Решение № 160 от 29.10.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Ямбол, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Д. Митрушева

Атанасова при участието на секретаря Г.Б.М. като разгледа докладваното от Светлана Д. Митрушева Атанасова Административно наказателно дело № 20242330200761 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по жалба на Г. Г. Г. от с. Иричеково срещу Наказателно постановление № 24-0813-001004/25.07.2024г на Началник група в ОД МВР Ямбол, сектор Пътна полиция, с което на осн. чл. 179 ал.6 т.2 ЗДП му е наложено наказание глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 ЗДП. В жалбата се излагат съображения за материална незаконосъобраност на атакуваното наказателно постановление.

Иска се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез защитника си поддържа жалбата. Счита същата за основателна и доказана и моли за уважаването й.

Въззиваемата страна - Началник група в ОД МВР Ямбол, сектор Пътна полиция, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита атакуваното с нея наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 6.07.2024г в 2.55ч. в гр. Ямбол жалбоподателят се прибирал от дискотека „Валентин“ с лек автомобил „Опел Астра“с ДК № У6660АС. На кръстовището между ул.

„Владимир Заимов“ и ул.“Димитър Благоев“ , в близост до открита фитнес площадка бил спрян за проверка от полицейски служители на сектор Пътна полиция при ОД МВР Ямбол – свидетелите М. Р. и И. П.. Повод за спирането на автомобила бил силният шум който се издавал от него. При огледа на автомобила полицейските служители установили , че газоизпускателната система на автомобила е видоизменена, като самият и край завършва с тръба с диаметър около 10 см.,вместо необходимата такава от около 5 см.

На жалбоподателят бил съставен АУАН за нарушение по чл. 139 ал.1 т.1 ЗДП, който същият подписал, вписвайки в графата за възражения, че няма такива.

Със ЗПАМ от 9.07.24г. на осн. чл. 139 ал.1 т.1 ЗДП автомобилът на Г. временно бил спрян от движение до отстраняване на неизправността.

1

На 22.07.24г . автомобилът бил пуснат в движение.

Въз основа на съставения АУАН било издадено Наказателно постановление № 240813-001004/25.07.2024г. на Началник група в ОД МВР Ямбол, Сектор „Пътна полиция“, с което на Г. на осн. чл. 179 ал.6 т.2 ЗДП било наложено наказание глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл. 139 ал.1 т.1 ЗДП.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 12.08.24г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 59 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като основателна, поради следните съображения:

Съдът счита като неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на акта и наказателното постановление, изразяващо се в посочване на различно местоизвършване на нарушението в двата документа за неоснователно. Действително и акта и в наказателното постановление конкретното място на извършване на нарушението е посочено по различен начин, но се касае за два пътни участъка в непосредствена близост един до друг и от приложената към административно наказателната преписка докладна записка се установява, че при въвеждане в АУАН на местонарушението е допусната техническа грешка, като тя е изправена по реда на чл. 53 от АНН и в Наказателното постановление е въведено коректното. Поради изложеното съдът счита, че допуснатото различие в акта и наказателното постановление не е довело до невъзможност на жалбоподателя да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и да защити правата си, поради което и не е налице съществено процесуално нарушение по смисъла на закона.

Не води до процесуално нарушение и непосочването в акта и наказателното постановление по какъв критерии е установено нарушението. В чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН са посочени реквизитите на акта и наказателното постановление като посочването по какъв критерии е установено нарушението не е между тях, поради това и липсата му не съставлява нарушение.

Съдът счита като основателно възражението на защитата за наличие на нарушение на чл. 42 т.5 и чл. 57 т.6 от ЗАНН. Съгласно посочените разпоредби в акта и наказателното постановление се вписват нарушените законови разпоредби. В конкретния случай административно наказващият орган и актосъставителят при посочването им се е задоволил да впише единствено общата разпоредба на чл. 139 ал.1 т.1 ЗДП, въвеждаща общото изискване движещите се по пътя ППС-та да са технически изправни. Липсват цитирани конкретните правни норми на Наредба Н-32, които указват спецификата на нарушението и неговата тежест, а именно приложение 5 , таблица 8.1.1.б.“б“ от наредбата. Горното води до ограничаване правата на нарушителя и съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление.

При този изход на делото жалбоподателят има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 500лв.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0813-001004/25.07.2024г на Началник група в ОД МВР Ямбол, сектор Пътна полиция, с което на Г. Г. Г., на осн. чл. 179 ал.6 т.2 ЗДП е наложено наказание глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 ЗДП.

ОСЪЖДА ОД МВР Ямбол да заплати на Г. Г. Г. ЕГН:********** направените по делото разноски в размер на 500лв.

2

Решението подлежи на касационно обжалване пред ЯАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

3