Акт № 2130 от 20.05.2014, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 20

Номер

20

Година

20.03.2015 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

02.26

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Георги Стоянов Милушев

Секретар:

Славея Топалова

Деян Георгиев Събев

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Деян Георгиев Събев

Въззивно наказателно частен характер дело номер

20155100600010 по описа за

2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 1/08.01.2015 год., постановена по Н.ч.х.д. № 991/2014 год., К.районен съд е признал подсъдимия М. Х. М. от с.П., О.К., оБ.К. за невиновен в това, че на 28.06.2014 год. в с.П., О.К. причинил на Ш. И. С. от Г.К. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, а именно - кръвонасядания по кожата на крайниците, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му по частен ред обвинение по чл.130 ал.2 от НК. С присъдата съдът е отхвърлил предявеният от Ш. И. С. против М. Х. М. граждански иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 28.06.2014 год., до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. Осъдил е тъжителката Ш. И. С. да заплати на подс.М. Х. М. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 600 лв.

Недоволна от така постановената присъда е останала частния тъжител и граждансÛи ищец Ш. И. С. от Г.К., която чрез повереника си я обжалва като неправилна – необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. В жалбата се прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда, вместо което да бъде постановена нова такава, с която подс.М. Х. М. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както и да бъде уважен в пълен размер предявеният граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД. В съдебно заседание жалбодателката и нейният повереник не се явяват, редовно призовани. С представено писмено становище повереникът на частния тъжител и граждански ищец поддържа жалбата така, както е предявена, като развива подробни съображения в подкрепа на жалбата. Твърди се в писменото становище, че присъдата е постановена при игнориране на събраните по делото доказателства, както и при превратното им тълкуване.Счита, че за да не кредитира показанията на св.Р.Р., първоинстанционният съд е направил недопустим извод относно психическото състояние на свидетеля, приемайки, че същия страда от психическо заболяване, който извод не почивал на никакви доказателства, а същевременно съдът нямал специфични знания и умения на специалист в областта на психиатрията, за да поставя диагноза на свидетеля, послужила за мотивиране на присъдата. Поддържа изложените съображения в пледоарията при съдебните прения пред първоинстанционния съд.

Ответникът по жалбата – подсъдимият М. Х. М. от Г.К. и неговият защитник в съдебно заседание изразяват становище, че жалбата е неоснователна, като молят присъдата на К.районен съд да бъде потвърдена, като правилна – обоснована и законосъобразна. Претендират присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се е наложило извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните от първоинстанционния съд доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. Х. М. е роден на *год. в с.П., О.К., оБ.К., където живее постоянно. Има завършено основно образование, трудово ангажиран, женен е, не е осъждан.

