Решение № 7847 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7847 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Димитър К. Демирев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100506484 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответницата С. Л. Т. срещу решение № 8766 от 14.05.2024 г., постановено по гр. дело № 63133/2023 г. по описа на СРС, 157 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове с правно основание чл.

422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 465,82 лв., представляваща неплатена цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: гр. ****1, аб. № 93695, ведно със законната лихва за периода от 14.09.2023 г. до изплащане на вземането, за сумата от 63,23 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.09.2023 г., както и за сумата от 39,78 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 26.09.2023 г. по ч. гр. д. № 51109/2023 г. на СРС, 157 състав.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, допуснати 1 съществени процесуални нарушения и необоснованост, като въззивникът счита, че липсват доказателства за наличие на облигационно правоотношение между страните, тъй като не е налице сключен писмен договор. Оспорва претендираното количество топлинна енергия на претендираната стойност, като поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключенията на допуснатите експертизи, които се основавали на незаконосъобразна методика, противоречаща на нормативен акт от по-висока степен.

Намира, че претендираната такса за дялово разпределение се дължи на трето лице, а лихвата за забава следва да се начислява едва след издаване на общата фактура за конкретния отоплителен период и не се дължи върху прогнозни сметки. Навежда възражения за наличие на неравноправни клаузи в ОУ и за нарушение на вторичното право на ЕС. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове в цялост.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението в обжалваната от ответницата част е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

По делото е постъпила и частна жалба на ответницата С. Л. Т. срещу определение № 14206/26.03.2025 г., постановено по гр.д. № 63133/2023 г. по описа на СРС, 157 състав, с което е оставена без уважение молбата на ответницата по чл. 248 ГПК за изменение в частта на разноските на Решение № 8766 от 14.05.2024 г. по гр. д. № 63133/2023 г. по описа на СРС, 157 състав. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение, доколкото на длъжника в заповедното производство също се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, а разноски за юрисконсултско възнаграждение и за допуснатите в първоинстанционното производство експертизи не е следвало да се присъждат на ищеца, тъй като поставените въпроси са били неотносими към правилното решаване на спора.

Моли се за отмяна на определението и уважаване на искането на ответника за присъждане на разноски за процесуално представителство в заповедното производство, както и за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която са присъдени в тежест на ответната страна разноски за допуснатите експертизи по делото и за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по частната жалба „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на частната жалба, с който изразява становище за нейната неоснователност.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй 2 като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. От приетите по делото писмени доказателства (нотариален акт, заявлениедекларация за откриване на партида от 16.11.2004 г.) се установява, че собственик на описания топлоснабден имот, представляващ апартамент № 51, находящ се в гр. ****, с клиентска партида с абонатен номер при ищеца 93695, е С. Л. Т., която на 29.12.1998 г. го е придобила по силата на договор за дарение от брат й П.Л.Т.. Съгласно разпоредбите на чл.

153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно, ответницата се явява потребител на доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължено лице за заплащане на цялата й стойност като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него, доколкото е била единствен собственик на топлоснабденото жилище през целия процесен период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като писмена форма на договора не е предвидена и в този смисъл възраженията на въззивницата за липса на облигационно правоотношение са несъстоятелни. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че между С. Л. Т., от една страна, 3 и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лицепомагач „Техем Сървисис“ ЕООД и тази дейност несъмнено е била реално осъществена предвид приложените по делото писмени доказателства – справки за показанията на измервателните уреди в процесната сграда за сезони 2020 г. – 2021 г. и 2021 г. – 2022 г., главни отчети (подписани от ответницата и неоспорени от нея) и изравнителни сметки за същите периоди.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като е несъмнено, че през исковия период на ответницата е била начислявана топлинна енергия за два водомера за топла вода, за четири радиатора с поставени индивидуални уреди за разпределение, за щранг-лира без поставен уред за разпределение и за сградна инсталация.

Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 799,69 лв., а за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 1108,38 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.

Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество 4 енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

В настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните периоди, видно от заключението на СТЕ и представените от третото лицепомагач главни отчети (подписани от ответницата), като при съобразяване на резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2021 г. е в размер на 920,90 лв. (след добавяне на сумата за доплащане от потребителя в размер на 121,21 лв.), а за периода м. 05.2021 г. – м. 04.2022 г. – 1227,85 лв. (след добавяне на сумата за доплащане от потребителя в размер на 119,47 лв.). Следователно, главните задължения за топлинна енергия за двата отчетни периода възлизат общо на 2148,75 лв., а при съобразяване на погасения по давност период от м. 05.2020 г. до м. 06.2020 г. включително (съобразно възражението на ответницата) и извършените от потребителя плащания на текущите му задължения през процесния период съобразно заключението на ССЕ, дължимата по исковете за главница сума се равнява на 465,82 лв. за периода м. 07.2020 г. – м. 04.2022 г., за която исковете са основателни.