Решение № 670 от 13.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. Велико Търново, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Явор Данаилов при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Явор Данаилов Гражданско дело № 20224100100706 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът С. Е. Й., чрез пълномощника си адвокат И. Т. твърди в исковата си молба, че на 05.10.2017г., около 10.30 часа, докато управлявал в с. Ореш л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.

№ ..., собственост на сина му Е. Й., служители на РУ-Свищов го спрели за проверка, в хода на която били установени нарушения на ЗДвП, за което му бил съставен акт за установяване на административни нарушения. След връчване на акта, единият от полицейските служители поискал от него да предаде ключовете на автомобила, тъй като следвало да бъдат свалени регистрационните му табели и същият спрян от движение. Пристигналият междувременно на мястото на проверката син на ищеца се протегнал да извади ключовете на автомобила от таблото, но друг от полицейските служители ги дръпнал рязко и с това си движение отворил вратичката на сейфа, от където изпаднал плик с пари. Последвала укорителна реплика от страна на ищеца към двамата полицаи, при което му били поставени белезници и му била връчена заповед за задържането му за срок от 24 часа. Вследствие на това бил откаран в ареста в град Павликени, а четири часа по-късно освободен. Твърди, че въз основа на изготвен от полицейските служители доклад за случая срещу него било образувано досъдебно производство № 437/2017г. за извършени престъпления по чл.325 ал.2 от НК и чл.270 ал.1 НК, като на 13.10.2017г. бил привлечен в качеството на обвиняем.

Посочва, че след проведено разследване производството срещу него било прекратено с влязло в законна сила постановление на прокурор при РП-Свищов, с което било прието, че не е извършил престъпленията, за които е бил привлечен към наказателна отговорност.

Твърди, че по време на висящността на досъдебното производство, в резултат на напрежението и потенциалната заплаха да бъде осъден, получил психическо разстройство и 1 било проведено лечение в болнични заведения. Вследствие преживения страх, стрес и емоционална потиснатост настъпило усложнение на здравето му – продължително психическо разстройство и инсулт. Прави искане за осъждане на ответника да му заплати сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в резултат на обвинение в извършване на престъпление по ДП № 437/2017г. по описа на РУ-Велико Търново, наказателното производство по което е било прекратено,

Ответникът – Прокуратурата на РБ е подал писмен отговор на исковата молба, в който заема становище за неоснователност на предявената искова претенция. Евентуално, оспорва ищецът да е претърпял неимуществени вреди вследствие на незаконното обвинение в претендирания размер.

Съдът, след като изслуша доводите на страните и прецени събраните доказателства съобразно изискванията на ГПК, приема за установено следното:

С определение № 945/19.10.2022г. по настоящото дело, е прекратено частично производството по гр.д. № 706/2022г. на ВТОС, досежно исковата молба на ищеца С. Е. Й. против ОД МВР В.Търново, с предявен иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като делото е изпратено по компетентност на Административен съд Велико Търново.

Наказателното производство против ищецът С. Е. Й. е образувано на 05.10.2017г. ДП № 437/2017г. на РУ на МВР Свищов, за престъпление по чл.270, ал.1, вр. чл.20, ал.1 от НК. С прокурорско постановление от 13.10.2017г. на ищецът Й. е повдигнато обвинение за престъпления по чл.270, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, по чл.325, ал.2, вр. ал.1 и чл.20, ал.2 от НК. Със същото постановление спрямо обвиняемия ищец е взета мярка за неотклонение „подписка“.

С прокурорско постановление от 28.11.2017г. е прекратено досъдебното производство против С. Й. за извършените от него престъпления по чл.270, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, по чл.325, ал.2, вр. ал.1 и чл.20, ал.2 от НК .

Със заповед от 23.07.2018. на ОД МВР В.Търново е снета от всички информационни фондове на МВР полицейската регистрация на ищеца С. Й..

С цел доказване претърпените от ищеца неимуществени вреди, по делото са разпитани свидетелите Д.Й.А. и П.Й.П.. Свидетелят А. сочи, че ищецът имал проблеми с полицията през 2017-2018г., като след това се променил- „не е този бати С.“. Ищецът му споделял, че е бил викан в полицията, в прокуратурата, бил му нанесен побой. Ищецът имал трактор и преди обработвал земя, но след това вече не можел да работи, не общувал с хора.

Според свидетеля А. всичко тръгва от „стълкновение с полицаите“.

Свидетелят Петров потвърждава за проблемите на ищеца с полицията, като сочи, че С.

Й. бил бит в полицията края на 2017г. Наложило се свидетеля да кара ищеца по болници след това. Ищецът се променил след преживяното с полицията.

Според заключението на изслушаната съдебно-психиатрична експертиза, ищецът Й. не е имал диагностицирани психични заболявания до 5.10.2017г. Рецидивиращо депресивно 2 разстройство е възникнало в периода на адаптацията към последиците на стресогенно жизнено събитие. Заболяването е от преди 5 години - след преживят стрес станал напрегнат, не можел да спи, лекуван е при невролог с антидепресанти без добър терапевтичен ефект.

