Решение № 1857 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1857 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20261110204839 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. А. С., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 22-2600039 от 04.03.2026 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което за нарушение на чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), вр. чл.126, т.6 от Кодекса на труда (КТ), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 евро, на основание чл.413, ал.1 от КТ.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП. Сочат се допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство. Твърди се, че проверката била непълна и едностранна, като не било ясно посочено кои правила за безопасност е нарушил служителят. Същият нямал задължения да осъществява контрол по безопасността на инструментите, като не му била дадена възможност да предостави обяснения по случая.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изцяло депозираната жалба и иска отмяна на издаденото НП по изложените в нея аргументи. Счита за недоказано твърдяното нарушение и 1 вината на служителя. Претендира разноски.

Представителят на АНО оспорва жалбата и иска наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а нарушението било доказано по категоричен начин. Заявява, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София, поради което съдът я намира за процесуално допустима.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

В периода от 05.12.2025 г. до 26.01.2026 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на работодателя „*****“ ООД, ЕИК: ****. Проверката била по повод подадена Декларация за трудова злополука със служителя Х. А. С., ЕГН: **********.

При проверката било установено, че с трудов договор № 3396/14.12.2017 г. служителят Х. А. С. бил назначен на длъжност „електромонтьор“ в дружеството „*****“ ООД на 5 дневна работа седмица при 8 часов работен ден. На Х. А. С. била връчена и Заповед № 045/12.10.2022 г., съгласно която всеки работник и служител бил длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на други лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от прекия ръководител инструкции, като използва правилно машините, апаратите, инструментите, опасните вещества и материали, транспортните средства и повереното му работно оборудване. Със Заповед № 063/22.11.2023 г. на Х. А. С. било възложено да следи за изправността на използваните ръчни и преносими електрически инструменти, преносимите лампи и ел. удължители, като ежемесечно извършва визуална проверка за здравината на корпусите, изправността на изолацията на ръкохватките, състоянието на захранващите кабели и здравината на щепселните съединения.

2

При установяване на неизправност работата веднага трябвало да бъде преустановена и да бъде уведомен прекият ръководител.

Въпреки вменените му задължения, на 05.11.2025 г. между 12:30 часа и 13:00 часа служителят Х. А. С., бидейки на обичайното си работно място, решил да предприеме рязане на дървени палети с ъглошлайф с поставен диск за дърво без предпазител. Тази дейност не била част от вменените му служебни задължения, понеже той бил електромонтьор, но негово задължение било да следи за изправността на преносимите електрически инструменти, в случая на използвания от него ъглошлайф и след като същият е бил без предпазител, то е следвало въобще да не го използва или незабавно да преустанови работата с него, като уведоми прекия си ръководител за липсата на предпазител на електроуреда. Служителят С. обаче не го сторил и въпреки липсата на предпазител, предприел рязане на дървени палети с ъглошлайфа с поставен диск за дърво. Поради това, че дървеният материал не бил закрепен неподвижно и поради липсата на предпазител на диска на ъглошлайфа, електрическият инструмент се отплеснал настрани и причинил травматична ампутация на пръст на ръката на служителя С..

Предвид на това проверяващите приели, че служителят Х. С. не е изпълнил задължението си да се грижи за здравето и безопасността си, като е нарушил правилата за безопасна работа.

С оглед констатираното нарушение свидетелката Г. Й. съставила акт за установяване на административно нарушение № 22-2600039 от 27.01.2026 г. срещу жалбоподателя, което било квалифицирано по чл.33 от ЗЗБУТ, вр. чл.126, т.6 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който след запознаване със съдържанието му го подписал с отбелязване, че има възражения. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели на съставянето му.

АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление № 22-2600039 от 04.03.2026 г., с което за нарушение на чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), вр. чл.126, т.6 от Кодекса на труда (КТ), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 евро, на основание чл.413, ал.1 от КТ.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин 3 от показанията на свидетелката Г. Й. и приложените по делото писмени доказателства. Свидетелката сподели, че трудовата злополука е настъпила, понеже служителят С. е предприел рязане на дървени палети с ъглошлайф с поставен диск за дърво без предпазител на диска и поради това, че дървеният материал не бил закрепен неподвижно. Заявява, че именно на С. е било възложено да следи за изправността на използваните ръчни и преносими електрически инструменти. Показанията на свидетелката са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло съответстват на изложеното в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, поради което съдът ги кредитира напълно. Свидетелката подробно разказа за извършената проверка и констатациите от нея. Показанията й изцяло се подкрепят и от събрания писмен доказателствен материал - трудов договор № 3396/14.12.2017 г.; Заповед № 045/12.10.2022 г.; Заповед № 063/22.11.2023 г. и др.

Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-горе фактология.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, прие от правна страна следното:

АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен на нарушителя. НП е издадено от компетентен за това орган, като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на наказателното постановление.

Актът е съставен в тримесечен срок от установяване на нарушителя и в едногодишен срок от извършване на нарушението, а наказателното 4 постановление е било издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта.

Срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН е инструктивен и дори да не е спазен, това не води до порочност на издаденото НП. Определящ за законосъобразността на атакувания акт е срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН, а същият е бил спазен. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно чл.33 от ЗЗБУТ: „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции“, а според чл.126, т.6 от КТ: „При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд“. По делото категорично се доказа от обективна страна, че на 05.11.2025 г. между 12:30 часа и 13:00 часа служителят Х. А. С. не е изпълнил задължението си да се грижи за здравето и безопасността си, като е нарушил правилата за безопасна работа, понеже бидейки на обичайното си работно място е предприел рязане на дървени палети с ъглошлайф с поставен диск за дърво без предпазител, която дейност не била част от вменените му служебни задължения. Негово задължение обаче било да следи за изправността на преносимите електрически инструменти, в случая на използвания от него ъглошлайф и след като същият е бил без предпазител, то е следвало въобще да не го използва или незабавно да преустанови работата с него, като уведоми прекия си ръководител за липсата на предпазител на електроуреда.

Служителят С. обаче не го сторил и въпреки липсата на предпазител, предприел рязане на дървени палети с ъглошлайфа с поставен диск за дърво.

Поради това, че дървеният материал не бил закрепен неподвижно и поради липсата на предпазител на диска на ъглошлайфа, електрическият инструмент се отплеснал настрани и причинил травматична ампутация на пръст на ръката на служителя С.. С оглед на това от обективна страна служителят Х. А. С. е нарушил разпоредбите на чл.33 от ЗЗБУТ и чл.126, т.6 от КТ.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината непредпазливост във вид на самонадеяност, тъй като служителят С. е знаел, че трябва да се грижи за изправността на инструментите и не следва да работи с ъглошлайфа без поставен предпазител на диска, понеже може да се 5 стигне до злополука, но въпреки това е предприел работа с електроинструмента, мислейки, че ще избегне евентуално настъпване на вреди при извършване на рязането на дървения материал, но такива са настъпили.

Деянието е подробно и пълно описано, правилно квалифицирано и законосъобразно съотнесено към санкционната разпоредба на чл.413, ал.1 от КТ, предвиждаща глоба 100 до 500 лева за лице, което наруши правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание. С оглед на дефиницията по чл.415в, ал.1 от КТ, нарушението не е маловажно, защото са произтекли вредни последици за служителя С. - травматична ампутация на пръст на ръката. При определяне размера на наказанието обаче административнонаказващият орган не е съобразил в пълнота критериите за индивидуализация на глобата, предвидени в чл.27 от ЗАНН. Съдът приема, че се касае за първо по ред административно нарушение от този вид, поради липсата на твърдения и доказателства за противното. Обществената опасност на конкретното нарушение не е малка, но в случая вредите са причинени на самото наказано лице, а не на други трети лица, поради което освен физическите травми от случило се, които съдът намира за достатъчни да превъзпитат С. да не допуска подобни нарушения за в бъдеще, то не е необходимо допълнително да се утежнява положението му с налагане на глоба към максималния размер, която още повече би го затруднила финансово, след вече сторените разходи за лечение. При тези факти съдът намира, че жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран с глоба в минималния установен в закона размер, а именно 100 лева (51,13 евро), който най-пълно съответства на характера и интензитета на нарушението, и съдържа потенциал да въздейства предупредително и превъзпитателно по отношение на субекта-нарушител, съобразно предвиденото в чл.12 от ЗАНН. Като е наложил наказание в размер на 200 евро, наказващият орган е допуснал прекомерност и необоснованост на административната санкция, която следва да бъде намалена до минималния размер с аргументите, изложени по-горе.