Определение № 180 от 15.02.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 180 гр. ХАСКОВО, 15.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500208 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 260022/15.01.2024г. на въззивника-ищец М. Т. Ц., съдебен адрес: ****, съдържаща искане за изменение на решение от 15.12.2023 г. по в. гр. д.

№ 208/2023 г. на Окръжен съд – Хасково в частта за разноските. Счита, че съдът с произнасянето си в частта за разноските не е взело предвид релевираното от страната възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и недължимост на разноските относно назначената пред въззивния съд експертиза, която според него била недопустима.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК от насрещната страна по делото – „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково, чрез адв. Н. К., е депозиран писмен отговор, с който се оспорва подадената молба по чл. 248 от ГПК, като се излагат подробни съображения за нейната недопустимост, респ. неоснователност. Моли съда да бъде оставена без уважение.

СЪДЪТ след като взе предвид постъпилата молба, отговора и съобрази данните по делото, намира следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

С Решение № 356/15.12.2023г. по в. гр. д. № 208/2023г., Окръжен съд – Хасково е потвърдил решение № 260001/10.02.2023г. на Районен съд - Хасково по гр. д. № 632 по описа на съда за 2021г. С решението се е произнесъл и досежно разноските, като с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е присъдил в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Хасково, с ЕИК 126004284 сторените във въззивното производство разноски в размер на 1 100,00 лева, от които 600,00 лв. – за вещо лице и 500,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно отправеното от ищеца със становище вх. № 4591/30.05.2023г. и становище вх. № 9564/14.11.2023г. възражение за 1 прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от страна на ответното дружество.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съдът може, но не е длъжен по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в частта за адвокатското възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По-нисък размер на адвокатското възнаграждение може да се присъди при възражение за прекомерност и ако е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото /в този смисъл т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11. 2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

В случая производството пред Окръжен съд – Хасково е било образувано по депозирана въззивна жалба срещу първоинстанционно решение, по което е налице произнасяне от страна на районния съд по обективно съединени искове. Пред настоящата съдебна инстанция бяха събрани допълнителни доказателства, като бе назначена и изслушана хидрогеоложка експертиза, проведоха се и повече от две съдебни заседания, в които ответното дружество бе представлявано от упълномощения процесуален представител – адв. Н. К.. Следва да бъде отчетено и това,че защитата на ответника е реализирана с подробен отговор на въззивната жалба, в който наред с доводите за неоснователност на жалбата, е направено и доказателствено искане за допускане на съдебна хидрогеоложка експертиза.

Визираните обстоятелства от значение за преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК не обосновават извод за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 500,00 лева /л.179, 180 от в.гр.д. №208/2023г по описа на Окръжен съд - Хасково/, при съобразяване на предвидените в чл. 7, ал. 1 и 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимални размери на адвокатските възнаграждения и предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от същата.

По изложените съображения, съдът намира, че не е налице прекомерност на заплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение, поради което искането за изменение на определението за разноските, в частта за адвокатското възнаграждение е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Що се отнася до възражението на ищеца относно дължимостта на присъдените разноски за експертиза пред настоящата инстанция:

С протоколно определение от 31.05.2023г. по в.гр.д. №208/2023г., Окръжен съд – Хасково е назначил съдебна хидрогеоложка експертиза, приемайки че същата е необходима за правилното изясняване на делото от фактическа страна. Същият е намерил исканията на двете страни за включване на въпроси към назначената по делото експертиза, формулирани съответно в отговора на въззивната жалба на ответното дружество и становище вх. № 4591/30.05.2023г. на ищеца за основателни. Определил е възнаграждението за вещото лице да бъде внесено от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Хасково. На въпроса на ищеца вещото лице не е дало отговор в писменото заключение, но в устния доклад в с.з. посочва, че водата може да се ползва за битови и хигиенни нужди и че водата не е токсична, като по този начин вещото лице отговаря и на въпроса на ищеца.

Разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК предвижда правото на ответника на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. С решението си въззивният съд се е произнесъл по своевременно направеното искане и представен списък по чл. 80 ГПК за присъждане на разноски, съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК.

Предвид изхода на спора съдът е присъдил в тежест на ищеца – въззивник М. Ц. сторените от ответното дружество разноски в настоящата инстанция, включително тези за вещо лице по назначената експертиза в размер на 600,00 лева. Съдът намира, че релевираното възражение за недължимост на присъдените разноски за вещо лице поради прекомерност е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

2

Мотивиран така и на основание чл.248, ал.1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№260022/15.01.2024г. на въззивникаищец М. Т. Ц., с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, съдържаща искане за изменение на Решение № 356/ 15.12.2023г. по в. гр. д. № 208/2023 г. на Окръжен съд – Хасково, в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3