Решение № 260000 от 04.01.2021, Районен съд - Ловеч

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. ЛОВЕЧ, 04.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия ,четвърти състав, в открито заседание на шестнадесети септември, през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА МИТОВА при секретаря МАРИЯ КАРАЛАШЕВА като изслуша докладваното от съдията гр. дело

N: 2303, по описа на ЛРС за 2019 г., СЪОБРАЗИ: обективно и субективно съединени искове: искове по чл.

146, ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 143, ал. 1, т. 18 и т. 19 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, съединени с искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД и иск по чл. 45 от ЗЗД

Подадена е искова молба от Г.Е.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и С.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез: адв. Р.А.Х. -

САК, л.н. ********** и адв. М.М. Д. - САК, л.н.

**********, и двете със служебен адрес: ГР.С., подземен етаж, срещу: „Юробанк България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, р-н „Витоша", ул. „Околовръстен път" № 260, представлявано от изпълнителните директори П.Н.Д., Д.Б.Ш., А.В.Я.и прокуриста М.И.Вс оглед настъпилото универсално правоприемство чрез вливане на „Банка Пиреос България" АД в „Юробанк България" АД, ЕИК ********* като универсален правоприемник на „Банка Пиреос България" АД, ЕИК ********* /със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе" № 115Е, представлявано от И.К.- Председател на Съвета на директорите и Изпълнителен директор, Е.А.А.- Главен изпълнителен директор и Л.И.П.- Изпълнителен директор, Съдебен адрес:***.

Пълномощниците твърдят, че на 06.10.2008 г. между ответника „Банка Пиреос България" АД (по-долу наричано „Банката") като „кредитор", ищеца Г.Е.Д. като

„кредитополучател", ищеца С.К.Д. като „солидарен длъжник", Иван Илиев Петранов и Н.Т.Н.като „солидарни длъжници", е сключен Договор за жилищен кредит № 3037/R/06.10.2008 г. (по-долу наричан „Договорът за кредит" или „Договорът" - „Доказателство № 1").

Съгласно чл. 1 от Договора, Банката е предоставила кредит в полза на ищеца Г.Е.Д. в размер на 100 000 CHF (сто хиляди швейцарски франка). Кредитът е бил използван съгласно предоставено обосновано искане за финансиране на покупка/ремонт на следния недвижим имот: Апартамент № A3 в гр. Варна, ул.

„Антон Неделчев" № 26, ет. 4, със ЗП 69.71 кв.м., изба № 15 със ЗП 4.71 кв.м., заедно с 5.9461 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, както и 12 кв.м. ид.ч. от дворното място - УПИ № X-I, с площ от 243.58 кв.м., квартал 299, 9-ти м.р. на гр. Варна като във връзка с Договора за кредит страните са сключили Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 10.10.2008 г. по описа на нотариус Тодор Велев, peг. № 479 на НК, РД - PC Варна, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 29366, акт № 50, том XXV, дело № 23241 от 10.10.2008 г. (Доказателство № 1.1). Отпуснатата от Банката сума по Договора за кредит е преведена по сметка, посочена от продавача в евро, видно от Преводно нареждане за сметки в различни валути от 16.10.2008 г. (Доказателство № 2). От платежното нареждане е видно, че преведената на продавача сума в размер на 98 579.20 CHF се равнява на 64 000 EUR. Тоест към този момент курсът EUR-CHF е бил 0.6492. Тъй като към този момент курсът на еврото към лева е бил 1.95583, следва, че 64 000 EUR се равняват на 125 173.12 BGN или иначе казано, 98 579.20 CHF са равни на 125 173.12 BGN, откъдето следва, че курсът на лева към франка към датата на усвояване на кредита - 16.10.2008 г., определен от Банката, е бил 1.26977. За допълнение отбелязва, че към датата на сключване на договора за кредит - 06.10.2018 г., видно от извадка от онлайн валутен калкулатор (Доказателство № 3), валутните курсове на швейцарския франк към евро и респ. на еврото към българския лев е, както следва:

1 CHF = 0.643747 EUR; 1

EUR= 1.95583 BGN.

Към настоящия момент - 14.06.2019 г., валутните курсове на швейцарския франк към евро и респ. на еврото към българския лев (Доказателство № 4) е, както следва:

1 CHF = 0.888733 EUR;

1EUR= 1.95583 BGN. Или към

14.06.2019 г. : 1 CHF = 1.73821 BGN.

Или е видно, че в периода от сключване на

Договора за кредит до настоящия момент е налице значително изменение във валутните курсове, като се наблюдава трайно обезценяване на еврото и лева спрямо швейцарския франк. Тоест поради валутните разлики през годините за ищците в качеството си на кредитополучател (Г.Д.) и солидарен длъжник (С.Д.) са настъпили негативни последици, доколкото същите са били принудени да заплащат по-високи суми за погасяване на месечните си вноски, тъй като последните били уговорени в швейцарски франкове, а плащанията са извършвани в лева, каквато е националната валута. При заплащане на всяка вноска банката е превалутирала дължимата сума в лева спрямо актуалния за съответния ден валутен курс, видно от приложените към настоящата искова молба преводни нареждания (Доказателство № 9 до Доказателство № 69). По този начин кредитополучателят е понесъл значителни вреди, тъй като обезценяването на еврото и лева спрямо швейцарския франк е довело до положение, в което ищците са заплащали суми, осезаемо по - високи от тези, които биха дължали, в случай че не бе налице изменение на валутния курс и в случай че Банката не бе предвидила в Договора за кредит прехвърляне на валутния риск върху кредитополучателя. Предвид изложеното, може да се направи извод, че разликата във валутния курс на франка спрямо еврото и лева е довела до неоснователно заплащане на недължими от кредитополучателя суми. Това е така, защото клаузите, с които валутният курс се поема изцяло от кредитополучателя, са неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и в този смисъл са нищожни, т.е. не са породили правно действия. В случая такава неравноправна клауза е заложена в чл. 25 от Договора за кредит, а именно: „При погасяване на вземанията на Банката във валута, различна от тази, посочена в настоящия договор, което предполага арбитражни операции, евентуалните курсови разлики са за сметка на Кредитополучателя". Неравноправа е също клаузата на чл. 28, б. в/ от Договора за кредит, както и на идентичната клауза в Анекс № 1 от 15.10.2008 г. (приложен към Доказателство № 1), а именно:

