредитополучателя от страна на банката – кредитор, да се счете, че обявяването й е станало с връчване на препис от исковата молба.
Образувано е ч.гр.д.№1156/2019 год. по описа на Районен съд –С. въз основа на заявление по чл.417 от ГПК от *** ЕАД,което съдът е уважил и издал заповед за изпълнение на парично задължение № 2781 / 06.11.2019 г. и изпълнителен лист, въз основа на представено извлечение от счетоводните книги на „***“ ЕАД срещу ответника за заявените с исковата молба суми.
Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК ,чрез залепване на уведомление и в законния срок той не се е явил ,за да получи книжата. В съответствие с чл.415,ал.1,т.2 от ГПК е указано на кредитора да предяви иск за установяване дължимостта на вземането от длъжника.
Съобщението е връчено на кредитора на 02.09.2020 год. и в указания едномесечен срок са предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящето дело.
На 29.12.2017г. между „***“ АД, като кредитор и И. Н. Й. , ЛНЧ *** като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление, съгласно който „***“ АД е отпуснала кредит в размер на 10 000 лева / десет хиляди лева/ със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването му.
Съгласно т.8 от договора за кредит, за предоставения кредит се заплаща лихва, която представлява променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит с в размер на 9,30% годишно или 0,03% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR със стойност към дата на подписване на договора от 0,268%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 9.032%, при изпълнение на Условията по програма „ДСК Партньори плюс“ и приложенията към него.
На 29.12.2017 г. кредитополучателят И. Н. Й. е усвоил изцяло еднократно процесния кредит.
Съгласно Раздел VIII- Отговорности и Санкции от ОУ към Договора за кредит за текущо потребление, при допусната забава и плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорен лихвен процент и с надбавка за забава от 10 процентни пункта.
Съгласно т.15 от Договора страните са уговорили,че всички съобщения ,уведомления и покани във връзка с договора за кредит ще се считат за получени от кредитополучателя, ако са изпратени от кредитора на посочения от кредитополучателят адрес за кореспонденция, ако: кредитополучателят не е уведомил кредитора за промяна на адреса за кореспонденция; опитът за доставяне на съобщението /уведомлението/поканата е удостоверен от пощенска /куриерска служба .
Видно от представения договор е ,че посоченият адрес за кореспонденция е GIANICA гр.AXSOS.
Съгласно т.13 от
Договора страните са уговорили,че кредитополучателят предоставя съгласие за получаване на информация по управлението на кредита, включително и при забава /просрочие на задълженията му ,чрез SMS съобщения на мобилен телефон ,който е посочен в договора.
3
Адресът на кредитополучателя по документ за самоличност за продължително пребиваване е в гр.С.,ул.“***.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът е усвоил сума от 10000 лева по Договор за кредит за текущо потребление от 29.12.2017 год. по договорената разплащателна сметка.
Постъпилите суми до 25.06.202018 год. са в размер на 724,02 лева ,с която сума са изплатени задължения ,както следва:главница 279,67 лева;договорна лихва -444,03 лева и санкционираща лихва 0,32 лева. На 26.06.2018год. са постъпили суми в размер на 84,95 лева,с която са погасени задължения за главница в размер на 10,31 лева ,договорна лихва 74,64 лева ,която е и последната вноска по договора.От 27.06.2018 год. е преустановено плащането на суми по кредита.
Установено е ,че към 24.10.2019 год. -датата на входиране на заявлението по чл.417 от ГПК ответникът е бил в забава 485 дни и е имал 13 бр.непогасени месечни вноски за главница,просрочената договорна лихва е в размер на 1257,97 лева.,размерът на просрочената наказателна лихва е в размер на 35,07 лева.
Датата на счетоводното отчитане на предсрочната изискуемост е 22.07.2019 год. Законната лихва върху неиздължената главница в периода от 22.07.2019 год. до 23.10.2019 год. е 253,81 лева .
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и изготвена след запознаване с материалите по делото.
Видно е от представеното извлечение от счетоводни книги, че до датата на предсрочната изискуемост 28.06.2019г. има непогасени 13 броя вноски в общ размер на 1 748,86 лева за главница.
С обжалваното решение съдът е признал за установено дължимостта на парично вземане на “***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София , ул.“***, представлявано от В.М.С. –главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.-изп.директор срещу И. Н. Й.,ЛН *** от гр.С.,ул.“***, общ.С., обл.Благоевград в размер на 1 748,86 лева/хиляда седемстотин четиридесет и осем лева и осемдесет и шест ст./-главница за неизплатени вноски по Договор за кредит за текущо потребление от 29.12.22017 год. , ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението-24.10.2019 год. до окончателното изплащане на задължението.
Исковете - за заплащане на главницата за разликата над 1748,86 лева до претендирания размер от 9720,33 лева, представляваща главница за неизплатени вноски по Договор за кредит за текущо потребление от 29.12.2017 год., сумата от 1 257, 97 лева, представляваща договорна лихва за периода от 26.06.2018г. до 21.07.2019г., сумата от 35,07 лева , представляваща санкционна лихва за периода от 26.06.2018г. до 21.07.2019г., сумата от 253, 80 лева, законна лихва за периода от 22.07.2019г. до 23.10.2019г., сумата от 120 лева за дължими разходи по договора, ведно със законната лихва върху главницата от 24.10.2019 година до изплащане на вземането, са отхвърлени като неоснователни.