На 28.06.2014 год. около 20.00 часа подс. М. М. и св. Р.Р. се скарали на висок глас в близост до кошарата на първия, която се намирала извън чертите на с.П., но в близост до последните жилищни сгради на селото, по повод изхвърлен боклук от подсъдимия в имота на свидетеля. Същата вечер св. М.Р. - брат на св.Р.Р. , бил на гости в дома на тъжителката Ш. С. и съпруга й - св. Д.Р.. Къщата им се намирала на разстояние около 100 метра от кошарата на подсъдимия в с.П.. Около 20.00 часа св.М.Р. си тръгвал от дома на тъжителката, когато чул гласа на брат си, който спорел с някого. Свидетелят се насочил натам, за да види какво става, а след него тръгнала и тъжителката С.. В близост до кошарата на подс.М., св. М.Р. видял последния и брат си да се карат от разстояние. В ръката си подсъдимият държал брадва. Виждайки спора между двамата, св. М.Р. казал на брат си – св.Р.Р., да се прибира. Последният напуснал мястото, но не се прибрал, а застанал на разстояние от около 20 метра от случващото се. В този момент към подсъдимия и св.М.Р. се приближала и тъжителката Ш. С., която имала дългогодишен конфликт с подсъдимия М. по повод на кошарата на подсъдимия, за която тъжителката считала, че е построена в имот – нейна собственост. Двамата започнали да се карат на висок глас, като тъжителката започнала да нанася удари на подсъдимия с бастуна си. Виждайки това, св. М.Р. решил да се намеси, като хванал подсъдимия М., тъй като се притеснявал, че последният може да удари тъжителката с брадвата, която държал в ръката си, и казал и на двамата да не се карат. През това време към кошарата на подс.М. се приближал и св.Д.Р., който останал на разстояние от около 15 метра от подсъдимия и тъжителката. Свидетелят Р. стоял, без да се намесва в спора, но държал камъни в ръцете си. На мястото дошли и синовете на подсъдимия - свидетелите Е. Д. и Г.Х., които се намирали наблизо и косели трева, и които след като чули спора на висок глас между тъжителката и баща им, решили да проверят какво се случва, тъй като знаели за дългогодишния конфликт между тях. С пристигането си свидетелите Д. и Х. се нахвърлили върху св.Р., тъй като видели, че държи камъни в ръцете. По време на спора между подсъдимия и тъжителката кучето на подс.М. ухапало тъжителката С. в дясната половина на седалищната й област, скъсвайки панталона /шалварите/ й. След това спорът бил прекратен, като тъжителката С. и св.Р. се прибрили в дома си, откъдето се обадили по телефона на дъщеря си, за да поискат помощ и съвЕ. Тъй като тя живеела в Турция и не можела да дойде при тях, същата телефонирала на свой познат - св. Б. И., живущ в Г.К.. Последният сигнализирал в полицията за възникналия скандал в с.П. и придружил изпратения от дежурния в РУ „Полиция” – К. патрулен автомобил в състав: свидетелите И. П., Г.Х.и А.Ч., до с.П.. На центъра на селото ги чакали тъжителката С. и съпруга й, които им разказали за случилото се. По - късно от домовете си били извикани и всички присъствали на спора, от които били снети обяснения на место още същата вечер. Тъй като и пред полицейските служители подсъдимия и тъжителката продължили да се карат, обиждат и да си отправят закани, на подс. М., на тъжителката С. и на свидетеля Х. били съставени актове за установяване на административно нарушение и протоколи за предупреждение по ЗМВР. През нощта тъжителката С. била откарана в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Ат.Д.” – Г.К., където била прегледана, като при прегледа било констатирано нараняване, причинено от ухапване от куче в областта на десен глутелост, и раната била обработена и й била направена превръзка.

Видно от Съдебномедицинско удостоверение № 144/ 2014 год., при извършен от съдебен лекар преглед на тъжителката на 30.06.2014 год. са установени следните телесни увреждания: две синкаво-морави кръвонасядания с размери 3/2 см. и 4/5 см., разположени на 3 см. едно от друго в горния външен квадрат на дясната половина на седалищната област, като в областта на всяко от тези две кръвонасядания е установено по едно ивицовидно охлузване на кожата с размери 2/0.5 см. и 1.5/0.5 см., покрити от тъмночервена корица, разположена леко над нивото на околната кожа; синкаво-мораво кръвонасядане с размери 4/3 см., находящо се по предната повърхност на лявото бедро, в горната му трета; и подобно кръвонасядане с размери 2.5/1.5 см. по външната повърхност на лявата предмишница, в долната й трета. В съдебномедецинското удостоверение съдебният лекар е посочил, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет, и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщила освидетелстваната, като е било причинено болка и страдание.

От писменото заключение на вещото лице по назначената в хода на съдебното следствие Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 79/2014 год. е видно, че на Ш. С. са били причинени кръвонасядания и охлузвания по кожата на седалището и крайниците, подробно описани в заключението и аналогични на тези, описани в съдебномедицинското удостоверение, посочено по-горе, като допълнително вещото лице е посочило в заключението, че обичайният оздравителен процес при подобни увреждания е 10 – 15 дни.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото от първоинстанционния съд доказателства – от показанията на свидетелите И.П., Б.Ю., Е.Д., Г. Х., Г.Х., А.Ч., Е.Д. и М.Р., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които въззивният съд кредитира изцяло; от показанията на свидетелите Р.Р. и Д.Р., на които следва да бъде дадена вяра отчасти; както и от писмените доказателства по делото, приети от решаващият съд.