„Кредитополучателят декларира, че е информиран от „Банка Пиреос България" АД и приема, че ползването на кредит в швейцарски франкове включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута (швейцарски франк), при промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев. „Банка Пиреос България" АД не носи отговорност при настъпване на неблагоприятни последици, вследствие на промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев".Поради горното, кредитополучателят Г.Д. е отправила до ответника нотариална покана peг. № 6524, том 3, акт 122 от 14.03.2019 г. по описа на нотариус Цветелина Гечева, peг. № 594 на НК, РД СРС (Доказателство № 5), с която е представила подробно пред Банката в табличен вид размера на надвнесените суми вследствие на прилагане от страна на Банката на неравноправни клаузи на договора за кредит, като е обосновала детайлно основанието за неравноправност на съответните клаузи. С нотариалната покана ищцата е отправила до Банката искане за възстановяване в 14-дневен срок на надвнесените въз основа на неравноправни договорни клаузи суми, равняващи се на 17 821.33 лв., явяващи се платени без основание. Освен това, с нотариалната покана Г.Д. е предоставила възможност на Банката, в случай че намира, че в изчисленията са налице пропуски, технически грешки или други неточности, да ги отстрани, като преизчисли съответните суми въз основа на коректни изходни данни, като в този случай предостави писмено изложение за мотивите за корекцията. Нотариалната покана е връчена на представител на Банката на 20.03.2019 г., т.е. срокът за плащане е изтекъл на 03.04.2019 г. Към настоящия момент не е постъпило плащане от страна на Банката. Вместо това, Банката е отправила до ищците отговор с изх.

№ 20-01-1750/14.05.2019 г. (Доказателство № 6), с който е посочила, че счита твърденията за нищожност на съответните клаузи от Договора за кредит за неоснователни, тъй като същите не противоречат на добрите нрави и са израз на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД.От получения отговор е видно, че Банката отказва да възстанови на кредитополучателя надвнесените суми, с оглед на което за Г.Е.Д. и С.К.Д. е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Излагат конкретно по иска по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 143, ал. 1, т. 18 и т. 19 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД следното: Съгласно чл. 143 от ЗЗП „неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая между ищците и ответника е сключен договор за кредит, по силата на който ответникът има качеството „търговец" по смисъла на чл. 150, ал. 3 от ЗЗП, а ищците са „потребители" по смисъла на чл. 150, ал. 2 от ЗЗП, доколкото същите са физически лица, които действат за цели извън професионалната си дейност. Твърди се, че в случая Банката не е изпълнила това свое задължение, като е включила в договора за кредит клаузи, които твърдят, че не са индивидуално уговорени, а са предварително изготвени от Банката и представени на кредитополучателя и солидарните длъжници без последните да са имали възможност да влияят върху съдържанието на тези клаузи.Въпросът за неравноправността на клаузите в договорите за кредит, уговорени в чужда валута, посочващи, че валутният риск е изцяло за кредитополучателя, не веднъж е бил обект на съдебен спор. Като търговец по смисъла на ЗЗП Банката е дължала на ищците добросъвестно поведение при воденето на преговори, чийто резултат би бил сключване на справедлив договор за кредит, който не утежнява положението на кредитополучателя и не му прехвърля отговорност за настъпването на обстоятелства, предвиждането на които е в компетенцията на Банката като професионалист. В тази връзка е и т.д. № 3539/2015 г., по което е постановено Решение № 295 от 22.02.2019 г., ВКС, ТК, II отд. (по-нататък наричано „Решението на ВКС"). Касационното обжалване е било допуснато по следния въпрос: „Неравноправна ли е клауза от кредитен договор, с която всички вреди от валутните промени и валутният риск са в тежест само на потребителя и намират ли приложение за валутните разлики изключенията на чл. 144, ал. 3 от ЗЗП".

Изтъкват, че относно неравнопоставеността на клаузата, прехвърляща валутния риск на кредитополучателя, респ. солидарния длъжник, основополагащо в случая е дело С-186/16 на Съда на

Европейския съюз относно критериите, които националният съд трябва да прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит от гледна точка на разпоредбите на чл. 3, пap. 1 и чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13. Посочените разпоредби са транспонирани в чл. 145, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, поради което даденото от СЕС тълкуване е задължително за националните юрисдикции. С цитираното решение СЕС е посочил как следва да се тълкува дали дадена клауза е изразена по ясен и разбираем език. Съдът е приел, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. По отношение на клаузата, с която валутният курс се прехвърля върху кредитополучателя, следва да се има предвид т. 50 от решението на СЕС, в която е разяснено, че от една страна, потребителят би следвало да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си. От друга страна, банковата институция трябва да представи възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута.