Решение № 960 от 02.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 960 гр. Варна, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20263100500971 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Образувано е по постъпила молба с вх. № 24399/27.07.2026 г., подадена от В. П. Б., чрез адв. К. М., с която е отправено искане по реда на чл.250 от ГПК да бъде допълнено постановеното въззивно Решение № 674/28.06.2026 г. по настоящето дело, чрез произнасяне по предявените под евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД.

Страната се аргументира, посочвайки че въззивният съд е отхвърлил предявения главен осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, поради което дължи произнасяне по предявените евентуални искове. Преповтаря аргументите си от исковата молба по основателността на претенциите.

Насрещната страна ЧСИ С. К.-Д., чрез процесуалния й представител, в срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК, изразява становище с молба с вх. № 30564/24.09.2026 г., с което моли предявените искове под евентуалност да бъдат оставени без уважение. Излага тезата, че доколкото основанието да бъде отхвърлен главният иск е наличието на правно основание за дължимост на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, то същият е относим и по иска за получена сума без основание. В този смисъл счита, че съдът в цялост е обосновал своята 1 материалноправна преценка в мотивите си. По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, сочи, че прекратяването на производството по отношение на постановлението от 01.02.2022 г., не е равносилно на неговата отмяна по същество. Ето защо счита, че предявените евентуални осъдителни искове са неоснователни.

Препис от молба с правно основание чл. 250 от ГПК е връчен и на третото лице-помагач ЗК „Лев Инс“ АД, но в предоставения от съда срок, както и към настоящия момент, не е депозирал по делото становище.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:

Молбата, съдържаща искане по чл. 250 от ГПК е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба от ЧСИ С. Д***** К.-Д., насочена против Решение № 4308/01.12.2025 г. по гр.д. № 669/2025 г. по описа на ВРС, X състав, с което е осъдена да заплати на В. П. Б., както следва: сумата от 4827.26 лева, представляваща причинена на последния имуществена вреда, изразяваща се в неправомерно задържани разноски по изпълнително дело № 652/2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1607 лева, представляваща дължима лихва за забава за периода от 19.05.2022 г. до 16.01.2025 г.

С Решение № 674/28.06.2026 г., съставът на Варненски окръжен съд се е произнесъл, като е отменил изцяло Решение №4308/01.12.2025г., постановено по гр. дело №669/2025г. по описа на ВРС, 10-ти състав, като вместо него е отхвърлил исковете на В. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ул. „П*******“ № 15 против ЧСИ С. Д***** К. – Д., рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС, с адрес: гр. Варна, ул. „В******“ № 7 с правно основание чл. 441 ГПК вр. с чл. 74 от ЗЧСИ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане сумата от 2468.14 /две хиляди четиристотин шестдесет и осем евро и четиринадесет евроцента/ евро /4827.26 лева/, представляваща причинена имуществена вреда, изразяваща се в неправомерно задържани разноски по изпълнително дело № 652/2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 821.65 /осемстотин 2 двадесет и едно евро и шестдесет и пет евроцента/ евро /1607 лева/, представляваща дължима лихва за забава за периода от 19.05.2022 г. до 16.01.2025 г., като неоснователни.

Проведеното първоинстанционно производство пред Районен съд Варна е било образувано по предявена исковата претенция с правна квалификация чл. 441 от ГПК във вр. чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 74 от ЗЧСИ от В. П. Б., ЕГН ********** за присъждане на гореописаните суми, а в условията на евентуалност са били предявени искове за присъждане на същите суми на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, съответно под евентуалност искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно чл. 250, ал.1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да бъде реализирано това процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет.

В настоящия случай, приложение намира нормата на чл. 271, ал. 2 от ГПК, съгласно която когато въззивният съд отмени решението по главния иск, висящността по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не е произнесъл, се възстановява. Ето защо искането с правно основание чл. 250 от ГПК е основателно, а съдът дължи произнасяне по предявените под евентуалност осъдителни искове.

