Решение № 88 от 13.07.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Кюстендил, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20261520200249 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

„Айджан строй“ЕООД, с ЕИК 203733682, със седалище и адрес на управление с.К., общ.Ч., обл. К., представлявано от управителя

А. Ш. М. обжалва наказателно постановление № 10-2600007/17.02.2026 г. издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Кюстендил, с което на основание чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.2 от КТ е наложена на дружеството имуществена санкция в размер 1000 евро за нарушение по чл.

275, ал.1 от КТ, вр. с чл.24, ал.1 от Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Иска се отменяне на постановлението. Сочат се нарушения на процесуалните правила . Твърди се, че не е извършено нарушението предмет на атакуваното НП.

Наказващият орган, чрез своя повереник ю.к. Г., оспорва жалбата. Приема, че е осъществен състава на твърдяното нарушение .

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

На 09.12.2025 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил, свидетелите – И. В., Г. Г. и С. С., извършили проверка на строителен обект „Хотел с 1 ресторант и СПА център“ в гр. Кюстендил, изпълняван от „Айджан строй“ ЕООД.

Последвала и документална проверка на 18.12.2025 г., при която били изискани и представени документи, свързани с организацията на безопасността на труда.

При проверката по работни места инспекторите установили, че трима работници – кофражисти, сред които Б. Х. А., извършват монтаж на армировка за колони на първия етаж на строящата се сграда, без да използват предоставените им защитни каски. От представените впоследствие документи било установено, че работодателят е осигурил на работниците необходимите лични предпазни средства, удостоверено с подписите им, но въпреки това ги е допуснал да извършват строително-монтажни работи без използването им.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от показанията на свидетелите И. В. и Г. Г., които съдът кредитира като последователни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Двамата свидетели непосредствено са възприели извършването на строително-монтажните работи. Свидетелката Г. подробно е посочила, че Б. Х. А. е връзвал армировка на първия етаж на сградата на приблизително два метра височина без защитна каска. Показанията им кореспондират изцяло с констатациите в протокол № ПР2548962/18.12.2025 г., АУАН № 10-2600007/13.01.2026 г. и наказателното постановление.

Съдът не кредитира твърдението в жалбата, че към момента на проверката работниците били в почивка и консумирали кафе. Това възражение остана напълно недоказано. То се опровергава от еднопосочните и категорични показания на двамата инспектори, които лично са възприели извършването на строително-монтажни работи, както и от официалните писмени документи, съставени непосредствено след проверката.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление. Актът и наказателното постановление съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е индивидуализирано чрез посочване на времето, мястото, начина на извършване, конкретния работник, извършваната дейност и нарушените правни норми, поради което правото на защита на санкционираното дружество не е било ограничено.

Неоснователно е възражението, че актът е съставен в присъствието на свидетели, които не са очевидци на нарушението. Законът не съдържа изискване свидетелите по акта задължително да са възприели лично нарушението. Освен това двама от свидетелите – гл.инспектор В. и инспектор Г. са участвали в самата проверка и са възприели лично съставомерните факти на описаното нарушение .

Неоснователно е и възражението за неправилна правна квалификация. Разпоредбата на чл. 275, ал. 1 КТ възлага на работодателя основното задължение да осигури здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. на строителната площадка се допускат до работа само лица, които използват осигурените им лични предпазни средства. От събраните доказателства се установява именно неизпълнение на това задължение. Обстоятелството, че в ал. 2 на същата разпоредба са предвидени 2 контролни функции на техническия ръководител, не освобождава работодателя от самостоятелната му нормативно установена отговорност по чл. 275 КТ. Отговорността на работодателя и тази на техническия ръководител не се изключват взаимно.

Съдът намира за правилен извода на административнонаказващия орган, че работодателят е осигурил защитни каски на работниците, но не е организирал и упражнил необходимия контрол за тяхното използване. Предоставянето на лични предпазни средства само по себе си не изпълнява задължението по чл. 275 КТ, когато работодателят допуска работници да извършват строително-монтажни работи без използването им.

Не са налице предпоставките за приложение на чл. 415в КТ. Нарушението е осъществено в момента, в който работниците са били допуснати до работа без използване на задължителните лични предпазни средства. Последващото преустановяване на нарушението не води до приложението на привилегирования състав.

Не са налице и предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Нарушението засяга правила, гарантиращи живота и здравето на работниците при извършване на строително-монтажни работи. Констатирано е на строителен обект, където едновременно с него са установени и други нарушения на правилата за безопасност, включително необезопасена асансьорна шахта. При тези обстоятелства обществената опасност на деянието не може да бъде определена като явно по-ниска от обичайната за нарушения от този вид.

По отношение на размера на имуществената санкция съдът намира, следното :

При индивидуализиране на санкцията следва да бъдат отчетени всички обстоятелства от значение за обществената опасност на деянието и поведението на нарушителя. В конкретния случай не са налице данни за настъпили вредни последици, за причиняване на трудова злополука или за създаване на непосредствена и реална опасност за живота и здравето на работещите.

Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че нарушението не представлява системно неизпълнение на задълженията по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и че работодателят е предприел необходимите действия за преустановяване и отстраняване на констатираното нарушение.

Определянето на санкция в размер над минимално предвидения от 1500 лева / равностойност на 766,94 евро/ представлява прекомерна тежест спрямо конкретния случай, тъй като целите на административното наказание могат да бъдат постигнати и с налагане на минималния размер, предвиден от законодателя.

Административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция в размер на 1000 евро / чиято равностойност е 1955,83 лева/. С оглед конкретните обстоятелства и изложените по-горе мотиви , според настоящ състав на съда, наложената имуществена санкция следва да бъде изменена до предвидения в нормата на чл. 413, ал.2 от КТ минимум от 766,94 евро /1500 лева/.

По изложените съображения съдът ще измени атакуваното НП.

3

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 10-2600007/17.02.2026 г. издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Кюстендил, с което на основание чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.2 от КТ е наложена на „Айджан строй“ЕООД, с ЕИК 203733682, със седалище и адрес на управление с.Каблешково, общ.Черноочене, обл. Кърджали имуществена санкция в размер 1000 евро за нарушение по чл. 275, ал.1 от КТ, вр. с чл.24, ал.1 от Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като:

НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 1000 евро (левова равностойност съгласно приложимите правила) на минимално предвидения от закона размер – 766,94 евро / с левова равностойност от 1500 лева/ , поради несъответствие между тежестта на нарушението и определения размер на санкцията.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

4