Решение № 229 от 07.04.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20258002102714 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 303, ал.1 т.3 ГПК

Образувано е по молба на Е. С. Т. от [населено място] , чрез пълномощника С. С. Т., постъпила на 12.05.2025г за отмяна на решение № 489659/18.09.2018г. по гр.дело № 11979/2017 г. на Софийски районен съд, влязло в сила след потвърждаването му в обжалваната част с решение №250 от 10.01.2020г по в гр.д №10180/2019 на Софийски градски съд .Молбата за отмяна е допусната до разглеждане съгласно чл. 307, ал.1 ГПК с определение №3907 от 04.08.2025г на настоящия състав на ВКС. В една част е признато за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД,че молителката,ответница по иска,дължи плащане в размер сумата 249.13лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва,считано от 18.08.2016 г. до изплащане на вземането и лихва за забава в размер на 5.16 лв. за периода от 01.01.2014 г. до 04.08.2016 г., съгласно заповед от 13.09.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 46552/2016 г. на СРС, както и молителката да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата 358.62 лв. разноски по делото и сумата 34.26 лв. разноски в заповедното производство със законната лихва

При наведеното в молбата основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.3 ГПК се изтъква ,че с Решение №3037 от 10.12.2025г по касационно.адм.д №85/2024г петчленен състав на ВАС,е оставено в сила решение №7276/03.07.2023г на тричленен състав на ВАС по адм.д 1

№746/2021г, с което са отменени т.6.1.1 от Методиката –приложение към чл.61,ал.1 от Наредба №Е-РД-1 от 12.03.2020 за топлоснабдяването,§2 и §3 от ПЗР на същата наредба на министъра на енергетиката, по която формула е пресмятан размера на сумата за сградна инсталация в атакуваното за отмяна решение,като никакви други суми не са били претендирани от ищеца. Изтъква се , че атакуваните за отмяна съдебни решения са основани изцяло на прилагането на формулата по т.6.1.1 от Методиката,въз основа на която е изчислен единственият претендиран компонент – т. нар. „сградна инсталация”.Решение 1037/10.02.2025г на ВАС е обнародвано в ДВ бр.16/2025г и е в сила от 25.02.2025г ,на която дата е обявена отмяна на формулата по т.6.1.1 от Методиката, което обстоятелство се изтъква първо с оглед срока, в който е допустимо да се иска отмяна на влязлото в сила решение и на следващо място като се поддържа ,че отмяната на формулата по т.6.1.1 от Методиката –приложение към чл.61,ал.1 от Наредба №Е-РД-1 от 12.03.2020 за топлоснабдяването има задно,обратно действие (ex tung) от момента на нейното приемане, което следва от практика на Съда на ЕС в решения по дела 22/70- Комисия срещу Съвет(ERTA) и дело С-289/21, предвид първата алинея на чл.264 ДФЕС.Поради това отмяната на национална разпоредба по съдебен ред като посочената има обратно действие, по принцип от датата на нейното приемане, така че породените от нея последици за съществуващи положения отпадат. Молителката и нейната защита считат, че предвид решение на СЕС от 24 ноември 2022г по дело 289/2021, следва Върховен административен съд да се произнесе по адм.д №1372/2016г с валиден окончателен съдебен акт,имащ обратно действие. Също така, защитата на молителката се позовава на вече постановеното към датата на проведеното по настоящето дело открито съдебно заседание Решение от 23 октомври 2025 г. дело С-730/23 на Съда на ЕС ,с което решение изцяло е отменена формулата по т.6.1.1. за изчисляване на сградна инсталация от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването.Иска се отмяна на решението в осъдителната част и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като е основано на отменената формула, която не следва да се прилага от съда поради нейната отмяна с обратно действие.Представена е и писмена защита.

От ответника по молбата„Топлофикация София” ЕАД не е постъпил отговор в срока по чл. 306, ал.3 ГПК. С молба от 27.10.2025г дружеството,чрез упълномощен юрисконсулт заявява становище за отхвърляне на молбата,с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За проведеното открито съдебно заседание на 29.01.2026г,в което е даден ход за разглеждане на молбата по същество, ответникът не е изпратил представител.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, намира следното:

При постановяване на решение № 489659/18.09.2018г. по гр.дело № 11979/2017 г. на Софийски районен съд по основателността на главния иск до установения в решението размер е прието ,че по силата на възникнало съгласно чл.150, чл.153 ЗЕ облигационно отношение, за процесния период по отношение на сградата ,в която се намира имотът,на молителката е доставена и начислена топлоенергия ,отдадена от сградната инсталация ,като в жилището няма отоплителни тела. В сградата е въведена система за дялово разпределение 2