Разглеждайки по същество предявените под евентуалност искови претенции, съдът намира, че същите са неоснователни. Нормата на чл. 74 от ЗЧСИ във вр. чл. 45 от ЗЗД предвижда изрично реда за търсене отговорност на съдебния изпълнител, поради което и тя не може да бъде реализирана по реда на неоснователното обогатяване. Последното независимо от обстоятелството дали ищецът е внесъл сумите по сметка на съдебния изпълнител, или са били събрани без основание, или пък трето лице се е обогатило неоснователно от незаконосъобразното изпълнение. В този смисъл Решение № 186 от 26.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5886/2013 г., IV г. о., ГК. Така още следва да се посочи, че принудителното съдебно изпълнение е регламентирано като подчинена на процесуални правила дейност, а нейния обем, основанията или 3 последиците от предприетите/непредприетите действия, изразяват материалноправната законосъобразност на самата дейност. Ето защо в дейността на частния съдебен изпълнител не може да настъпи неоснователно разместване на блага.

Дори да беше възможно разглеждането по същество на отговорност за неоснователно обогатяване спрямо ответника, предявените искове следва да бъдат отхвърлени и като недоказани.

Основателността на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на елементите: извършена от ищеца в полза на ответника престация на определено благо, при несъществуване между страните на валидно правоотношение, което да съдържа задължение за извършването й и да оправдава имущественото разместване. В конкретния случай се търси сумата от 4827.26 лева, представляващи разноски по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 652/2021 г. Съдът счита, с аргумент от изложените мотиви във въззивния съдебен акт, че когато изпълнителният лист е предявен пред ЧСИ, дори и когато длъжникът изпълни преди връчване на ПДИ или в срока за доброволно изпълнение, дължи разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело, вкл. и разноските за окончателната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. По общото правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК, таксата върху събраните суми за изпълнение на парично вземане по горния текст винаги е за сметка на длъжника. При изложените съображения, доколкото е налице правно основание за задържането на претендираната сума от ответника, то предявеният иск е неоснователен.

По отношение на претенцията с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, основателността на нейния фактически състав включва престиране на претендираното на съществуващо валидно основание към момента на извършване на престацията и последващо отпадане на основанието с обратна сила - поради унищожаемост, разваляне на договора или настъпване на прекратително условие. Ищецът поддържа, че доколкото в хода на изпълнителното производство са били постановени съдебни решения срещу действия на съдебния изпълнител, то по силата на обвързващо им действие съобразно нормата на чл. 297 от ГПК, представляват обстоятелство, което е отменило основанието за дължимост на процесните разноски.

Настоящият съдебен състав счита изложената теза за неоснователна, тъй 4 като съобразно трайната съдебна практика на ВКС, решенията в производствата по чл. 437 от ГПК нямат същинска сила на пресъдено нещо и не обвързват съда, разглеждащ деликтния иск на увредения за присъждане на обезщетение от причинено процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от частен съдебен изпълнител по чл. 45 ЗЗД. Съдът подлага на самостоятелна преценка законосъобразността на действията или бездействията на изпълнителния орган, като не е обвързан от съдържанието на съдебното решение по чл. 436 ГПК.

С изложените мотиви, предявените искове с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, под евентуалност с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от В. П. Б. против ЧСИ С. Д***** К. – Д., се явяват неоснователни, поради което и следва да бъдат отхвърлени.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 250 от ГПК, Решение № 674/28.06.2026г., постановено по гр. дело № 971/2026 г. по описа на ВОС, като:

ОТХВЪРЛЯ исковете на В. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „П*******“ № 15 против ЧСИ С. Д***** К. – Д., рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС, с адрес: гр. Варна, ул. „В******“ № 7 с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане сумата от 2468.14 /две хиляди четиристотин шестдесет и осем евро и четиринадесет евроцента/ евро /4827.26 лева/, представляваща получена от С. К. Д., ЧСИ с район на действие Окръжен съд – град Варна при липса на основание затова, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението както и сумата от 821.65 /осемстотин двадесет и едно евро и шестдесет и пет евроцента/ евро /1607 лева/, представляваща дължима лихва за забава за периода от 19.05.2022 г. до 16.01.2025 г., като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ исковете на В. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, 5 ул. „П*******“ № 15 против ЧСИ С. Д***** К. – Д., рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС, с адрес: гр. Варна, ул. „В******“ № 7 с правно основание чл. 55, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане сумата от 2468.14 /две хиляди четиристотин шестдесет и осем евро и четиринадесет евроцента/ евро /4827.26 лева/, представляваща получена от С. К. Д., ЧСИ с район на действие Окръжен съд – град Варна на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 821.65 /осемстотин двадесет и едно евро и шестдесет и пет евроцента/ евро /1607 лева, представляваща дължима лихва за забава за периода от 19.05.2022 г. до 16.01.2025 г., като неоснователни.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника ЧСИ С. Д***** К. – Д., рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6