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че предявеното на подсъдимия М. М. обвинение в извършването на престъпление по чл.130 ал.2 от НК – за това, на 28.06.2014 год. в с.П., О.К., оБ.К. да е причинил на Ш. И. С. от Г.К. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, не е доказано по несъмнен и безспорен начин, до какъвто краен правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. За да постанови оправдателната си присъда, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на събраните по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях крадитира и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Така, правилно първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите И.П., Г.Х., А.Ч., Е.Д., Г. Х., Е.Д. и М.Р., тъй като същите са логични, последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Показанията на посочените свидетели, поотделно и в тяхната съвкупност, не установяват подсъдимият да е нанасял удари на тъжителката с дръжката на брадвата, в резултат на които тъжителката да е получила леката телесна повреда, предмет на частното обвинение. Обоснован и законосъобразен е извода на първаинстанционния съд, че доколкото между показанията на посочените свидетели съществуват противоречия, то същите са несъществени и не се отнасят до главния факт на доказването, а именно: има ли нанесен удар от страна на подсъдимия на пострадалата Ш. С., от който да й е причинено инкриминираното телесно увреждане – кръвонасядане по кожата на крайниците. Още повече, че полицейските служители установяват с показанията си, че при посещението им в с.П. във връзка с получения сигнал за възникнал скандал и при снемането на обяснения от всички участвали в случилото се лица, частния тъжител Ш. С. не е заявила да е била ударена от подсъдимия с дръжката на брадвата в областта на левия крак, а само се оплакала, че подсъдимия е насъскал кучето си по нея, което я ухапало в областта на седалищните части и й скъсало шалварите. От друга страна, св.М.Р. е бил непосредствен очевидец през цялото време на конфликта между тъжителката и подсъдимия, като същият е категоричен, че подс.М. не е удрял тъжителката с брадвата, която държал, а напротив – установява, че тъжителката е удряла подсъдимия с бастуна си, при което свидетелят хванал подсъдимия, тъй като се опасявал последния да не я удари с брадвата. Не без значение по отношение достоверността на показанията на св.М.Р. е и обстоятелството, че същият се намира в добри отношения и с двете страни, като не се е показал по никакъв начин като явно заинтересован от изхода на делото. Все в тази връзка, обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетелите Г. Х. и Е.Д., въпреки че същите са в близка родствена връзка с подсъдимия – негови синове, тъй като показанията им се подкрепят от други кредитирани от съда доказателства – показанията на свидетелите М.Р., Г.Х., А.Ч. и И.П.. На обсъжданите по-горе доказателства кореспондират и показанията на св.Е.Д., който е прегледал тъжителката С. през нощта на 28/29.06.2014 год. в спешното отделение на МБАЛ „Д-р Ат.Д.” - К., при което същият свидетел е констатирал само нараняване, причинено от ухапване от куче, но не и други телесни увреждания по тъжителката, като същото обстоятелство се установява и от приложения по делото Лист за преглед на пациент в спешно отделение № 012995/ 29.06.2014 год. Следва да бъдат кредитирани и показанията на св. Б.Ю., доколкото същият не е бил очевидец и не е присъствал на мястото и по времето на възникналия конфликт между подсъдимия и тъжителката, а установява препредадени му от дъщерята на тъжителката и от самата тъжителка факти /съобщени му от тъжителката и от дъщеря й по телефона/, както и действията му по сигнализиране на органите на полицията, респ. присъствието му при последвалата проверка. Впрочем, и този свидетел не установява с показанията си тъжителката С. да се е оплакала на пристигналите полицейски служители, че е ударена от подсъдимия с брадва по крака.

Разпечатката съдържа 36 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88c12f5a-8e42-4566-b4f9-d32c0bbf8262