През 2020, 2022 и 2023г. е провел лечение в МОБАЛ Белене с диагноза Рецидивиращо депресивно разстройство по повод на влошено психично състояние, изразяващо се в потиснатост, тревожност, затруднение в ежедневието и чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето. Според заключението, възможно е като причина за възникването на депресията да се посочи предшестващо неблагоприятно жизнено събитие – преживени уплаха, стрес и психично напрежение по време на воденото срещу него досъдебно производство. При ищеца Й. не са наблюдавани светли периоди, постоянно е на поддържащо антидепресивно лечение, последното лечение е от 31.08.2023г. до 30.09.2023г. в психиатрично отделение на МОБАЛ Белене с диагноза Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод умерено тежък. Не може да се даде срок за възстановаване и прогноза за психичното заболяване.

Според заключението на изслушаната съдебно-неврологична експертиза, налице е увреждане на нервната система на ищеца Й. в следствие на получения на 26.05.2018г.

Исхемичен инсулт. Това състояние нарушава физиологичното, правилно и пълноценно движение на снагата за срок не по-малко от един месец, което представлява трайно затруднение на снагата. Периода от задържането до прекратяване на досъдебното производство правят невъзможно категоричното заключение, че същите се намират в причинно-следствена връзка с получения инсулт, но по никакъв начин не изключват възможността именно те да са началото на генезата на заболяването и настъпилите в следствие физически увреждания в конкретния случай. Не може да се потвърди от медицинска гледна точка какъв ще е срока на възстановяването, както и дали изобщо такова ще настъпи.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът е мотивиран да приеме от правна страна следното:

Искът с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е основателен. Налице са предпоставките, посочени в този законов текст, за да се ангажира отговорността на Държавата за вредите, причинени на ищеца.

По делото се установи, че с прокурорско постановление от 28.11.2017г. е прекратено досъдебното производство против С. Й. за извършените от него престъпления по чл.270, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, по чл.325, ал.2, вр. ал.1 и чл.20, ал.2 от НК .

В случая е безспорна отговорността на Прокуратурата на РБ. Съгласно т.7 от ТР № 3/2004 г. прокурорът е държавният орган, който решава съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията. Прокурорът участва във вземането на решение за повдигане на обвинение и утвърждава постановлението за привличане на обвиняем. Поради това съдът приема, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратура на РБ, да репарира претърпените от 3 ищеца вреди.

Според актуалната практика на ВКС по делата по ЗОДОВ, неимуществените вреди се изразяват в накърняването на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси (нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото). При доказването на вредите съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на подобно увреждане, в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Ако по делото са установени увреждащите действия и бездействия, искът е доказан в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл.162 от ГПК. Не е необходимо събирането на гласни или писмени доказателства, ако посредством един логически извод могат да се разкриват явления от действителността, затова при наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост.

В актуалната практика на ВКС, конкретно във връзка с определяне на размера на обезщетенията за търпени от неоснователни действия на правозащитни органи вреди, са утвърдени няколко критерия. От значение са продължителността на наказателното преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му състояние.

При преценката за размера на дължимото обезщетение на ищецът за неимуществени вреди, съдът взе предвид продължителността на наказателното преследване – по-малко от два месеца, както и обстоятелствата, че образуваното против него наказателно производство е увредило сериозно здравето му, отразило се е на отношенията и социалните му контакти, както и е повлияло негативно и върху работата на ищеца. По делото безспорно се установи, че именно факта на образуваното наказателно производство против него е повлияло пряко върху здравето на ищеца и конкретно върху психичното му състояние, като е получил Рецидивиращо депресивно разстройство, което продължава и в момента. В резултат на това било влошено психическото състояние на ищеца, като същата станал затворен и необщителен. Освен това, лечението на това психично заболяване е наложило и болничен престой на ищеца, последния от които от 31.08.2023г. до 30.09.2023г. в психиатрично отделение на МОБАЛ Белене. Ищецът е получил и увреждане на нервната система, в следствие на получения на 26.05.2018г. Исхемичен инсулт, като периода от задържането до прекратяване на досъдебното производство по никакъв начин не изключва възможността именно те да са началото на генезата на заболяването и настъпилите в следствие физически 4 увреждания в конкретния случай.

Макар и да е продължило по-малко от два месеца, безспорен е факта на образуваното и прекратено от Прокуратурата наказателно производство против ищеца, след който период настъпват и описаните по-горе и установени по делото неблагоприятни последици за ищеца, свързани с влошеното му здравословно състояние, начин на живот и социални контакти. В случая следва да се отчете и липсата от медицинска гледна точка на яснота за срок за възстановяване и прогноза за психичното заболяване на ищеца С. Й..

В случая са налице и твърдения за претърпени неимуществени вреди, причинени по повод полицейското задържане на ищеца, които не са предмет на настоящото дело. С определение № 945/19.10.2022г. е прекратено частично производството по гр.д. № 706/2022г. на ВТОС, досежно исковата молба на ищеца С. Е. Й. против ОД МВР В.Търново, с предявен иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като делото е изпратено по компетентност на Административен съд Велико Търново. Разпитаните по настоящото село свидетели посочват като основна причина за влошаване на здравословното състояние на ищеца именно полицейското задържане на С. Й. и предприетите против него действия от полицейските органи.