Определение № 307 от 06.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. София, 06.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110140227 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. В. В. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 4332/2025 г. по описа на СРС, което следва да бъде приложено по делото.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на „Нелбо” АД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Искането е основателно, поради което следва да бъде уважено.

Следва да бъде уважено искането на ищеца и ответника за задължаване на „Нелбо Инженеринг” ООД по реда на чл. 190 ГПК да представи посочените в исковата молба заверени преписи от документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот през исковия период.

Следва да се уважи искането на ответника за задължаване на ищцовото дружество по реда на чл. 190 ГПК да представи заверен препис от процесните фактури за процесния период. Искането за задължаване на ищеца да представи съответните записи и доказателствен материал за отчисляване на технологичните загуби от показанията на общия топломер следва да се отхвърли. На първо място искането е общо, а не конкретизирано чрез посочването на конкретен документ, който да бъде задължена страната да представи. На следващо място не е и необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК, доколкото съдът е уважил искането за допускане на СТЕ, експертът по която ще отговори на поставените въпроси след преглед и запознаване с всички относими материали, намиращи се както по делото, така и при ищцовото дружество.

Основателно е и искането на ищеца за изискване на осн. чл. 186 ГПК от СО, район „Красно село“, на препис-извлечение от Акт за смърт, издаден за лицето А Д В, ЕГН **********.

С отговора на исковата молба се прави възражение за недължимост на процесните 1 суми поради факта, че ответницата не е живяла в имота и не е обитавала последния.

Не се прави оспорване на твърдения като доставен размер на количество топлинна енергия в процесния имот, като се сочи, че размерът на главниците не се оспорва. Ето защо, искането за допускане на СТЕ и ССчЕ със задачи, посочени в исковата молба, не е необходимо, поради което следва да бъде отхвърлено. Фактите и обстоятелствата, предмет на направеното от ищеца искане за допускане изготвянето на СТЕ и ССчЕ, следва да бъдат отделени като безспорни между страните.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото, като с оглед данните по делото, съдът намира, че спорът не е подходящ за задължително насочване на страните към медиация.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 ГПК „Нелбо” АД, ЕИК 175367099, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, бул./ул. Хайдушка гора № 58 като трето лице – помагач на страната на ищеца.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Нелбо” АД в едноседмичен срок от получаване на съобщението с настоящото определение да представи в заверен препис намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот през исковия период, включително документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на служител на дружеството за отчет на измервателните уреди, като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК и да приеме, че отчитане не е извършвано.

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис, обективиран в същата.

ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС ч. гр. дело № 4332 от 2025 г. по описа на СРС към настоящето дело.

ДА СЕ ИЗИСКА на осн. чл. 186 ГПК от Столична община, район „Красно село“ в едноседмичен срок от съобщението да представи препис-извлечение от Акт за смърт, издаден за лицето А Д В, ЕГН **********.

При неизпълнение на указанието ще бъде наложена глоба.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.02.2026 г. от 10:10 часа, за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба. Да се връчат на конституираното трето лице-помагач преписи от исковата молба, приложенията към нея, отговора на исковата молба и настоящото определение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, както следва:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна енергия, такса за дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва.

2

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Н. В. В. за: сумата от 5085,18 лева (пет хиляди осемдесет и пет лева и 18 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 24.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 635,74 лева (шестстотин тридесет и пет лева и 74 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2023 г. до 20.01.2025 г., сумата от 75,95 лева (седемдесет и пет лева и 95 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 24.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 15,41 лева (петнадесет лева и 41 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 20.01.2025 г., както и държавна такса в размер на 116,25 лева (сто и шестнадесет лева и 25 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. на ответника топлинна енергия, като той не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. С. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответницата оспорва предявените искове. Сочи, че процесният имот е бил съсобствен между нея /1/4 част/ и нейната майка А В /3/4 части/, като в полза на последната било учредено пожизнено вещно право на ползване.

Сочи, че ответницата не е живяла и обитавала процесния имот, както приживе на своята майка, така и след нейната смърт. Поддържа, че не е уведомявана за дати на отчет на уредите за дялово разпределение. Сочи, че след смъртта на своята майка, ответницата е единствен неин наследник, поради което по силата на наследственото правоприемство евентуално отговаря за част от процесните задължения. Поддържа, че до нея не е достигала покана за изпълнение от ищеца, поради което не е изпаднала в забава и оспорва основателността на претенцията за лихва за забава. Заявява воля за евентуално постигане на споразумение с насрещната страна във връзка с погасяване на задълженията. Моли да се отхвърлят исковете за лихви, като в полза на ищеца да не бъдат присъждани и разноски. Признава размера на претенциите за главница.

По исковете по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже погасяване 3 на задължението си.

По исковете чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълговете на падежа/след получаване на поканата, за което не сочи доказателства.

ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното допускане.

УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства, че е отправил, а ответникът е получил покана да заплати дължимата такса за дялово разпределение.

УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за установяването на разпределените в негова доказателствена тежест факти.

ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да спестят време и разходи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4