Решение № 3080 от 13.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3080 гр. ***, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20233110101437 по описа за 2023 година

Предявен е иск от *** АД с ЕИК: *** със селище и адрес на управление - гр. ***, бул.

"***" №****срещу П. Н. К. с ЕГН: ********** с правно основание чл.422 ГПК за установяване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № *** на РС *** с която е разпоредено длъжникът П. Н. К. с ЕГН:

********** с адрес - гр. ***, ул. "***" №***, вх.**, ет.**, ап.***да заплати на кредитора *** АД с ЕИК: *** със селище и адрес на управление - гр. ***, бул. "***" №*** сума в размер на 911.56 /деветстотин и единадесет лева и 56 ст./ лева - ГЛАВНИЦА за ползвана и неплатена ел. енергия за периода от 16.08.2021 год. до 12.08.2022 год, за обект с аб.№*****, находящ се в гр. ****, ***** област - ДИСКОТЕКА, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда-13.10.2022 год. до окончателното изплащане; сума в размер на 22.16 /двадесет и два лева и 16 ст./ лева - МОРАТОРНА ЛИХВА за периода от 26.08.2021 год. до 07.10.2022 год.

Ищецът моли за уважаване на иска и за осъждане на ответника му заплати разноските за производството.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК чрез упълномощен представител с който оспорва изцяло иска за главница и съединените акц***рни искови претенции както по основание, така и по размер. Заявява, че същия е предявен срещу лице, което не е ползвател на услугата. В тази връзка представя договор за наем, в който има изрична клауза в чл.5, че при условие, че договорът за наем изтече и наемодателят не се противопостави за ползването на обекта от наемателя, договорът за наем продължава своето действие и наемателя е задължен за консумативи. Това е лицето, което е 1 ползвател на услугата. Ползвателят на услугата е дружеството, на което са издадени всички фактури. Фактурите са издадени на трето лице, а не на ответника, същите не са сторнирани и след това да са издадени на името на ответника. По този начин ищецът иска да събере една и съща сума от две лица, което е недопустимо. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Предявените от ищеца обективно съединени установителни искове за установяване на вземане на кредитора по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК са допустими, тъй като длъжникът е подал възражение по чл.415 ГПК в срока по ал.1 и заповедният съд е дал указания по ал.2 на заявителя да предяви иск.

Третото лице „***" ЕООД е заличено като страна в производството, тъй като не е било възможно да бъде призовано.

Като писмени доказателства по делото са приети представените от страните документи: *** фактури, справка от АВ; справка за потребление; извлечение за фактури и плащания; договор за доставка на ел.енергия; списък на обекти; удостоверение за граждански брак; удостоверение от 30.03.2023 год.; договор за наем; съгласие за физически лица; определение № *** по гр.д. № *** на ВРС;

Твърденията от които ищецът черпи права в производството са, че към датата на съставяне на фактурите ответникът е собственик на обекта на потребление.

Правоотношението между страните е възникнало на основание Закона за енергетиката, а Законът го обвързва с титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия имот е от чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, във връзка с легалната дефиниция на понятието "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" в § 1, т. 42 от ДР (отм.); на ЗЕ. След изгубването на собствеността, тази доставка обективно не обслужва "собствените битови нужди" на бившия собственик, а тези на новия. Без значение е обстоятелството, дали новият собственик на електроснабдения имот е "битов клиент" или "небитов клиент" по смисъла на чл. 1, т. 2а, респ. на т. 33а от ДР на ЗЕ. Те са действащи за исковия период. - (в т. см. Решение № *** по гр.д. № ***, IIIг.о., гр.к. на ВКС.

За да бъде доставяна ел. енергия до гореописания обект, същия е присъединен към електроразпределителната мрежа на „***" АД. Съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащат на „***" АД освен цена за потребена ел. енергия, така и цени за мрежови услуги измежду които и достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа.

Поради горното, ищецът, а не електроразпределителното предприятие е фактурирал за периода на потребление освен количеството потребена ел. енергия в обекта, така и суми дължими за услугата достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност.

Основания за начисляване на дължимите суми:

1. Относно качеството на ответната страна - „небитов клиент" по смисъла на § 1 т.ЗЗа от ПЗР 2 към ЗЕ:

Съгласно § 1 т. 33а от ПЗР към ЗЕ "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Юридическите лица, купуват ел. енергия за стопански нужди. Обектът е заведен в база данни на дружеството, като стопански. След като обекта се ползва за небитови нужди, то и ответникът се явява небитов клиент по смисъла на Закона за енергетиката.

2. Между „***" АД и ответното дружество съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което клиентът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия в качеството му на доставчик от последна инстанция (ДПИ).

