Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2649 от 21.11.2022, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 4342/2022
Вид
Решение № 2649
Подписан
21.11.2022
В сила
03.04.2025
Състав
ИВАН ГЕОРГИЕВ ДЕЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12, ал.2 · Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления
  • чл.13, ал.1 и ал.2 · Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления
  • чл.13, ал.1 и ал.2 · Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления
  • чл.14, ал.1 · Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления
  • чл.14, т.3 · Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления
  • чл.16 · Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления
  • чл.3 · Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления
  • чл.3, ал.1 · Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления
  • чл.3, ал.2 и ал.3 · Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления
  • чл.3, ал.2 и ал.3 · Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления
  • чл.116 · Наказателен кодекс
  • чл.116, ал.1, т.6 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2649 гр. Бургас, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20222120104342 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Министерството на правосъдието, с адрес ***, предявена против Т. Д. Г., ЕГН **********, с адрес за призоваване *** за осъждането му да заплати сумата от 10800 лева, представляваща изплатена финансова компенсация на наследниците на починалата в следствие на престъпление М. Н., извършено от ответника, ведно със законната лихва, начиная от 10.03.2022 год. до окончателното плащане.

Сочи се в исковата молба, че с влязла в сила присъда на Сливенския окръжен съд, ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.116 НК, извършено на 04.07.2020г., с пострадало лице М. И. Н., както и че на основание чл.3, ал.2 и ал.3, чл.12, т.1, чл.13, ал.1 и ал.2, чл.14, т.3 от ЗПФКПП, Министерството на правосъдието е изплатило финансова компенсация на пострадалите наследници на убитата, възлизаща на исковия размер. Поддържа се, че при тези обстоятелства, за ищцовото министерство е възникнало право на регрес, поради което се моли за уважаване на исковите претенции. Ангажират се писмени доказателства.

Ответникът е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез особения си представител, назначен по реда на правната помощ, в който възразява против иска и моли да бъде отхвърлен, като плащанията останат за сметка на държавата, евентуално моли за прихващане и приспадане на сумите, за които е осъден. Отделно ответникът лично е подал отговор, в който е заявил, че няма възможност да изплати търсената сума, понеже е в *** и 1 получаваното от него трудово възнаграждение е под запор. Ответникът вече е бил осъден от съда да заплати на пострадалите наследници значителни суми и не следва да плаща повторно. Евентуално моли сумата за финансова компенсация да бъде приспадната от сумите, за които е осъден от наказателния съд.

Предявените искове са с правно основание в чл.16 от ЗПФКПП и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

Исковете са основателни.

Съгласно чл.3, ал.1 ЗПФКПП при условията и по реда на този закон подпомагане могат да получат пострадали, претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ характер, а финансова компенсация - пострадали, претърпели имуществени вреди от престъпленията, посочени в ал. 3. Съгласно чл.3, ал.2 от закона, когато пострадалият е починал в резултат на престъплението, правото на подпомагане и финансова компенсация преминава върху неговите наследници или върху лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство. Според чл.3, ал.3 от закона, финансова компенсация могат да получат лицата по ал. 1 и 2, когато са претърпели вреди от престъпленията: 1. тероризъм; умишлено убийство; опит за убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство; изнасилване; трафик на хора; 2. престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група; 3. други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни последици са настъпили смърт или тежка телесна повреда.

В случая предпоставките на чл.3 ЗПФКПП са изпълнени изцяло. От доказателствата се установява, че с присъда № ***г. на СлОС по НОХД № ***г. Т. Д. Г. е бил признат за виновен за това, че на 04.07.2020г. умишлено е умъртвил чрез удушаване М.

И. Н., като деянието е извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост, с което е извършил престъпление по чл.116, ал.1, т.6 НК, като е осъден на 17 години лишаване от свобода. Присъдата не е била обжалвана и е влязла в сила. Умишленото убийство е сред престъпленията по чл.3, ал.3 ЗПФКПП, за които се полага даване на от страна на държавата на финансова компенсация на пострадалите лица, респ. на техните наследници. Самата финансова компенсация е за претърпени от престъплението имуществени вреди.

С решение на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления от 18.10.2021г. е разрешено предоставянето на финансова компенсация в размер на 800 лева на Х. Н. Н., наследник на починалата от престъплението М. И. Н., като тази компенсация е за понесени разходи за съдебни и деловодни разноски.

Със същото решение на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления е разрешено предоставянето на финансова компенсация в размер на 10000 лева на Н. Н., наследник на починалата от престъплението М. И. Н., като тази компенсация е за пропуснати средства за издръжка.

2

Финансовата компенсация е разпоредена при спазване на чл.12, ал.2 ЗПФКПП, тъй като вече е била налице влязла в сила осъдителна присъда.

Видно е от платежните нареждания, че на 10.03.2022г. сумите са били изплатени на правоимащите.

При това положение искът е основателен. Според чл.16 ЗПФКПП министърът на правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява регресен иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяването на изплатената парична сума. В случая министерството има право на регрес, след като е платило на наследниците на пострадалия от престъплението суми за финансова компенсация. Сумите са платени на правоимащи лица, след влизане в сила на осъдителната присъда, за престъпление, за което се полага такъв вид компенсация и за имуществени вреди, които могат да бъдат компенсирани съгласно чл.14, ал.1 ЗПФКПП.

Възраженията на ответника, че се намира в *** и няма възможност да плати търсените суми, нямат отношение към решаване на делото. След като Министерството на правосъдието е заплатило финансова компенсация на правоимащите лица, няма пречка по реда на регреса да иска връщане на платените суми от лицето, осъдено с влязлата в сила присъда. Не е предвидена законова възможност и плащанията да останат за сметка на държавата, в случай, че ответникът няма възможност да плати. Не може да се уважи и искането на ответника за прихващане и приспадане на тези суми със сумите, за които той е осъден с влязлата в сила присъда по наказателното дело, защото повечето от тези суми са присъдени като обезщетение за неимуществени вреди, отделно от това страните по двете дела не са идентични.

Ето защо искът е основателен и трябва да се осъди ответникът, като извършител на престъплението, да заплати на ищеца сумата от общо 10800 лева за финансова компенсация, ведно със законната лихва от деня на плащането – 10.03.2022г. до окончателното изплащане на сумите.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК, доколкото ищецът е освободен от заплащане на такса, ответникът трябва да бъде осъден да заплати по сметка на БРС такса от 432 лева за предявения иск.

Така мотивиран Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Т. Д. Г., ЕГН **********, понастоящем в *** да заплати на Министерството на правосъдието, с адрес *** сумата от 10800 лева /десет хиляди и 3 осемстотин лева/, представляваща изплатена финансова компенсация на наследниците на починалата в следствие на престъпление М. И. Н., извършено от ответника, ведно със законната лихва, начиная от 10.03.2022г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Т. Д. Г., ЕГН **********, понастоящем в *** да заплати на Министерството на правосъдието, с адрес *** сумата от 100 лева /сто лева/ съдебно – деловодни разноски.

ОСЪЖДА Т. Д. Г., ЕГН **********, понастоящем в *** да заплати на БРС сумата от 432 лева /четиристотин тридесет и два лева/ такса за разглеждане на иска.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

Вярно с оригинала.

Съдия при Районен съд – Бургас: (П)

4