Решение № 18365 от 30.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18365 гр. С...., 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Г.а като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110102751 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т....” ЕАД, ЕИК .... седалище и адрес на управление в гр. С...., район „К...”, ул. „Я...” № ... представлявано от ... чрез юрк. ...а, против Г. А. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. С...., ж. к. „К...“, кв. ..

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С...., район К..., ж. к. „К...“, ..., инсталация **********/....., е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Д....“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи заявените суми.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 10256 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Т....“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответника за установяване дължимостта на сумата от 6 411,63 лв. (шест хиляди четиристотин и единадесет лева и шестдесет и три стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и сума за дялово разпределение за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С...., район К..., ж. к. „К...“, ..., инсталация **********/....., от която а) 5 710,75 лв. (пет хиляди седемстотин и десет лева и седемдесет и пет стотинки) - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението - 21.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 630,61 лв. (шестстотин и тридесет лева и шестдесет 1 и една стотинки) - лихва за периода от 15.09.2022 г. до 22.01.2024 г., в) 59,53 лв. (петдесет и девет лева и петдесет и три стотинки) - главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението - 21.02.2024 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 10,74 лв. (десет лева и седемдесет и четири стотинки) - лихва за периода от 16.07.2021 г. до 22.01.2024 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че ответникът не е собственик на топлоснабдения имот. Оспорва топлинната енергия, чиято стойност се претендира, да е доставена и реално потребената.

С отговора особеният представител на ответника оспорва доказателствената стойност на приложените към исковата молба счетоводни документи. Не прави доказателствени искания.

Съдът като намери искането на ищеца за основателно, конституира като подпомагаща страна на ищцовото дружество „Д....“ ООД. Към исковата молба са приложени договори, сключени между „Д....“ ООД (с предходна фирма „Б.“ ООД) и етажната собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот и между „Д....“ ООД (с предходна фирма „Б.“ ООД) и „Т....“ ЕАД, въз основа на които „Д....“ ООД (с предходна фирма „Б.“ ООД) е поело задължението да предоставя услуга по дялово разпределение в сградата в режим на етажна собственост през процесния период. В този смисъл, за дружеството е налице правен интерес от встъпването в настоящето производство, тъй като предмет на същото е и вземане за цената на услугата по дялово разпределение. Дружеството, чието привличане като подпомагаща страна се иска, има седалище и адрес на управление на територията на Република България, поради което не е налице отрицателната предпоставка на чл. 219 ал. 2 от ГПК.

Съдът намери, че приложените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което следва ги приобщени към доказателствения материал.

По искане на ищеца бяха допуснати и приети съдебно - счетоводна и съдебно техническа експертизи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 10256/2024 г. на СРС, I ГО, 162-ри състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.

По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно – задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

2

Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.

По делото са приобщени писмени доказателства, от които се установява, че с Решение № 12672 от 13.11.2022г. на СРС, ответникът е признат за собственик на ½ от апартамент 61, находящ се на адрес в гр. С...., ж. к. „К...“, кв..

С оглед изложеното по делото е установено, че ответникът е съсобственик на процесния имот , притежаващ ½ от вещното право за исковия период и е страна по облигационно правоотношение с „Т....“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР – чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката.

По силата на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за ищеца е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответницата е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството й на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ през процесния период.

Съдържанието на правоотношението между страните е уредено от Общите условия (ОУ) на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ – няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

На следващо място, видно от представените от третото лице – помагач ,„Д....“ ООД документи, се установява, че именно последното дружество е осъществявало дейността по топлинно счетоводство за СЕС, в която се намира апартамент ... , съсобствен на ответника.

По делото е представен Договор от 09.06.2020 г. между „Т....” ЕАД и „Б.“ ООД (с последваща фирма „Д....“ ООД )относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Между страните не спори и относно обстоятелството, че през процесния имот до имота е осъществявана услугата по дялово разпределение от третото лице – помагач, респ. – сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес, е била топлоснабдена през целия исков период. Между страните не се спори и относно размера и стойността на предоставената топлинна енергия през процесния период.

Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно въведените от ищеца с исковата молба твърдения, че ответникът, в качеството си на съсобственик на топлоснабдения имот – апартамент ..., находящ се в гр. С...., в гр. С...., ж. к. „К...“, кв.. е потребител на доставяната до имота топлинна енергия.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия.

Установена е и цената за доставената до процесния имот топлинна енергия, както и на предоставената услуга по дялово разпределение.

Дължимите от ответника суми са от доставената ТЕ за сградна инсталация и БГВ, като начисленото количество отговаря на реално потребеното. От приложените по делото съобщения към общите фактури се установява, че данните от дяловото разпределение са коректно отчетени във фактурите, вкл. и данните от изравнителните сметки.

3

С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответника са правилно изчислени, отговаря на доставеното и реално потребено количество ТЕ, като стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от КЕВР за периода цени на ТЕ.

С оглед изложеното исковата претенция за главница за топлинна енергия и дялово разпределение до размера от 1/2 се явява доказана по основание и размер По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно Общите условия на „Т....“ ЕАД за продажбата на топлинна енергия за битови нужди, приложими за процесния период (одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г.), потребената топлоенергия се заплаща на месечни вноски в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнася съответното задължение (чл. 33). Падежът кани потребителя да погаси задължението си в срока по ОУ, поради което изтичането му го поставя в забава, без да е небходима покана.

Ето защо претенцията за мораторна лихва , също се явява основателна, съответно на главниците .

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.

В исковото и в заповедното производства ищецът е направил разноски за заплащане на държавна такса, възнаграждение за вещо лице, разноски за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 1 159,31 €. Съразмерно на уважената част от исковете следва да му бъдат присъдена сумата от 579,66 €.