Съгласно чл.104 от ПТЕЕ доставчикът от последна инстанция е лице, на което е издадена лицензия съгласно Закона за енергетиката и което доставя електрическа енергия в случаите, когато основният доставчик по силата на договор за покупко-продажба или на договор за комбинирани услуги не е в състояние да продължи да извършва доставка поради обявяване в несъстоятелност, ликвидация, отнемане на лицензия или всякакво друго събитие, довело до временно или трайно преустановяване на доставката на електрическа енергия, както и на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител до избора на друг доставчик.

ДПИ е нормативно предвидена фигура, която обезпечава непрекъснатост на снабдяването на потребителите с електрическа енергия за периода, през който клиентите са останали без постоянен доставчик - от свободния пазар или от регулирания пазар - за тези, които нормативно могат да бъдат снабдявани по регулирани цени.

Предмет на отношението по доставка на електрическа енергия от ДПИ включва освен доставка на ел. енергия, отговорност за балансиране на клиента; отношенията, свързани с фактурирането и заплащането на дължимите от клиента суми за мрежови услуги в съответствие с ПТЕЕ( Правила за търговия с електрическа енергия), за надбавките върху стойността на активната електрическа енергия в зависимост от използваната /отдаваната реактивна електрическа енергия, определена съгласно Наредба № 1 за регулиране на цените на електрическата енергия, за балансиране на електроенергийната система за разпределение в съответствие с чл. 56а от ПТЕЕ и цена задължения към обществото.

За посоченият период ищцовото дружество доставя електрическа енергия в качеството си на доставчик от последна инстанция като съществуващото правоотношение между страните е регулирано от разпоредбите на § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.).

Считано от 01.10.2020 г. с последното изменение на чл.94а от ЗЕ от кръга клиенти на крайния снабдител отпаднаха всички небитови клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени. Това прави невъзможно оставането на процесният стопански обект на регулирания пазар - той не може да бъде снабдяван от крайния 3 снабдител по неговите общи условия, което ех lege води до прекратяване на договора за доставка на електрическа енергия при общи условия от крайния снабдител.

Съгласно чл. 95а на Закон за енергетиката доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини.

За клиентите, които след 01.10.2020г. не могат да бъдат снабдявани от крайния снабдител, с нарочна разпоредба в ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) - § 15, ал.2, е предвидено в случай, че до 30 септември 2020 г. включително клиент по ал. 1, който не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия ще се извършва от досегашния му доставчик, но в качеството му на титуляр на лицензни по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ. (т.е. лицензни за търговии с електрическа енергии).

Доставчикът по ал. 2 (крайният снабдител, но при условията на лицензията си за търговия, а не за обществено снабдяване и не по регулираните от КЕВР цени за доставка на енергия ниско напрежение) сключва типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са сключили договор с търговец на електрическа енергия. Този типов договор обаче е със с нормативно определен срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. (§ 15, ал. 3, ПЗР на ЗИД на ЗЕ)

Съгласно § 15, ал. 5 считано от 01.07.2021 г. небитовите клиенти на енергийните дружества в България следваше да преминат на свободния пазар на електроенергия, като изберат доставчик. Смяната на доставчика се извършва при условията начл. 95 от ЗЕ, като клиентът не дължи неустойка и смяната не е съпроводена с допълнителни задължения за него.

В последното изречение на ал. 5 изрично е регламентирано правното положение, че клиентите, които не са избрали доставчик на свободен пазар, от 01.07.2021 г. преминават служебно на доставчик от последна инстанция (ДПИ).

2. Основанията за дължимост на мрежови услуги, цена задължения към обществото и акциз от крайни клиенти са нормативно въведени, а доставчикът на електрическа енергия е нормативно овластен да ги събира от крайните си клиенти.

Съгласно чл. 29. (1) от ПТЕЕ (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.2015г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2020 г., в сила от 05.05.2020 г.) Мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени.

Клиенти, в това число и производители в режим на потребление, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по 4 електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция

На основание чл. 28, ал. 2 от ПТЕЕ Крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа енергия.

Като краен клиент ответното дружество също така дължи цена задължения към обществото чл. 30, ал. 1, т. 17 от Закон за енергетиката, които се събират от доставчика от последна инстанция и се внасят във Фонд енергийна сигурност - чл. 36ж от ЗЕ.

Съгласно чл.2, т.3 от Закон за акцизите и данъчните складове на облагане с акциз подлежат енергийните продукти и електрическата енергия, а дружествата, които извършват продажба на електрическа енергия на потребители на електрическа енергия за битови и стопански нужди по смисъла на Закона за енергетиката, начисляват акциз (чл. 20, ал. 2, т. 17 от ЗАДС).