, като според заключение на приета СТЕ реален отчет е извършен ,като след всеки отоплителен сезон са издавани изравнителни сметки и топлинната енергия за сградна инсталация е разпределена между всички потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект ,съгласно Наредба №16-334.Изчислена е по формула съгласно т.6.1.1. от Методиката към чл.61, ал.1 от цитираната наредба, която към момента на изчисленията, а и към момента на постановяване на решението,е действащ нормативен акт. Поради това съдът е приел,че за ответницата по иска Е. С. Т. е възникнало задължение да плати стойността на отдадена от сградната инсталация топлинна енергия/ТЕ/ ,изчислена по нормативно установения ред. С въззивното решение на Софийски градски съд №250 от 10.01.2020г по в гр.д №10180/2019г ,по отношение на което именно съдебно решение се изследват предпоставките за отмяна по чл. 303 , ал.1 т.3 ГПК , съдът е приел ,че отношенията по разпределението на ТЕ в сграда – етажна собственост се регулират от ЗЕ/чл.139-148/ и Наредба №16-334 за топлоснабдяването /ДВ бр.34/2007г/ по система за дялово разпределение ,като основателността на исковете следва да бъде преценявана въз основа на заключението на съдебно техническата експертиза ,базирано върху данните за реално потребена и отчетена ТЕ при наличие на общ топломер в абонатната станция , отчитан ежемесечно и е извършено разпределение в блока след отчет на уредите , което според приетата СТЕ е отразено коректно. Количеството ТЕ, отдадено от сградната инсталация е изчислено по формулата съгласно приложението към чл.61,т.6.1.1от Наредба №16-334 , извършено е разпределение на отчетените стойности пропорционално на отопляемия обем .

ТЕ за общи части не е начислявана.Изтъкнато е ,че по решение на общото събрание на етажната собственост е бил валидно сключен договор с фирма за дялово разпределение ,че съдът взема предвид решение на СЕС по дело С-708/17,не намира за нарушени чл.9, чл.10 от Директива 27/2012 ЕС ,предвид условността им. Оставил е без уважение искане на отправяне на преюдициално запитване за съответствието на чл.150, чл.153 ЗЕ с Директива 2011/83/ЕС в периода на нейното задължително транспониране.

Отмяната по реда на чл.303 ГПК е средство за защита, което може да се използва само срещу решения, чиято неправилност се дължи на някое от изчерпателно посочените в разпоредбата причини, стриктно регламентирани като основания за отмяна. Навеждането им с молбата за отмяна в предвидения в закона срок определя предмета на извънинстанционното производство пред Върховен касационен съд, предпоставка за което е положителното твърдение за тяхното осъществяване. Обхватът на съдебния контрол в това самостоятелно извънинстанционно производство се ограничава до преценка дали наведеното основание за отмяна на влязло в сила решение е налице.

Основанието по чл.303, ал.1,т.3 ГПК изисква решението, чиято отмяна се иска, да е основано на постановление на съд или друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Според разясненията в т.13 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк .д. № 7/2014 на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК се отнася до случаите, когато решението на съда е било обусловено от задължителна сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт,като с отмяната им се установява различно правно положение от 3 това,от което е обусловено решението.Когато първоинстанционното решение е обжалвано и по гражданския спор се е произнесъл въззивният съд – както в случая ,единствено неговото решение, а не това на първоинстанциония съд, ще подлежи на отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т.3 ГПК/ т. т.13 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д.№7/2014 г. на ОСГТК на ВКС/ Трите условия на първата хипотеза,визирана в чл.303 , ал.1 т.3 ГПК – да е налице постановление на съд, впоследствие отменено,чиято задължителна сила е обусловила постановеното от съда по атакуваното за отмяна решение / по преюдициален въпрос/, съвкупно не са налице. Въззивният СГС не е основал решението си на производна от друг съдебен акт задължителност относно процесната формула, тя е приложена от съдилищата като правна уредба за установяване размера на вземането съгласно действащ подзаконов нормативен акт,от който същата е била част,съгласно т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, представляваща Приложение към чл.61,ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007г.за топлоснабдяването /Обн.

ДВ. бр.34 от 24 Април 2007г/. Приетата съдебно техническа експертиза е имала възложена от първоинстанционния съд само спомагателната задача и е проверила прилагането на методиката по наредбата,от съда не е изисквано заключение от СТЕ по нейното нормативно съответствие /последното е от компетентност на съда/.Изтъкнатото от молителя Решение от 23 октомври 2025г. по дело С-730/23 на Съда на ЕС е в отговор на преюдициално запитване и не отменя никое „постановление на съд” по смисъла на чл.303 , ал.1 т.3 ГПК.

Негов диспозитив е задължителното тълкуване на чл. 9, § 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО в смисъл, че допуска национална правна уредба,съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. Съдът на ЕС е приел, че като се има предвид признатата на държавите членки свобода на действие ,Директива 2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент (в този смисъл решение от 5 декември 2019 г.,ЕВН България Топлофикация и Топлофикация София, C-708/17 и C-725/17, EU:C:2019:1049, т. 90-92).Съществено е посоченото в диспозитива на решението условие, отнасящо се до математическата формула посочена в точка 6.1.1 от методиката ,въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите -етажна собственост. Същата е била предмет на запитването, разглеждана е от Съда на ЕС като част от вътрешни норми на държава членка 4