Акт от 13.07.2021, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 260/2021
- Подписан
- 13.07.2021
- В сила
- 02.08.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 54, ал. 1, т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 20а, ал. 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 33а · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 33а, ал. 1 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 43, ал. 3, т. 6 · Закон за подпомагане на земеделските производители
Р Е Ш Е Н И Е
№
229 гр.
Велико Търново, 13.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело № 260/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Настоящето дело е образувано по жалба на „Маг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Хан Аспарух“ № 5, ет. 1, против Уведомително писмо изх. № 02-040-2600/2577 от 01.04.2021 г., издадено от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., в частта за извършените прихващания, както са посочени в таблица 2, колона 4 от същото.
Жалбоподателят оспорва извършеното прихващане и определената след това субсидия като незаконосъобразни, тъй като процесното уведомително писмо е издадено при неспазване на формата на акта, при нарушение на материалния закон и производствените правила и при несъответствие със законовата цел. Всъщност оплакването е, че в уведомителното писмо няма конкретни мотиви, които да поясняват разпореденото с него прихващане, но ако се приеме, че то е свързано с имот № 20119-266-4-1 с размер 12.91 ха, който е бил изключен от специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", одобрен със Заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на МЗХГ за кампания 2017 г., то не е отчетено, че тази заповед е оспорена надлежно по съдебен ред от дружеството и е била отменена с влязлото в сила съдебно решение по АД № 6420/2018 г. на ВАС, с което заповедта е изменена, като посоченият имот е включен в обхвата на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2017 г. В открито заседание тези оплаквания се поддържат, като се иска отмяната на оспореното писмо. Жалбоподателят не претендира разноски.
Ответникът по жалбата – зам. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител юк М. А., отрича основателността на жалбата. Намира, че писмото е издадено от компетентен орган и е законосъобразно, тъй като ДФЗ е в позиция на обвързана компетентност и ако заповедта за определяне за допустимия за подпомагане слой е била обжалвана във ВАС, като впоследствие е отменена, за него тези факти не са били известни при издаване на оспорваното уведомително писмо, тъй като не е страна по това дело. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно представения списък.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
„Маг“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Хан Аспарух“ № 5, ет. 1 е подало заявление за подпомагане с УИН: 04/280518/79199 по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 година.
При извършване на процесната оторизация ответната администрация е констатирала, че следва да извърши прихващане, като отрази приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на наложени санкции за предходната 2017 г. Тези санкции от своя страна са били наложени, защото е намерено, че един от имотите на жалбоподателя – този с № 20119-266-4-1, с размер 12.91 ха, е изключен от специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", одобрен със Заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на МЗХГ за кампания 2017 г.
По настоящето дело обаче не е спорно, че същата заповед е била оспорена от жалбоподателя по настоящето дело пред ВАС и с влязло в сила съдебно решение по АД № 6420/2018 г. на ВАС, Заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на МЗХГ за кампания 2017 г. е изменена, като посоченият имот е включен в обхвата на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2017 г.
ДФЗ е бил уведомен за това решение след издаване на процесното уведомително писмо, с нарочно друго такова вх. № 07-0400/2247/09.04.2021 г., след ката вече е била издадена и нова министерска Заповед № 20-52/07.04.2021 г. за корекция на специализирания слой в този смисъл.
Ответникът признава и представя в уверение на това писмо изх. № 02-040-2600/2577 от 10.05.2021 г., че е предприел необходимите действия за изпълнение на Заповед № 20-52/07.04.2021 г. на МЗХГ, като след извършване на корекцията на допустимата за подпомагане площ е декларирал, че ще извърши преизчисление на оторизация на субсидията. До приключване на делото обаче това не е сторено, с мотива, че е налице спор пред съда, който вече е единствено компетентен по въпроса.
Като взе предвид така изложеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна: жалбата е допустима, като подадена от адресат на акта, засегнат и понастоящем отрицателно от правния ефект на уведомителното писмо. От представената от ответника преписка е видно, че писмото е било изтеглено от адресата на 19.04.2021 г. електронно, а жалбата е подадена в съда на 22.04.2021 година, т.е. в преклузивния 14 дневен срок.
По същество жалбата е и основателна по следните мотиви:
Обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентния административен орган, при условията на делегиране на правомощия от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", съгласно чл. 20а, ал.
4 ЗПЗП.
Съдът намира, че обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, но е немотивиран и издаден при нарушаване на административно производствените правила за това.
В уведомителното писмо не са отразени причините, поради което е намалено финансовото подпомагане, а в табличен вид, с лаконични пояснения към всяка колона са посочени оторизирани суми, намаления, прихванати суми и прочие, без да сочи основанието за това, вкл. конкретно за спорните прихванати суми в колона 4 на таблица 2, като не става ясно и досежно кои имоти се отнася това прихващане. Едва в съпроводителното писмо на зам. изпълнителния директор на ДФЗ към настоящата жалба до съда се сочи, че приспаднатите от оторизираната субсидия суми са в резултат на наложени санкции за предходната 2017 г., дължащи се на това, че един от имотите на жалбоподателя с № 20119-266-4-1 и с размер 12.91 ха, е изключен от специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", одобрен със Заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на МЗХГ за кампания 2017 г.
Съгласно чл. 43, ал.
3, т. 6 ЗПЗП в относимата му редакция Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал.
1 за съответната година. Това то своя страна предполага администрацията за установи този слой и конкретно попадат ли заявените от дружеството имоти за подпомагане. По делото е изяснено и е безспорно от фактическа страна, че дружеството е обжалвало Заповед № 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП, с която е одобрен специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2017 г. и по отношение на него тази заповед и при издаване на процесното уведомително писмо не е била влязла в сила.
Неправилно ответната администрация не е съобразила този факт. Правно несериозно е да се твърди, че за нея той бил неизвестен, защото именно тази администрация дължи собствена проверка на всички релевантни факти за своето произнасяне и след като се основава на наложени санкции за предходна година за площи извън допустимите да подпомагане, дължи проверка на това дали заповедта, с която са определени за такива имотите на жалбоподателя е влязла сила. В тази връзка, административният орган е имал задължение да изчака резултата от оспорването на Заповед № 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП, с която е одобрен специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2017 г. С ТР № 8/2015 г. на ВАС е прието, че очертаните в заповедта по чл. 33а, ал.
1 ЗПЗП площи са тези, за които Разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 16г, ал.
4 (предишна 2) от Наредба № 105, е акт, с който се засягат конкретни права и законни интереси на земеделския производител. По своя характер тази заповед съставлява съвкупност от множество индивидуални административни актове.
Тя има конкретно определено съдържание и засяга единствено отделните лица, претендиращи право на подпомагане въз основа на един или повече имоти, включени или не в същата и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Заповедта по чл. 33а, ал.
1 ЗПЗП има непосредствено значение за земеделския производител и от нея зависи възникването и упражняването на правото на подпомагане по схемите и мерките за подпомагане, посочени в ЗПЗП. Въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой, Разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година.
Видно от разпоредбата на чл. 16г, ал.
5 от Наредба № 105, Разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и да приеме заявление за подпомагане през следващата година, ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал.
4 от Наредба № 105. Съгласно чл. 43, ал.
3, т. 6 ЗПЗП в относимата му редакция Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал.
1 за съответната година. По аргумент от разпоредбата на чл. 33а, ал.
1 ЗПЗП и чл. 16а, чл. 16б, чл. 16в, и чл. 16г. от
Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, преди влизане в сила на Заповед № 46-139/28.02.2018 г. на министъра на земеделието и храните в частта, в която са определени като площи, които остават извън окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. административният орган не е следвало да се произнася по подаденото от "Маг" ЕООД заявление за подпомагане за кампания 2017 година. Административният орган е следвало да спре административното производство и да изчака решението на съда във връзка с оспорването, каквато възможност предвижда чл. 54, ал.
1, т. 5 АПК. В този смисъл вж. напр. Решение № 2720 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8593/2020 г., V отд. по аналогичен казус.
Нещо повече, по настоящето дело е безспорно, че с влязло в сила съдебно решение № 2693/26.02.2021 г. по АД № 6420/2018 г. на ВАС, Заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на МЗХГ за кампания 2017 г. е отменена по жалба, подадена от „Маг“ ЕООД, в частта, в която извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2017 г. е останал парцел № 20119-266-4-1 с площ от 12,91 ха, в землището на с. Дамяново, обл. Габрово, като този имот е включен специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2017 г. Това обстоятелство е било отчетено от МЗХГ, което от своя страна е издало последваща заповед - Заповед № 20-52/07.04.2021 г. за корекция на специализирания слой, в този смисъл и след като такава е налице, ДФЗ няма основание да не оторизира сумите, заявени за субсидия във връзка с този имот за кампания 2018 г., вкл. да прави прихващания с корекции и санкции за минали периоди – за 2017 г., във връзка с този имот на заявеното основание.
Предвид изложеното, съдът намира, че оспорваното уведомително писмо е незаконосъобразно и следва да се отмени в частта, с която с него е извършено прихващане със сумата от 42 280.36 лева общо (прихваната сума по колона 4 на таблица 2) и преписката трябва да се върне на административния орган за ново разглеждане при съобразяване с указанията, дадени в настоящото решение.