Решение № 161 от 06.03.2020, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 3448/2019
- Вид
- Решение № 161
- Подписан
- 06.03.2020
- В сила
- 13.06.2020
- Състав
- МИЛЕНА САВОВА РИБЧЕВА ДОЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.402, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.415в · Кодекс на труда
- чл.415в · Наказателен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.03.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен състав
На шести февруари Година: 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: МАРИАНА ПЕНЕВА
Прокурор: разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева а.н.дело № 3448 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 24-002359 от 29.11.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” град Стара Загора.
Жалбоподателят “Сандра
Гес-2001” ООД Стара Загора, с ЕИК ********* твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено, алтернативно – изменено, като бъде приложен чл.415в от КТ (Кодекс на труда).
Въззиваемата страна Дирекция “Инспекция по труда” град Стара Загора счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-002359 от 31.10.2019 год., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.414, ал.1 от КТ (“Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв”) за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ (“Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения”), изразяващо се в това, че в качеството си на работодател (вж. пар.1, т.1 от ДР на КТ) на 17.10.2019 год. на строителен обект “Външно стълбище към офис“, намиращ се в град Стара Загора, УПИ VIII-119, кв.1901 по плана на град Стара Загора е уредил като отношения по ЗЗД (Закон за задълженията и договорите) - с граждански договор за извършена работа № 1 от 14.10.2019 год., вместо като трудови, отношенията по предоставяне на работна сила от лицето Ерхан Мехмед Риза, с ЕГН **********, работещ към момента на проверката в обекта (17.10.2019 год. в 10,55 часа) като “работник”.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от показанията на актосъставителката Р. Тодорова В. и свидетеля по акта К.К.К., кореспондиращи помежду си и с приетите писмени доказателства, а именно попълнената по време на проверката в обекта декларация от Ерхан Мехмед Риза, в която той изрично е декларирал, че в деня на проверката е започнал работа в проверявания обект като работник с работно време от осем часа, както и граждански договор за извършена работа № 1 от 14.10.2019 год., предмет на който е поставяне на 2 кв.м. фибран в срок до 17.10.2019 год., включително.
Независимо обаче от посочените по-горе различия между договорките, отразени в представеният граждански договор и обстоятелствата, отразени в декларацията на Ерхан Мехмед Риза по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, съдът намира, че в случая (т.е. независимо кои от фактите, отразени в споменатите документи, ще кредитира с доверие) се касае за трудово по същността си правоотношение с оглед на вида на отразените и в документа насрещни престации - личен труд срещу пари.
При тези данни съдът намира за доказано описаното в НП нарушение на чл.1, ал.2 от КТ – уреждане на конкретното правоотношение като гражданско по ЗЗД, вместо като трудово по КТ. Ето защо деянието на жалбоподателя в качеството му на работодател правилно е било квалифицирано в НП като административно нарушение по чл.414, ал.1 от КТ.
При тези данни съдът намира за доказано описаното в НП нарушение и извършването му от жалбоподателя, като съдът не констатира при съставянето на АУАН и/или издаването на НП да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на НП, в частност - административнонаказателното обвинение е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, за да може жалбоподателят да го разбере и да организира адекватно защитата си.
В случая съдът обаче споделя доводът на жалбоподателя, че е налице хипотезата на чл.415в от КТ, макар на 18.10.2019 год., т. е. след извършване на проверката и преди съставянето на АУАН, с лицето Ерхан Мехмед Риза е бил сключен трудов договор.
Същевременно обаче, съдът намира, че разглежданият случай попада в хипотезата на чл.415в от КТ. Цитираната разпоредба предвижда, че за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева. В случая няма спор между страните, а и от писмените доказателства по делото се установява, че непосредствено след констатиране на нарушението последното е било отстранено от жалбоподателя.
От друга страна не може да има спор и за това, че от конкретното нарушение, което е формално по своя характер, за работника не се произтекли вреди. Ето защо, понеже разпоредбата на чл.415в от КТ, в хипотезата на която попада конкретният случай, се явява по-благоприятна за нарушителя поради по-малкия размер на предвидените в нея наказания в сравнение с разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ, съдът намира, че същата следва да намери приложение и наказателното постановление следва да бъде изменено, като на основание чл.415в от КТ размерът на наложената имуществена санкция бъде намален от 1 500 лева на 100 лева.
За да приеме, че наказанието следва да бъде в минималния размер, предвиден в чл.415в от КТ, съдът взе предвид именно обстоятелството, че отстраняването на нарушението е станало в деня, следващ този на констатирането му.
В случая не е налице процесуална пречка за приложението на чл.415в от НК едва с решението на съда, тъй като не се касае за преквалификация на самото нарушение, което по естеството си остава същото, каквото е приел и наказващият орган, а само за приложение на по-благоприятна за нарушителя санкционна разпоредба.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №
24-002359 от 29.11.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Стара Загора, с което на основание чл.414, ал.1 от КТ на ”САНДРА ГЕС-2001” ЕООД град Стара Загора, с ЕИК ********* се налага административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, като на основание чл.415в от КТ НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание “имуществена санкция” от 1 500 (хиляда и петстотин) лева на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: